ФАЛИТ на ЛЮБОВТА

Обявих фалит на любовта,
защо се обръщам назад,
защо се обръщаш ти,
 да се погледнем за последно…
трябва да издържим раздялата,
да преживеем, ще оживеем…,
но лесно ли е да се предадеш?

Имам много дългове,
към тялото си, към душата,
за силите си, за моите усмивки,
за вярата, доверието..,
длъжница ли съм цял живот?

 С дългове ли да отида
 при другата любов,
а дали ще я открия?

не, трябва първо да се разплатя,
но назаем нищо не съм  взела,
тя откъсна  парчета,
хиляди парчета от мен,
не успях да се съхраня,

защото изцяло се отдавах,
цялата горях в любовта,
изобилие от чувства,
нежност, внимание….,
всичко необходимо….
дадох себе си,
а иначе какво е,
само едно преживяваване,
та това не е любов!

Немилостива е любовта,
опустошителна!
Тотално фалирала!
Със себе си, примирие,
     спиш цял живот с човек,
     когото не обичаш.  

Werbeanzeigen
Published in: on Juni 8, 2017 at 10:02  Schreibe einen Kommentar  

Смелост

Ще имаш ли смелост,
 да погледнеш моите очи,
изпълнени със сълзи
и несбъднати мечти?

Защо бе сине майчин,
по такъв грозен начин,
ме наказваш и обиждаш,
а трябваше да ме боготвориш,
 да ме величаеш и обичаш.

И сега това ли заслужавам,
на Живота да не се наслаждавам?

Ще те постигне моята съдба ,
но това аз няма да реша.
Всеки носи своя кръст,
всеки вика своя мъст.

Спомни си как те обожавах,
за теб на никого не прощавах.
Когато се завърти колелото,
тогава ще прочетеш писмото.

Ще буреняса моят гроб,
тук ще бъде моят стоп,
но късно ще се сетиш,
ако там ме посетиш,

може и да пуснеш сълза,
 няма да премине през пръстта,
до мен няма да достигне,
но окото ми ще ти намигне,
от снимката до теб.
За мен ти бе винаги отпред,
не спала, недояла,

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:15  Schreibe einen Kommentar  

САНИ

За твоят незабравим ден,
поздрав и от мен-

Под снежната покривка
 се показа кокиче,
погалих го,
превърна се в момиче,
заговорих го,
превърна се в приятелка,

 о, Боже и писателка,
моя сродна душа
крила се от мен досега!
Има ли обяснение това?

Да те намеря случайно,
да ми говориш омайно,
смислено, полезно,
интересно, умно,
в облеклото, изтънчена,
в отношенията, възпитана,
точна, нежна,интелигентна,
 кокетна, за мен си перфектна!

На кого да благодаря,
 че съдбата с теб ме събра,
от скука няма да умра!

В многоброя те открих
другите с теб замених,
 щастлива, сега зная
не напразно съм живяла,
щом с теб съм се запознала
щом те имам вече,
теб, добро Човече!

Дружките ли, да ме прощават,
ако искат може и да ме забравят.

Не ти сипя суперлативи,
това са истини, живи
Изрових те изпод снега,
спасих самотна душа.

Сбъдването на мечтите,
си имаме в главите,
вземи ги на плещите,
осъществи ги в дните!

Твоите желания,
са моите послания!

Много здраве пожелавам,
към идеите се присъединявам!
Пред твоя талант се покланям
за щастие те благославям!

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:13  Schreibe einen Kommentar  

Бушона

Жена съм се родила,
майка ми съм заменила.
Затова ли се ражда жената,
да се мъчи с децата?

Дa ги отглежда
 и никой не я поглежда!

Ако изключи „бушона“-
или се включи на други вълни!
Ще скочат от всички страни.
С думи обидни,
погледи ехидни…

Но отбележете –
само от страна на жените.
Мъжете търсят,
такива женички,
които са самички!

Родила е Дете!
 Е, всичко тя ли да даде?
Не е само да яде,
 a то са купища неща,
които се стоварват,
 върху нейната глава!

Но не е изненада,
 че от всяка жена-
 Mайка не става!

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:12  Schreibe einen Kommentar  

Една нежна душа

Разбира ли някой моята душа –
Кой ли вниква в скръбта –
Винаги се боря със съня,
моя мъка през нощта.

Многобройните звездички,
са мои братя и сестрички.
Колкото близки и така далечни,
само те са с мен, вечни.

Говоря си с тях,
за сълзи, за смях

А огромната луна,
тя ми е за майка и баща –

Тъмни облаци ако се появят,
  могат да ни разделят.
И всичко в мрак потъва
и моята душа бушува –

Спасете ме неспящи,
за близост крещящи,
от загуби и неволи,
за радости и крамоли,

подайте ми ръка,
спасете моята душа,
само докато звездичка  светне
и след това ще ми олекне.

Ще имам аз поне една сестричка,
да не е самичка,
 нежната ми душичка.

Каквито сънища да имам аз,
не бих ги казала на глас,
 това е мое приключение,
 за ден и след това в забвение.

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:10  Schreibe einen Kommentar  

ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ!

Отвсякъде ни размахват пръст, заливат ни с информация, на кого да помагаме, да обичаме еди кой си…, да бъдем добри, да бъдем  съпричастни, да даряваме не само материално, като пускаме всеки ден смс- и за болни, за нуждаещи се семейства, но и да дадем нашето време, за да обгрижваме някого и т.н. и т.н.

Е, хайде вече баста! Изморихме се да вземаме функцията на Държавата. Защо няма кой нея да научи, това което на нас ни се втълпява. Защо по този начин нейните задължения се прехвърлиха върху обикновените хора, които и без това трябва сами  да се погрижат за себе си.

Затова защото сме във въздуха и никой не се грижи за нас, трябва ние да се вземем в ръце, да мислим за себе си, да се обичаме преди всички, преди всичко, за да може и другите да ни обичат.

Всичко в живота трябва да има приоритет. Ето го вярното мото, което трябва да се спазва, на първо място съм аз, на второ съм аз, на трето пак съм аз. Означава че съм свободна за някого, след това, след третото място. Повярвайте има хора, които го спазват!

Изобщо не си мислете, че това е егоистично, защото никой няма да ни признае, че сме се жертвали, най- малко децата. Като казвам жертвали, това включва нашето драгоценно време. Това време, което ни е необходимо за самите нас.

Първо, козметични процедури, които сме трябва сами да си направим. Да, длъжни сме да се грижим как ще изглеждаме, за да ни уважат, най-малкото, най-елементарното изискване. Да намерим съставките, изисква време. И се започва, за маска на лицето, само десет минути,  само половин час, за косата един час, за гимнастика един час, грижи които изисква нашето тяло. Е, ами тук пет минути, там десет, половин час, денят не е сто часа. Ами за тоалетите, само за тях колко време ни трябва. За здравето, за доброто настроение- музика ли ще бъде, добри думи ли, хубава книга, филм, ако сме си намерили правилното амплоа и то иска от нас време.

За здравословното ни хранене, рецепти, новости. Ами нали трябва да се образоваме, да четем, да не изоставаме в напредъка, да не ни се подиграват, че нещо сме изпуснали от хоризонта на познанието, с една дума, ако не за пример, то поне да сме в час.

Времето за нашето изграждане не е загубено, то е нашта инвестиция.

Да се грижим за децата си, за най- близките….Е, ще ми кажете ли откъде да се намери време и сили да се отдаваме, да се разпиляваме за други, чужди любови.

Ако не се съсредоточим, да имаме хигиена на собствения си живот, за да изглеждаме добре, да имаме самочувствие, как ще искаме да ни уважават, да ни обичат другите, ако не се обичаме ние, самите себе си

Всичко това, аз не съм направила за себе си. Отчитайки го като грешка, искам да достигне до всички, като апел- Не правете като мен!

Втурнала се да отглеждам двама сина сама, да помагам на кой ли не, да се раздавам…, забравих себе си.

И всеки отива по пътя си, нали съм му помогнала, всеки  вземà  частица от мен. Оставам сама, без да съм обичана, без да съм погалена,  обгрижвана, без радости…през целия ми живот.

Сещам се за всичко това, когато е безвъвратно късно. Животът е минал покрай мен, залисана в грижи за всички около мен, незабелязвайки себе си. Приличам на дърво без листа, без клони дори. Счупиха се от тежестта, която ми се падна в живота или аз сама си поех, без да се замисля, като се правя на силна жена. Оказа се, че съм такава, но не лично за мен. За моето лично щастие.

И какво като си се доказал, като си показал колко си велик, след като си се отказал от себе си?

Щастлива ли съм, ами не. Да се радвам на щастието на децата си, затова ще си помисля. Въпреки че това е моят труд, то не е лично мое щастие. Не е егоистично. Може да съм доволна от успехите си, че не съм се провалила като родителка, но щастлива…трудна е  тази квалификация за щастие. Пълно щастие, такова няма!

Ей, да не си помислите, че обвинявам някой, не, сама съм си виновна Искам само да ви предупредя, да не си пълните раницата с тежки камъни, да не поемате ангажиментите и отговорностите на другите в играта. Сега оправдавам жените, които яхват мъжете си и цял живот разчитат на тях, като моята и много снахи, хитруши. Подучени как да го направят,същински хиени. Но да не се прекалява, не кръвопийки.

На такива възпитани мъже, такива жени им се падат, не научени на смирение, уважение, трудолюбие…егости, без качества и ценности.

Когато си изоставен, тогава виждаш колко си пропуснал, какво си изпуснал. Изплъзнало ти се е от ръцете – Всичко- Животът!

Времето е минало, когато е трябвало да хвана здраво моето – Аз.

Да не ви е опечалена душата – Обичйате себе си! Но не само!

Заблуждаваме се да получим любов от другите, щом сами не се обичаме. Самоотрицание ……

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:03  Schreibe einen Kommentar