ДИАЛОГА

Целият ни живот е една какафония от неизяснени отношения. Е, ще кажете никъде няма перфектни. Да, разбира се, че е така, но от кого зависи това. Нали е от самите нас. Защото е по- лесно да вдигнем ръце, отколкото да водим диалог.
Защо, нали не сме животни, само да си махаме с лапи. Нали сме говорящи същества. Даденост имаме да говорим, а не да мълчим. Само да мислим, че другият до нас, е на нашата вълна, но не се разбираме.Не, не знаем какво има под шапката на другия, докато не го чуем. „ Оставете го “! Не, няма да го оставим, ще говорим, най-важната отличителна черта от животните. Това е най- голямото ни предимство пред тях. Изглежда, че заприличахме на животни. Или си мълчим, или се лаем. Да направим разликата. Когато разговорът премине в обиди, с накърняване на егото, жлънчност, викане… прилича на злобен животински лай, това е вече кавга, а не диалог.

Когато се карат хората,
си изливат злобата.
Обиждат се с цинизми
и стават „катаклизми“.
Обидата преглъщаш
и гръб обръщаш.
Искаш с думи да преправиш
и всичко да забравиш.
Но не става ей-така,
обидата натежа.

Когато си нервиран,
действаш като опериран.
Не мериш своите слова
и с никого,
не излизаш на глава!
Земята ще обърнеш,
но ще си го върнеш.
Когато те обидят,
трябва да решиш,
как ще се държиш.
Дали да врещиш,
нервите си да трошиш,
или да си мълчиш.
Да си трупаш на главата,
или да си отваряш устата.

Ако на човека държиш,
трябва да се освободиш,
от скруполи разни,
покажи, че не те дразни.
Дали да простиш
или да се разделиш.
Това е то бедата,
че не може по средата.


Дори в семейството липсват достатъчно разговори, за да се изяснят проблемите. Многобройни са причините за разводите. По статистика 80 % съжеляват, че малко време са отделили на партньора за контактуване. Да си кажат чувствата, потребностите, да си споделят всичко, като приятели. Афектирани можем да си кажем много неща, за които след това съжеляваме. Епидермалните- повърхностни разговори не са достатъчни. С добро желание, ако искаме да спасим семейството си, ще направим от невъзможното, възможно. Да оставим тези приказки „ счупена стомна не се лепи“. Има много хубави лепила – компромис, такт, толерантност… По шестобална система, може да се наредим с четворка. Защото и без това шетица в семейството няма! И да не чакаме принца на белия кон! Ако някой иска да опровергае, значи лъже. За единият партньор всичко е ок. Но не знаем другият, дали не стиска зъби, само и само да бъде така. За да не оставим да се счупи стомната, да не прелива чашата. Това не става между другото, докато подготвяме вечерята, или гледаме телевизия. Да проведем диалог, в спокойна атмосфера. Подготвени – какво искаме и очакваме. Без дразнители, които да ни отвличат вниманието, подходящо време и настроение т.е. романтичната вечеря. Колко от нас го правят? След развода остават неизяснени неща. Свидетели сме на публични неразбории и особено за децата. И си мислим, защо не са го направили това – защо не са провели този, така необходим разговор за всяко човешко същество. Но при много от тези случаи става монолог. Единият партньор говори, другият не го чува, или не иска да го чуе. И всеки си мисли, че има право. Всеки има право да бъде изслушан. Но нали не сме в къщи като на събрание, за да говори само единия, а другият да си мълчи. Умеем ли да се изслушваме?
Ако не искаме мир, ако не искаме да дадем на партньора си втори шанс, ще намерим хиляди причини и кусури.

Имаше един френски филм в две части. В едната семейният им живот през погледа на жената, а другата през погледа на мъжа. Пълни противоположности. И това е семейство, и те живеят заедно, всеки мисли за другия по някакъв изкривен, за себе си начин. И не си казаха, кой какво желае, какво мисли и се разделиха. Заради недоразумения, които можеха да се оправят. От инат, от гордост, от какво не намираме сили да го направим. Друг случай, цял живот жената е давала средата на хляба на мъжа си, а той обичал крайчето. Но си мълчат. Диалога, а не мълчанието е разбирателство.
За да роди дете, съпругата в едно семейство направи дълги, мъчителни лечения.
Жените на какво ли не са готови. Един мъж никога не би се подложил на такива изпитания. И добре, че от жените зависи продължението на Света! Наложи се да лежи за задържане – превантивна медицинска грижа до раждането, бременната да остане на легло. Всичко мина благополучно. Момченцето прилича на таткото, като две капки вода. След няколко години се разделиха – развод. Той никога не е искал дете, не обича децата. Обаче не е показал, не е казал преди това – нищо.Това е фрапантен случай за липсата на диалог.
Има такава песен „говори, говори, има думи добри,малки думи със сила голяма“
Отношенията между деца, приятели и роднини е пълен хаос, отново заради липсващият диалог. Нямаме време ! Не ни разбират. Е как, като имаме информация от странични, тоя казал, оня чул, докато стигне до нас новината е толкова изопачена, че губим нишката, скъсана ли е, истина ли е. Да не мислим, че и ако нарочно, с цел се прави, за да ни развалят отношенията. Когато се доверяваме на уж достоверни източници. Да не слушаме кой, какво и как е говорил, лично да „пием вода, директно от извора“.
Чували сме след после т.е., когато е безвъзвратно късно, „ съжелявам, че не намерих време да си говорм по-дълго, или по- често, да кажа, обичам те “. И защо за най-важните неща нямаме време?

Караници и разправии между съседи е много често явление, още от времето, когато хората започнаха да живеят заедно в една сграда, под един покрив.
Нанася се новодомец, поглежда си съседите и решава, че не са от неговата черга. Започва да ги гледа враждебно и търси най-малката причина, да им даде да разберат, че приятелство, няма да стане. Още не сме говорили с него и го игнорираме. А той може да е добър човек, но не го познаваме. Съседа трябва да ти е повече от приятел. Та нали ако не ти работи тел., и се налага да се обадиш за линейка, че не можеш да отидеш на работа, на важна среща…. Кой първи ще ти се притече на помощ, ако не хората, които живеят до твоята врата, най- близо до теб. Не, след години да установим, че е бил готин човек, че сме имали прекрасната въможност, да си прекараме заедно поне някоя вечер.
И за хубаво и за лошо, трябва да има диалог. Той помага и на самите нас. Да си „ сравним часовника “. Да чуем на глас, как изглежда нашето Аз. Едно е да си го мислим, но като го кажем, да го чуем е друго, как звучи нашата мисъл.
Разбира се, едва ли не интонацията е на първо място, от която много зависи, как ще ни разберат. По -лесно се пише, но при диалога, тона с който говорим, мимиките, ръкомаханията .. помагат за смисъла на темата. Защо хората се повтарят при диалога, или искат да им се повтори, защото сме разсеяни. Питаме се, „ ти чули ме“, или „ей, къде си, аз ти говоря“.
Да водим диалог, да си говорим, да контактуваме, с най- близките си, с приятелите, познати. Да поздравим непознатия, един самотен човек, би бил щастлив, ако някой говори с него. Станахме затворени, отдалечихме се.
Да се въоръжим с търпение, компромиси, да се изслушваме. Това е успеха на всички комуникации между хората. Да си кажем всичко преживе. Не да ридаем и говорим на гробищата. За обичта, която не сме си казали. За грешките, за които не сме се извинили и простили. За всичко недоизказано.

Werbeanzeigen
Published in: on November 23, 2014 at 19:57  Schreibe einen Kommentar  

ЛЮБОВНИК / ПРИЯТЕЛ


Светът се обърка. С пълна сила и нашите отношения. А от там и наименованията им. Какво е любовник? А приятел?
Това са две различни понятия- за мен. Не налагам мнение.
Любовникът е за любов, а сега го наричат приятел. Приятел е нещо повече. На него можем винаги да разчитаме.
Докато на любовникът не, защото може да е семеен. Винаги може да ни изостави. Ето за тях през моите очи. Те са повече настоятелни, за да имат една жена. Свалката е и по-продължителна. Телефонче, цветя, комплименти… Полагат големи усилия, да не си издадат семейното положение. Рискуват, но не се предават. Има криза в сейството и си намира подслон. Но на каква цена. Да разбие сърцето на още една жена.
Не ни ли омръзна да ближем раните на женените мъже? Че такива ни желаят, става ли ни по-добре?
Изтърсват си перата, като петел от кокошка и се завръщат при жените си. Щастливи, освежени. Тази „изневяра“- жизнено необходима, за да погледне от друг ъгъл на семейното гнездо.
Кой се грижеше за незадоволеният им нагон? Когото оставят без пардон!
Колкото са щедри на „любов“, толкова са опостошители на женското его.
Дори от финансова подбуда да е принудена една жена, да се съгласи да стане любовница, остава в нея една тъга. Защото жените при всяка връзка влагат нещичко от себе си. Докато мъжете бързо забравят. За тях забèжката е само секс. Да се докаже на себе си.
Моя приятелка, хубавичка и устата, имаше неуспешни, подобни любови. Една вечер на спирката, двама мъже си говорят на висок глас, че е хубава. Тя се доближава до тях – „ Щом съм хубава, един от вас утре тук“. Появява се наистина единият мъж. Оказва се отново семеен. Нямаше късмет. Падна и пердето. Тя не искаше повече да бъде любовница а, съпруга. Направи от невъзможното, възможно. Разведе го и мина под венчилото.
Ирония на съдбата. Смела постъпка, на която не всички жени са способни. Но не казвайте „аз никога не бих го направила“. Защото думата- никога- не е хубава. Не се знае, какво ще ни се случи, да не се заричаме. Колкото са мъжете и жените, толкова са различни и съдбините.
На мъжете им е добре с двойната игра, но понякога им играе лоша шега и провидението променя жизненият им път.
Вярвам в приятелството между мъж и жена. Но истинско, без секс. Нали имаме нужда от мъжки съвет. Познават си мъжката психика. Само ако прескочат летвата, приятелството се разваля.
Е, любовникът може ли да бъде и приятел? А двете заедно?
Малко абсурдно, но не и невъзможно. Да повярваме на признанията на някои жени, че съпрузите са им и приятели.Само го мислят, или им се иска, да бъдат… Приемаме си орисията, каквато и да е тя. Променлива, но я понасяме, вървим с нея, ръка за ръка.
Published in: on November 15, 2014 at 12:33  Schreibe einen Kommentar