Папките на живота



Започнах обучението си с копютър. Първо, за да има ред,трябваше да се правят папки, в които да се подреждат всички данни.
Реших да си направя мислено папки за живота. Папката за децата беше препълнена. Тогава си казах, ще я разделя по години. Старата папка с детските години оставих отдавна. Спомням си за нея рядко, но с умиление.
Актуалната се допълва непрекъснато. Тогава реших, че трябва да я разделя на добри и лоши събития. Но като че ли не ми остава време, да си мисля за хубавите. Повече време отделям на неудачията. Как да се разрешат, кой има предимство от помощ. Проблемните деца получават повече внимание.
Това е като в кошара с агънца. Грижата е повече на това, което е със счупено краче.
Но при децата има ревност. Те не умеят да различат, кой има нужда от повече обгрижване. Искат да получат равностойно.
Всеотдайно, стриктно спазвах всичко, папката за децата, за домакинството.
Моята лична папка остана настрана, празна, непопълнена, неотворена.Но не може така. Трябва да спазя установения си мой ред. Да изоставя ли детската папка или поне да не я поглеждам всеки ден, за да отворя моята? Не, това не е алтернатива. Не ми хареса.
Реших. Ще поглеждам всеки ден и моята папка. Трябва, иначе ще се окажа неспособна майка, да следи детската, за домакинството.

Децата са устремени и съсреточени с тяхното израстване. Аз сама трябва да помисля за моята същност, като жена и майка. Те няма да разберат и да усетят моите потребности, моето остаряване.

Радостна съм от решението си. Почувствах се човек. Може да не е всеки ден, но отварям и попълвам моята лична папка.
Децата, те няма да направят такава за мен.
Имам един приятел, който ми се оплака. Плащал всички разходи на сина си – семеен, с 2 деца, добре материално. Един месец отказал -„Нямам пари“. „ Но си си купил обувки“ – реагирал сина. Беше съкрушен – „Бос ли да ходя“.
Това е. Нашите папки трябва сами да си отваряме, попълваме…, но

Werbeanzeigen
Published in: on Dezember 6, 2014 at 00:18  Schreibe einen Kommentar