Познаваме ли приятелите си?

На приятелите се доверяваме, разчитаме.., обичаме се. Без тях няма сбирки, празници, задушевни разговори, споделяне…, без тях няма живот. Да си спомним, с кого споделихме за първата си целувка, за първия секс, за приключенията с любимите – не с майка си, нали. С приятелите  разбира се. Когато не върви нещо в семейството, да не тревожим родителите, отново звъним на най-близките си приятели. За хубаво и лошо, винаги са до нас.Те са ни повече от роднини. И това е известно, че роднините неможе да си избираме,но приятелите-отволе.

Приятелка ми разказа  за сина си, живее в чужбина, идва си в България, но тя не може да му се нарадва, защото е през цялото време с приятели.

Това не е единичен случай. Което ни показва, че дори понякога пренебрегваме родителите, заради приятели.

Много често сме неразбрани у дома. Не мислят като нас- това е друга тема, намираме отново отдушник- приятел.

Смята се за приятел, този на който можеш по всяко време, когато имаш нужда, ако и през нощта, може да разчиташ. Също така,че не бива да са повече от пръстите на едната ръка. Дали е още в сила, приятелите на моите приятели, са и мои приятели. Някак си става като под общ знаменател. Не трябва ли в такъв случай, сами да се убедим, преди да ги присъединим към компанията. Не е ли опасно, когато нашата тайна знаят повече от двама.

Наистина, познаваме ли добре приятелите си, на които сърдечно и искрено се доверяваме? С които споделяме най-съкровените си тайни.

Ще кажете, що за въпрос, разбира се, да.

Не се ли предоверяваме? Как си избираме приятелите? По симпатия, еднакви интереси, еднаква съдба, използвачески подбуди, от състрадание…Познаваме ли ги достатъчно добре, за да си оголваме душата? Ако те стоят срещу нас с палта, ръкавици и ушанки, ние не трябва да си мислим, че са готови на приятелство.   Това е също както да си мислиш, че едно момиче, момче, ти е гадже, но тя,той,  не знае.

Казват, трябва да изядеш една торба сол с един човек, тогава да го приемеш за приятел. Да, това е стара приказка, може би да се прилага и сега. Но не е актуална. Днес, при това светкавично развитие на събития и живот, кой има време да я спазва.

Приятелството е като цвете, трябва да се гледа и от двете страни. Не може, едната да го тори а, другата да го дои, да го прецака. Познавайки ни най-добре, да използват слабите и силните ни места. Нашите тайни да стават оръжие срещу нас.Забиват ни нож в гърба. Стават приятели- предатели. От завист, която ще унищожи света.

На едно парти, най-големи приятели се сбиха до кръв и край.

Истински приятелки не могат да разделят един мъж и приятелството се разваля. Женското приятелство е по-кратко. Има завист, ще й вземе мъжа, особено ако е разбрала, че има хубави качества.

Затова не хвалете мъжете си!

По-отстъпчиви са мъжете, те казват, заради жена няма да се караме.

При тях приятелството от казармата си остава до гроб. Може би е заради торбата сол, това което заедно са изживяли… кой знае.

С една приятелка си дадохме клетва, че дори и да се скараме, няма да си издаваме тайните. Видяхме се след години, спомнихме си за клетвата. Нямаше смисъл да се питаме, дали си държим на думата, защото не излезе наяве нищо, от споделеното.

Как да постъпим, когато се скараме, по някакъв повод и нашата тайна, вече не е тайна. Ако не сме си дали подобна клетва? Ако е така и не се спази. Това всеки решава, според ситуацията, в която е поставен. Застрашени сме, ако става въпрос за нещо което кардинално ще промени нашият живот.

Трябва ли да се предупреждаваме, ако добре се познаваме? Но кой, питам аз гарантира, че познава на 100 % приятелите си? Тези за които мислехме, че е така, се стрелят, за пари, за надмощие, от страх да не бъдат предадени…. Ама как, нали са приятели от години, повече от братя. Има ли граница доверието?

Има ли истински приятели, които искрено, сърдечно ще се радват на успехите ни.   Ако имате такива, вие сте най-големите щастливци!

Няма да се съхраним, ако всичко споделим. Да си оставим  своя тайна, иначе получаваме, майна. Както за под юргана, важи и за армагана. Ако си успял, забогатял и приятел би ти завидял!

Advertisements
Published in: on Januar 17, 2015 at 15:54  Schreibe einen Kommentar  

Да повторим ли брака?

Има безброй мнения, но отговорите са два, не или да. Въпреки, че е много е индивидуално, допитваме се до приятели, които са в подобна ситуация. Е, не е както при първият път. Повече премисляме, узрели, препатили, изплашени, душевно ограбени, опустошени. Материалната страна също не е за подценяване. С много перипетии минава разводът. Остава трайна следа за всички в семейството.

Нормално всяка майка при развод да иска децата да са при нея.Чух една адвокатка да казва – Не се борете за децата си, оставете грижата на бащите. Дали е правилно? Зная че като лъвици майките се борят за правата над децата,сигурни че ще ги отгледат по-добре. Не си мислят за трудностите.И това е така, това е нейната природа да се грижи дори и за мъжа си. Нали сте чували, че някои жени прибавят мъжа си към бройката на децата.

За майка с деца, вторият брак е доста комплициран. В усилията да ги изгледа, забравя себе си. От страх дали ще се чувстват добре с новият татко. Тя трябва да дели мъжа с децата си, появявава се ревност и от двете страни. Всеки се чувства ощетен.

Когато мама и татко се целуват децата са спокойни, обичат се. Но с чуждия и една прегръдка, за тях е неморално.Сърдят се, бягат при другия родител. Между чука и наковалнята. Необходима е голяма доза търпение.Много е изтощително трудно, за това и много опити за втори брак с деца са неуспешни.

Имаше един филм – Търси се съпруг за мама. Може да има такива деца, които искат мама да не е тъжна и сама. А и тя иска да има някой до себе си.

Понякога майките търсят мъж, който ще свикне първо с детето, да го приеме като свое. Себе си слага на второ място. Щом не ми обичаш детето, няма да ми спиш до дупето.

Едно момче в пуберитета ми сподели- По-добре майка ми да си намери някой, така ще ме остави на мира.

В повечето случаи жертвайки се за децата, майката остава сама. След време при някои ситуации, получава упрек от децата, че това било нейна воля.Нейна ли? Да, че не е мислила за себе си. На кръстопът. Не може да се угоди. Като малки проблемите са едни, но като големи, може да е късно да мисли за втори брак .

Мъжете при вторият брак са готови да се покажат повече като истински кавалери, мъже. Има една поговорка – първата живеела като магарица, втората като царица.

При всеки следващ брак, урокът се научава все по-добре. С по- голямо внимание, осторожност, да не сбъркат.
Да си нащрек всеки ден, не е лесно. Но ако сте решили защо да не се опита, може и да се получи.

Published in: on Januar 17, 2015 at 15:53  Schreibe einen Kommentar  

НAЙ – ГОЛЕМИЯТ ПОДАРЪК


Нова Година! Подаръци!
Желания и възможности. Тези две понятия се разминават най-много по празниците. И специално за този най-голям. Празнуват всички, всеки очаква нещичко, но какво да е то. И добре, че са търговците с толкова много стоки, с такъв голям избор. Всичко има. Да, но желанието ми да бъде хубаво, да не отбивам номера, противоречи на възможностите ми. Това да подариш нещо малко и да го вземат само като внимание, вече не важи. Въпреки, че вкусовете ни са различни, търсим подарък, който да ни хареса, да не се компрометираме. Ако знаем нуждите и претенциите, може и да улучим с подаръка.
Изкарах безсънни нощи да мисля от какво да се лиша, за да купя подарък за сина си. За него зная всичко, затова ми беше още по- трудно. Не исках да се повтарям. Нещо оригинално, да греят звездички в очите му, когато го види.
Ох, мили сине, толкова те обичам, бих ти подарила целият свят!
Не успявах с никакви варианти. Не бях доволна от себе си, отчаяна всеки ден се връщах с празни ръце. И след като обиколих незная колко, хубаво украсени новогодишни магазини, предложенията ми се видяха еднообразни с цени безобразни.
Времето ме притиска, аз съм още в невидение.
При разходката за лов на така желания подарък, погледът ми се спря на една много красива картичка. Еврика! Това е.Един хубав текст и съм готова.

Мили сине, аз първа те видях и щастие ти пожелах! Исках те на всяка цена! Да имам рожба в ръка и аз да усетя майчината Душа. Родих те жив и здрав! Отгледах и възпитах те в доброта, сама. Не е лесно в този Век, да станеш исински човек. Лишенията и трудностите оставих за себе си. Щадях детството ти от моите сривове. Всеотдайна до безумие. Изтривах нощната сълза, за да те събудя с усмивка и милувка сутринта.
Времето не съм си пропиляла, с теб се гордея и съм щастлива, че те има! Продължавай в същития дух, за теб да има само добър слух! Че ако някой те нарани и мен ще ме заболи. Не разрешавай кризата на съвремието да наруши твоето вътрешно равновесие. Живей в благоденствие! Болести, лошо настроение, да са в забвение. Да си силен и здрав като стомана, така както те роди и обича мама!
Това е моят подарък – Твоят Живот!

Аз съм силна жена, мога и сама.За себе си искам, това което не получаваме достатъчно в нашите земни дни, обич и уважение. Да не оставим Нашето време да се изплъзне между ръцете ни, без да се обичаме. Няма по-хубав подарък за една майка! Благодаря ти, че си част от моят живот! Да направим всичко възможно, да не съжеляваме за нещо несбъднато, да не отлагаме срещите за отвъдното.

Мама

Published in: on Januar 10, 2015 at 22:46  Schreibe einen Kommentar