Правят се най-различни статистики, за какво ли не.Ние дори не им обръщаме внимание, не ни интересува.Защото са приблизителни, не винаги са реални, а и точно математически няма как да се направят. Статистиката е нещо като математика. Да се събират данните по райони от страната, за нещо си и резултата винаги е с кръгли числа или проценти. Видяхте ли статистика с плюс или минус, не, тя винаги е закръглена. Това ме навежда на мисълта, че не е точна. Не от толкова голямо значение ако е невярна с 10 или 100, но тогава защо се прави. Като например, колко коли са напуснали страната за празниците, колко месо и вино е консумирано и т.н. Суха стистика, кому е необходимо това?
Би било вярно да се нарича – ориентир, щом данните не са точни, а само ориентировачни.
За коледа и Нова година, нямаме нужда от такава статистика.
Ние сами виждаме какво става по магазините. Най- вече по изпразненият джоб. Нали всеки си има определена сума за месеца, с която трябва да издържи до следващия. Длъжен си да си правиш сметката. Нашата статистика, за какво колко ще платим не може да бъде, както за държавата ни.Тя трябва да бъде точна- до стотинка. В домакинството ни вече не се нарича статистика, а сметка. Много често казваме , „крива ми беше сметката“. Представете си, че ние понякога не можем да си направим точната статистика -сметка, а да очакваме, че за глобални неща, да бъде точна. Дори колко са похарчени за подаръци, от къде знаят, че е за подарък, това е за мен, защото ми трябва.
Сами отчитаме, че сме похарчили повече, отколкото е трябвало, определената ни сума за месеца и до следващия ще я караме „на пост и молитва“.
Защо става така. Това е магията на пазаруването, която ни обзема за тези специалени празници.Магазините са отрупани с какви ли не лъскави стоки. Ние искаме да се отпуснем, за себе си, за подаръци и като омагьосани пазаруваме „като за световното“, както се казва. Купуваме повече отколкото ни трябва. Както когато отиваме на почивка и когато се върнем установяваме, че сме взели неща, които не сме обличали. Може да ни потрябва – с тази идея е подготовката за всяко нещо. Никога точно не може да се прецени, заблуждаваме се.Мислим си за едно, виждаме в магазина нещо друго, планът се променя и парите са ни отишли.
Трудно е да се избере и улучи точният подарък. Това се вижда от върнатите стоки след празникът. Добре е, че сега вече това е позволено от търговските вериги. Очаква се и за това да направят статистика, колко подаръци са били върнати, т.е., колко не са се харесали, не стават, повредени,по различни причини. Да не говорим за злоупотребата на търговците в суматохата да ни омайват и пробутват некачествени стоки. На пръв поглед от страна на купувача не могат да се забележат. Напразно търчане по магазините и … обратно.
Но е по-важно, че не сме успели да се зарадваме на полученото, или на подареното.Удоволствие е да подариш и да виждаш, че се харесва, че твоят труд не е напразно. Всеки иска да получи подарък. За да изберем правилният, трябва да знаем вкусът, какво харесва, каква необходимост има… Съобразяването с какво трябва, за да не се купуват непотребни неща, е добра стратегия за бюджета на семейството. Абсурдно е да си мислим, че щом е много скъпо, е най-хубавият подарък.
От разочарованията празникът се помрачава, остава яденето и пиенето.
Подаръците ни не е задължително да са предмети, дрехи, които не сме убедени, че ще се влязат в употреба, само и само нещо да подарим, „да отбием номера“. Така показваме и себе си. Нали сте чували, „как можа това да ми подари, аз го мислех за ..“. Едва ли не, си длъжен да се усмихваш, да покажеш, че си доволен от вниманието и уважението, от поднесеният подарък. Големите деца, които са убедени в несъществуването на Дядо Мраз, сами си поръчват определени подаръци. Но не всички хора, на които искаш нещо да подариш, можеш да попиташ за желанието. Или искаш да го изненадаш. Важно е изненадата ни, да не се окаже нещо, нехаресвано, не по изискванията и да се запокити в някой ъгъл и да се забрави. Най сме доволни, когато сами си направим подарък. Когато сме решили, че за Н.Г. ще си разрешим нещо, което не бихме си купили по друг повод. Или когато ще празнуваме заедно с приятели, на домакина всички заедно да подарим един общ подарък. С повече средства ще се избере нещо по- голямо, което ще разреши проблема на семейството.Не поотделно по някаква дрънкулка.
Упрек може да не очакваме, ако подаръкът ни е билет за театър или кино.Един пакет за фитнес, йога, за почивка, за екскурзия. Едно цвете в саксия. Една покана за тържествен обяд или вечеря. Хиляди идеи, за които да се помисли предварително и се прецени точно каква сума да отделиш за изненадите, които искаш да направиш. Варианти за последният момент. При това няма нужда да обикаляме магазините, което ни изнервя, изморява и най-вече се чудим какво да бъде. Ако не сме го направили преди „голямата лудница“.
Преди да ни е обзела „магията на пазаруването“, от която не можем да избягаме при гледката на добре украсените магазини, от празничното настроение. Тази магия, заради която рисковано купуваме, прахосаме неразумни суми, за което можем да съжеляваме.
Ще си направим ли собствена статистика – сметка, какво сме подарили, какво сме получили? Трябва! Без нея не живее дори милионерът!
Би било вярно да се нарича – ориентир, щом данните не са точни, а само ориентировачни.
За коледа и Нова година, нямаме нужда от такава статистика.
Ние сами виждаме какво става по магазините. Най- вече по изпразненият джоб. Нали всеки си има определена сума за месеца, с която трябва да издържи до следващия. Длъжен си да си правиш сметката. Нашата статистика, за какво колко ще платим не може да бъде, както за държавата ни.Тя трябва да бъде точна- до стотинка. В домакинството ни вече не се нарича статистика, а сметка. Много често казваме , „крива ми беше сметката“. Представете си, че ние понякога не можем да си направим точната статистика -сметка, а да очакваме, че за глобални неща, да бъде точна. Дори колко са похарчени за подаръци, от къде знаят, че е за подарък, това е за мен, защото ми трябва.
Сами отчитаме, че сме похарчили повече, отколкото е трябвало, определената ни сума за месеца и до следващия ще я караме „на пост и молитва“.
Защо става така. Това е магията на пазаруването, която ни обзема за тези специалени празници.Магазините са отрупани с какви ли не лъскави стоки. Ние искаме да се отпуснем, за себе си, за подаръци и като омагьосани пазаруваме „като за световното“, както се казва. Купуваме повече отколкото ни трябва. Както когато отиваме на почивка и когато се върнем установяваме, че сме взели неща, които не сме обличали. Може да ни потрябва – с тази идея е подготовката за всяко нещо. Никога точно не може да се прецени, заблуждаваме се.Мислим си за едно, виждаме в магазина нещо друго, планът се променя и парите са ни отишли.
Трудно е да се избере и улучи точният подарък. Това се вижда от върнатите стоки след празникът. Добре е, че сега вече това е позволено от търговските вериги. Очаква се и за това да направят статистика, колко подаръци са били върнати, т.е., колко не са се харесали, не стават, повредени,по различни причини. Да не говорим за злоупотребата на търговците в суматохата да ни омайват и пробутват некачествени стоки. На пръв поглед от страна на купувача не могат да се забележат. Напразно търчане по магазините и … обратно.
Но е по-важно, че не сме успели да се зарадваме на полученото, или на подареното.Удоволствие е да подариш и да виждаш, че се харесва, че твоят труд не е напразно. Всеки иска да получи подарък. За да изберем правилният, трябва да знаем вкусът, какво харесва, каква необходимост има… Съобразяването с какво трябва, за да не се купуват непотребни неща, е добра стратегия за бюджета на семейството. Абсурдно е да си мислим, че щом е много скъпо, е най-хубавият подарък.
От разочарованията празникът се помрачава, остава яденето и пиенето.
Подаръците ни не е задължително да са предмети, дрехи, които не сме убедени, че ще се влязат в употреба, само и само нещо да подарим, „да отбием номера“. Така показваме и себе си. Нали сте чували, „как можа това да ми подари, аз го мислех за ..“. Едва ли не, си длъжен да се усмихваш, да покажеш, че си доволен от вниманието и уважението, от поднесеният подарък. Големите деца, които са убедени в несъществуването на Дядо Мраз, сами си поръчват определени подаръци. Но не всички хора, на които искаш нещо да подариш, можеш да попиташ за желанието. Или искаш да го изненадаш. Важно е изненадата ни, да не се окаже нещо, нехаресвано, не по изискванията и да се запокити в някой ъгъл и да се забрави. Най сме доволни, когато сами си направим подарък. Когато сме решили, че за Н.Г. ще си разрешим нещо, което не бихме си купили по друг повод. Или когато ще празнуваме заедно с приятели, на домакина всички заедно да подарим един общ подарък. С повече средства ще се избере нещо по- голямо, което ще разреши проблема на семейството.Не поотделно по някаква дрънкулка.
Упрек може да не очакваме, ако подаръкът ни е билет за театър или кино.Един пакет за фитнес, йога, за почивка, за екскурзия. Едно цвете в саксия. Една покана за тържествен обяд или вечеря. Хиляди идеи, за които да се помисли предварително и се прецени точно каква сума да отделиш за изненадите, които искаш да направиш. Варианти за последният момент. При това няма нужда да обикаляме магазините, което ни изнервя, изморява и най-вече се чудим какво да бъде. Ако не сме го направили преди „голямата лудница“.
Преди да ни е обзела „магията на пазаруването“, от която не можем да избягаме при гледката на добре украсените магазини, от празничното настроение. Тази магия, заради която рисковано купуваме, прахосаме неразумни суми, за което можем да съжеляваме.
Ще си направим ли собствена статистика – сметка, какво сме подарили, какво сме получили? Трябва! Без нея не живее дори милионерът!