МАГИЯТА НА ПАЗАРУВАНЕТО

Правят се най-различни статистики, за какво ли не.Ние дори не им обръщаме внимание, не ни интересува.Защото са приблизителни, не винаги са реални, а и точно математически няма как да се направят. Статистиката е нещо като математика. Да се събират данните по райони от страната, за нещо си и резултата винаги е с кръгли числа или проценти. Видяхте ли статистика с плюс или минус, не, тя винаги е закръглена. Това ме навежда на мисълта, че не е точна. Не от толкова голямо значение ако е невярна с 10 или 100, но тогава защо се прави. Като например, колко коли са напуснали страната за празниците, колко месо и вино е консумирано и т.н. Суха стистика, кому е необходимо това?
Би било вярно да се нарича – ориентир, щом данните не са точни, а само ориентировачни.
За коледа и Нова година, нямаме нужда от такава статистика.
Ние сами виждаме какво става по магазините. Най- вече по изпразненият джоб. Нали всеки си има определена сума за месеца, с която трябва да издържи до следващия. Длъжен си да си правиш сметката. Нашата статистика, за какво колко ще платим не може да бъде, както за държавата ни.Тя трябва да бъде точна- до стотинка. В домакинството ни вече не се нарича статистика, а сметка. Много често казваме , „крива ми беше сметката“. Представете си, че ние понякога не можем да си направим точната статистика -сметка, а да очакваме, че за глобални неща, да бъде точна. Дори колко са похарчени за подаръци, от къде знаят, че е за подарък, това е за мен, защото ми трябва.
Сами отчитаме, че сме похарчили повече, отколкото е трябвало, определената ни сума за месеца и до следващия ще я караме „на пост и молитва“.
Защо става така. Това е магията на пазаруването, която ни обзема за тези специалени празници.Магазините са отрупани с какви ли не лъскави стоки. Ние искаме да се отпуснем, за себе си, за подаръци и като омагьосани пазаруваме „като за световното“, както се казва. Купуваме повече отколкото ни трябва. Както когато отиваме на почивка и когато се върнем установяваме, че сме взели неща, които не сме обличали. Може да ни потрябва – с тази идея е подготовката за всяко нещо. Никога точно не може да се прецени, заблуждаваме се.Мислим си за едно, виждаме в магазина нещо друго, планът се променя и парите са ни отишли.
Трудно е да се избере и улучи точният подарък. Това се вижда от върнатите стоки след празникът. Добре е, че сега вече това е позволено от търговските вериги. Очаква се и за това да направят статистика, колко подаръци са били върнати, т.е., колко не са се харесали, не стават, повредени,по различни причини. Да не говорим за злоупотребата на търговците в суматохата да ни омайват и пробутват некачествени стоки. На пръв поглед от страна на купувача не могат да се забележат. Напразно търчане по магазините и … обратно.
Но е по-важно, че не сме успели да се зарадваме на полученото, или на подареното.Удоволствие е да подариш и да виждаш, че се харесва, че твоят труд не е напразно. Всеки иска да получи подарък. За да изберем правилният, трябва да знаем вкусът, какво харесва, каква необходимост има… Съобразяването с какво трябва, за да не се купуват непотребни неща, е добра стратегия за бюджета на семейството. Абсурдно е да си мислим, че щом е много скъпо, е най-хубавият подарък.
От разочарованията празникът се помрачава, остава яденето и пиенето.
Подаръците ни не е задължително да са предмети, дрехи, които не сме убедени, че ще се влязат в употреба, само и само нещо да подарим, „да отбием номера“. Така показваме и себе си. Нали сте чували, „как можа това да ми подари, аз го мислех за ..“. Едва ли не, си длъжен да се усмихваш, да покажеш, че си доволен от вниманието и уважението, от поднесеният подарък. Големите деца, които са убедени в несъществуването на Дядо Мраз, сами си поръчват определени подаръци. Но не всички хора, на които искаш нещо да подариш, можеш да попиташ за желанието. Или искаш да го изненадаш. Важно е изненадата ни, да не се окаже нещо, нехаресвано, не по изискванията и да се запокити в някой ъгъл и да се забрави. Най сме доволни, когато сами си направим подарък. Когато сме решили, че за Н.Г. ще си разрешим нещо, което не бихме си купили по друг повод. Или когато ще празнуваме заедно с приятели, на домакина всички заедно да подарим един общ подарък. С повече средства ще се избере нещо по- голямо, което ще разреши проблема на семейството.Не поотделно по някаква дрънкулка.
Упрек може да не очакваме, ако подаръкът ни е билет за театър или кино.Един пакет за фитнес, йога, за почивка, за екскурзия. Едно цвете в саксия. Една покана за тържествен обяд или вечеря. Хиляди идеи, за които да се помисли предварително и се прецени точно каква сума да отделиш за изненадите, които искаш да направиш. Варианти за последният момент. При това няма нужда да обикаляме магазините, което ни изнервя, изморява и най-вече се чудим какво да бъде. Ако не сме го направили преди „голямата лудница“.
Преди да ни е обзела „магията на пазаруването“, от която не можем да избягаме при гледката на добре украсените магазини, от празничното настроение. Тази магия, заради която рисковано купуваме, прахосаме неразумни суми, за което можем да съжеляваме.
Ще си направим ли собствена статистика – сметка, какво сме подарили, какво сме получили? Трябва! Без нея не живее дори милионерът!

НАЙ – ХУБАВИЯТ ПОДАРЪК

„Луда“ подготовка за празниците. Настава суматоха,пазаруване,подаръци
и най-главното – какво ще има на масата, около която се върти Светът.
Решавам да си прегледам телефона, на кого да се обадя, да не забравя някой, „ да дуе бузи“ – нали така се сърдят децата. И заедно с това да премахна някои от списъка на приятели, с които не сме се чували от години. Няма смисъл да ги имам в моя малък телефон. Наистина ли са ти приятели, с които си звъните един път в годината, или дори по-рядко?
Преди да изтрия номера на една от тези „приятелки“, реших да звънна, да се убедя, че наистина заслужава да я имам в графата – приятели.Започнах по азбучен ред – Ася.
Предложих да се видим на кафе и тя прие поканата. Бях развълнувана, като ученичка за първа среща.Разминахме се, дори не си спомням защо. Не бяхме се виждали много отдавна и не знаех, как ще премине всичко. Заредих се с вътрешна положителна настройка и каквото ще да става. Обещах си да не я критикувам, че не се обажда, нямам право. Вината е и моя.Не можеш да накараш на сила никой – да ти се обади,или да те посети, ако той сам не го реши. Но само при беда ли трябва да го правим ? Да се оплачем или похвалим. Нима нямаме необходимост да се видим с приятели, да си „сравним часовника“, да имаме техния съвет за житейския кръстопът, на който се озоваваме често.
По вида на Ася разбрах, че и тя изпитва същото вълнение, което ме зарадва. Това ми показа, че срещата ни е желана, както от мен така и от нея. Като че ли само това е чакала, моето позвъняване. Но защо тя не е предприела първата крачка? Защо чакаме все другия да ни потърси, защо да не сме ние първите инициатори. От свян, от скруполи- какво ще си помислят за мен, от гордост, от инат, или загубихме доверие?
Разговорът ни започна трудно, като бебе с проходилка. Не знаехме от къде да започнем, като си обещахме, да не говорим за политика. Има други теми за нашата среща. Съвпаднаха си филмите, предаванията,които гледаме.Харесваме почти еднакви писатели, музика. Споделихме си пътешествията, за весели и комични ситуации. Споменахме и фамилиите си. Беше ни хубаво, приятно. Отпуснахме се, нямаше го напрежението, казано честно бях щастлива, че не съм сгрешила, не съм се натрапила.Това е, беше ми липсвала много време. На раздяла й казах „Благодаря за подаръка“! Тя ме погледа учудено „ Но аз нищо не съм…“! „Напротив, ти ми подари част от своето време, нима това не е най-големият подарък“. Нашето драгоценно време, което изтъкваме като първопричина, да забравим приятелите си. „ За това, че ни беше хубаво да си говорим и да се смеем, на случките в нашия живот “. Колко е рядко да имаш такъв приятел, който не е ограничен само в една посока, да бъдат като разменна монета всички неща в душите ни. Не си познаваме приятелите, защото не сме прекарали достатъчно време с тях. Или сме направили прибързани заключения от един повърхностен разговор.
Мисля си, че от немарливост можеш да загубиш истински приятели. Дори за „сладки приказки“ са ти необходими. Забързани в ежедневието, нямаме време, забравявяме хора, които са ни били близки, дори повече от роднини. И за къде бързаме? Да остареем, да се разболеем? Нямаш време, когато не си го разпределиш правилно, когато живееш без план,тогава живота ти е объркан.
Животът ни е една пътека, но не е една права линия. Има точка – спираш за момент. Многоточие….момента става по-дълъг, по време. Все още не си решил къде и как да продължиш.Въпросителен – дали да предприемеш някаква крачка?Удивителен! Ура! Постигнал си нещо. Във всичките моменти са ти необходими приятелите. Да си отвориш душата, дори да поплачеш. Когато ти прилива сърцето от мъка или от радост, идват сълзите. Никак не е срамно да се плаче! Само безчувствените хора не го правят.Когато нещо много ми хареса, или много лоша новина, аз настръхвам, дори може да се разплача. Направо съм горда с това чувство, за мен означава, че човешкото не е изчезнало. Няма смисъл когато си в безизходица да се криеш, да се спотайваш, да не споделяш. Нали споделената грижа е половин грижа, а споделената радост става двойна.
Нямаш право да осъждаш приятелите си, че не мислят като теб, да ги отблъснеш, да ги изолираш, да ги игнорираш, да не си съпричастен, да си лош…
Да проявиш разбиране, че не са имали твоето възпитание, образование, не са пораснали в същата, както твоята среда. Нима това, че не мислят като теб, ги прави нестойностни ? Нима познаваш цялата им душа, за да правиш такива изводи? Направи ли да се чувстват добре, да подадеш ръка, да направиш добро?
Ако не можеш, поне не прави нищо лошо!
Подарете време на приятелите си – Най- хубавият подарък!
Един задушевен разговор, от който може да ги опознаете повече, да ги откриете отново. И вие се нудаете от разтоварване, направете го заедно с приятел,
подновете приятелството.
Аз ще продължа да търся по моя азбучен ред на телефона си, следващия – приятел или приятелка.