КОЯ СЪМ АЗ

Аз съм една от многото разведени майки, която е отгледала сина си сама. Която не получи нито материална, нито морална подкрепа от бащата на детето си. Който се криеше като мишка, за да не даде мизерните, за времето 15 лв. издръжка. Един път не ме попита, как се справям.
Какви ли не дългове се налагаше да направя, с моята акушерска заплата, за да плащам наема в София, да осигуря един достоен живот за детето си. Благодарна съм на колежките, които винаги ми разрешаваха, след нощна смяна да изляза малко по-рано, за да бягам да го събудя за училище. Те бяха съпричастни, помагаха ми. Защото е дете, само, може да не чуе часовника. Това е моето безпрецедентно чувство за отговорност.
И въпреки всички трудности, аз успешно се справих със задачата, която си поставих, да бъда достойна майка, да отгледа и възпита детето си. В борбен дух, да може да се справя с всички трудности, както съм го постигнала аз. Бях пример за сина си, как трябва да отстоява на всички негативни предизвикателства, за да запази своето Аз. Да е добър, да е честен, да печели уважение с поведението, дори с появяването си.
По мой модел синът ми успя. Аз съм щастлива, защото това е моят успех!
Аз вече не живея в България, но присъствах на абитуриентското празненство на моята внучка, от сина ми.
Пристигам в уреченият, вече запълнен ресторант. Не ме представиха. Гостите не ме познават. Не се свих на кълбо, не седнах веднага на мястото за мен. Не оставих гостите да се сръчкват и да се питат коя съм. Лично поздравих всеки гост и се представих.
За моя неприятна изненада, бащата на сина ми. По инерция му подавам ръка.Той нагло ме попита, коя си ти?
Коя съм аз? Аз съм майката на сина ти, глупако! С който ти нямаш право да се гордееш и да се правиш на велик. Защото нищо не си направил за неговото възпитание, за неговото израстване. Защото благодарение на мен, той е станал достоен човек. Защото е трудно за една самотна майка, без подкрепа, да опази детето си от хулиганско влияние и подражание.
Аз съм майката, на която трябва да целунеш ръка, да се извиниш за отсъствието през всичките години, безразличието, незаинтересоваността… Това е непростимо! Появяваш се наготово и се фукаш с моите успехи.
Аз съм била и за майка, и за татко! Ти за миг не се присъства в живота ни.
Аз съм жената, на която да благодариш, че съм го опазила с майчините си криле от всички бури и ветрове. Аз го научих да лети, а не да пълзи!
Това съм аз! Майката, в правото си достойно да кажа, това е моят син!
А ти, ти кой си? С каква съвест се появяваш? Ти си господин никой! Трябва да се скриеш под масата, а не с нахално, господарско поведение на тържеството. Защото си един от многото бащи, които скъпернически треперят за собствения си живот и забравят, че имат дете.

Werbeanzeigen
Published in: on Dezember 2, 2015 at 19:27  Schreibe einen Kommentar