ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ!

Отвсякъде ни размахват пръст, заливат ни с информация, на кого да помагаме, да обичаме еди кой си…, да бъдем добри, да бъдем  съпричастни, да даряваме не само материално, като пускаме всеки ден смс- и за болни, за нуждаещи се семейства, но и да дадем нашето време, за да обгрижваме някого и т.н. и т.н.

Е, хайде вече баста! Изморихме се да вземаме функцията на Държавата. Защо няма кой нея да научи, това което на нас ни се втълпява. Защо по този начин нейните задължения се прехвърлиха върху обикновените хора, които и без това трябва сами  да се погрижат за себе си.

Затова защото сме във въздуха и никой не се грижи за нас, трябва ние да се вземем в ръце, да мислим за себе си, да се обичаме преди всички, преди всичко, за да може и другите да ни обичат.

Всичко в живота трябва да има приоритет. Ето го вярното мото, което трябва да се спазва, на първо място съм аз, на второ съм аз, на трето пак съм аз. Означава че съм свободна за някого, след това, след третото място. Повярвайте има хора, които го спазват!

Изобщо не си мислете, че това е егоистично, защото никой няма да ни признае, че сме се жертвали, най- малко децата. Като казвам жертвали, това включва нашето драгоценно време. Това време, което ни е необходимо за самите нас.

Първо, козметични процедури, които сме трябва сами да си направим. Да, длъжни сме да се грижим как ще изглеждаме, за да ни уважат, най-малкото, най-елементарното изискване. Да намерим съставките, изисква време. И се започва, за маска на лицето, само десет минути,  само половин час, за косата един час, за гимнастика един час, грижи които изисква нашето тяло. Е, ами тук пет минути, там десет, половин час, денят не е сто часа. Ами за тоалетите, само за тях колко време ни трябва. За здравето, за доброто настроение- музика ли ще бъде, добри думи ли, хубава книга, филм, ако сме си намерили правилното амплоа и то иска от нас време.

За здравословното ни хранене, рецепти, новости. Ами нали трябва да се образоваме, да четем, да не изоставаме в напредъка, да не ни се подиграват, че нещо сме изпуснали от хоризонта на познанието, с една дума, ако не за пример, то поне да сме в час.

Времето за нашето изграждане не е загубено, то е нашта инвестиция.

Да се грижим за децата си, за най- близките….Е, ще ми кажете ли откъде да се намери време и сили да се отдаваме, да се разпиляваме за други, чужди любови.

Ако не се съсредоточим, да имаме хигиена на собствения си живот, за да изглеждаме добре, да имаме самочувствие, как ще искаме да ни уважават, да ни обичат другите, ако не се обичаме ние, самите себе си

Всичко това, аз не съм направила за себе си. Отчитайки го като грешка, искам да достигне до всички, като апел- Не правете като мен!

Втурнала се да отглеждам двама сина сама, да помагам на кой ли не, да се раздавам…, забравих себе си.

И всеки отива по пътя си, нали съм му помогнала, всеки  вземà  частица от мен. Оставам сама, без да съм обичана, без да съм погалена,  обгрижвана, без радости…през целия ми живот.

Сещам се за всичко това, когато е безвъвратно късно. Животът е минал покрай мен, залисана в грижи за всички около мен, незабелязвайки себе си. Приличам на дърво без листа, без клони дори. Счупиха се от тежестта, която ми се падна в живота или аз сама си поех, без да се замисля, като се правя на силна жена. Оказа се, че съм такава, но не лично за мен. За моето лично щастие.

И какво като си се доказал, като си показал колко си велик, след като си се отказал от себе си?

Щастлива ли съм, ами не. Да се радвам на щастието на децата си, затова ще си помисля. Въпреки че това е моят труд, то не е лично мое щастие. Не е егоистично. Може да съм доволна от успехите си, че не съм се провалила като родителка, но щастлива…трудна е  тази квалификация за щастие. Пълно щастие, такова няма!

Ей, да не си помислите, че обвинявам някой, не, сама съм си виновна Искам само да ви предупредя, да не си пълните раницата с тежки камъни, да не поемате ангажиментите и отговорностите на другите в играта. Сега оправдавам жените, които яхват мъжете си и цял живот разчитат на тях, като моята и много снахи, хитруши. Подучени как да го направят,същински хиени. Но да не се прекалява, не кръвопийки.

На такива възпитани мъже, такива жени им се падат, не научени на смирение, уважение, трудолюбие…егости, без качества и ценности.

Когато си изоставен, тогава виждаш колко си пропуснал, какво си изпуснал. Изплъзнало ти се е от ръцете – Всичко- Животът!

Времето е минало, когато е трябвало да хвана здраво моето – Аз.

Да не ви е опечалена душата – Обичйате себе си! Но не само!

Заблуждаваме се да получим любов от другите, щом сами не се обичаме. Самоотрицание ……

Advertisements
Published in: on Juni 7, 2017 at 18:03  Schreibe einen Kommentar  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2017/06/07/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google+ Foto

Du kommentierst mit Deinem Google+-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: