ВЯТЪР И МЪГЛА


Държавата е комерсиална,
дали борбата е напразна?
Защо ли всичко се обърка,
дали в началото се сбърка?
Има много виновни,
за всички болни,
за нередни неща,
в тази страна.

Чалгата напира,
никой не я спира,
смисъл не намира.
Новото явление,
в нашето полезрение
скандално поведение-
пошлоост, опорочение,
заслужава презрение.
Няма я думата срамота,
показват своята голота.

Но музиканта се срамува,
длъжен на това да козирува!
Няма признание,
няма внимание,
за образование,
има само покаяние.
Промени си стилà,
не излиза на глава.
Това ли заслужава?
Ето ти „награда“!
Този жанр да усвоява,
да се приспособява.
Не лесно е стигнал до тук,
да му правят на пук.
С този голям шамар,
сравни се с помияр.

Животът е жесток!
Винаги с нов подход,
и да прави бойкот,
и да се оправдава,
без работа остава.

Хората са лицемерни,
на доброто не са приемни.

Искам аз нещо да направя,
да се опълча, неще се справя,
сама съм една малка пешка.
Вятърът духа моята дрешка,
дъждът ми мокри косата,
бушува ми се душата…
Ще стихне ли моето сърце,
умолявам го на колене.

Всичко е мрачно и сиво,
недоволстваме мълчаливо.
Да си запушваме ушите,
да си затваряме очите.
Това се иска от нас,
при всяка власт.
Защо ли ги имаме тогава,
след като това се забранява?
Само любовта ни остава,
и то към собственото аз,
която не казваме на глас.
Но който себе си обича,
на нищета не се обрича.
Разминаването е тотално,
не чакаме нищо гениално.

Единствено моите птички,
са моите малки сестрички,
те никога не ми измениха,
песните не си промениха.
Излетяха в небесата.
Няма я вече гората,
тя е в печки и камини
пушекът ще ни надмини.

От цялата стегнация,
страната е в деградация.
Това сме ние- вятър и мъгла
на последно място в Света!

Безпомощно вдигам ръка,
да си допиша мисълта –
Приятелството се обезцени,
нищо не може да го замени!
Вече сме с различни идеи,
със сърца закоравели,
нямаме никакви мечти,
всеки в самота се уедини.

И какво правим тогава,
то…май нищо не остана…

Advertisements
Published in: on Dezember 6, 2012 at 00:27  Schreibe einen Kommentar  

ЗА ВЯРВАЩИТЕ


Религията забранена,
сега стана разрешена!
И като хукна цял народ,
да търси и се мoли на бог.
Убивай, лъжи, кради,
е, кой да ти прости?
Напразно се надяваш,
времето си пропиляваш.
Дай на адвоката,
той е от занаята.

Добре казваха преди,
на никой не се молѝ,
на себе си разчитай,
невидим не почитай!

Твоят Бог е в теб,
винаги и занапред!
Не чакай наготово,
не вярвай на слово.

Стоиш в църква – глупак,
попа има друг мерак,
да вземе твоите пари,
нагòна си да задоволи…
Мòли се за (на) всички –
да си купи скъпи колички.

Мечтаеш за хубави дни?
Не чакай отгоре благини
а, се захващай и работи,
така живота си подобри!

Иконите не помагат,
само заблуждават.
Я, си помисли,
има ли следи,
от твоите молби?
Случайното съвпадение,
е само успокоение.

Младите едва броят,
мъчат се да четат,
само религията им липсва
и без това всичко се преписва.
Ще получат погрешна представа,
че с молебен всичко става.
Кощунство, носят кръст,
с разпънатия Исус.
Ако е било, е трагедия!
Нима е за украшения?

От родата не се отричай,
майка си почитай,
нея си закачи,
че Тя с живот те дари.
Нашият хубав живот,
няма да стане с богослов!

Който има задачка,
докато е в крачка-
филизите да не сече,
стадото да поведе?

Published in: on Dezember 5, 2012 at 23:21  Schreibe einen Kommentar