Познаваме ли приятелите си?

На приятелите се доверяваме, разчитаме.., обичаме се. Без тях няма сбирки, празници, задушевни разговори, споделяне…, без тях няма живот. Да си спомним, с кого споделихме за първата си целувка, за първия секс, за приключенията с любимите – не с майка си, нали. С приятелите  разбира се. Когато не върви нещо в семейството, да не тревожим родителите, отново звъним на най-близките си приятели. За хубаво и лошо, винаги са до нас.Те са ни повече от роднини. И това е известно, че роднините неможе да си избираме,но приятелите-отволе.

Приятелка ми разказа  за сина си, живее в чужбина, идва си в България, но тя не може да му се нарадва, защото е през цялото време с приятели.

Това не е единичен случай. Което ни показва, че дори понякога пренебрегваме родителите, заради приятели.

Много често сме неразбрани у дома. Не мислят като нас- това е друга тема, намираме отново отдушник- приятел.

Смята се за приятел, този на който можеш по всяко време, когато имаш нужда, ако и през нощта, може да разчиташ. Също така,че не бива да са повече от пръстите на едната ръка. Дали е още в сила, приятелите на моите приятели, са и мои приятели. Някак си става като под общ знаменател. Не трябва ли в такъв случай, сами да се убедим, преди да ги присъединим към компанията. Не е ли опасно, когато нашата тайна знаят повече от двама.

Наистина, познаваме ли добре приятелите си, на които сърдечно и искрено се доверяваме? С които споделяме най-съкровените си тайни.

Ще кажете, що за въпрос, разбира се, да.

Не се ли предоверяваме? Как си избираме приятелите? По симпатия, еднакви интереси, еднаква съдба, използвачески подбуди, от състрадание…Познаваме ли ги достатъчно добре, за да си оголваме душата? Ако те стоят срещу нас с палта, ръкавици и ушанки, ние не трябва да си мислим, че са готови на приятелство.   Това е също както да си мислиш, че едно момиче, момче, ти е гадже, но тя,той,  не знае.

Казват, трябва да изядеш една торба сол с един човек, тогава да го приемеш за приятел. Да, това е стара приказка, може би да се прилага и сега. Но не е актуална. Днес, при това светкавично развитие на събития и живот, кой има време да я спазва.

Приятелството е като цвете, трябва да се гледа и от двете страни. Не може, едната да го тори а, другата да го дои, да го прецака. Познавайки ни най-добре, да използват слабите и силните ни места. Нашите тайни да стават оръжие срещу нас.Забиват ни нож в гърба. Стават приятели- предатели. От завист, която ще унищожи света.

На едно парти, най-големи приятели се сбиха до кръв и край.

Истински приятелки не могат да разделят един мъж и приятелството се разваля. Женското приятелство е по-кратко. Има завист, ще й вземе мъжа, особено ако е разбрала, че има хубави качества.

Затова не хвалете мъжете си!

По-отстъпчиви са мъжете, те казват, заради жена няма да се караме.

При тях приятелството от казармата си остава до гроб. Може би е заради торбата сол, това което заедно са изживяли… кой знае.

С една приятелка си дадохме клетва, че дори и да се скараме, няма да си издаваме тайните. Видяхме се след години, спомнихме си за клетвата. Нямаше смисъл да се питаме, дали си държим на думата, защото не излезе наяве нищо, от споделеното.

Как да постъпим, когато се скараме, по някакъв повод и нашата тайна, вече не е тайна. Ако не сме си дали подобна клетва? Ако е така и не се спази. Това всеки решава, според ситуацията, в която е поставен. Застрашени сме, ако става въпрос за нещо което кардинално ще промени нашият живот.

Трябва ли да се предупреждаваме, ако добре се познаваме? Но кой, питам аз гарантира, че познава на 100 % приятелите си? Тези за които мислехме, че е така, се стрелят, за пари, за надмощие, от страх да не бъдат предадени…. Ама как, нали са приятели от години, повече от братя. Има ли граница доверието?

Има ли истински приятели, които искрено, сърдечно ще се радват на успехите ни.   Ако имате такива, вие сте най-големите щастливци!

Няма да се съхраним, ако всичко споделим. Да си оставим  своя тайна, иначе получаваме, майна. Както за под юргана, важи и за армагана. Ако си успял, забогатял и приятел би ти завидял!

Published in: on Januar 17, 2015 at 15:54  Kommentar verfassen  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2015/01/17/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google Foto

Du kommentierst mit Deinem Google-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: