ПЪЗЕЛЪТ


Защо хората се карат за пари?
Нима това живота ще подобри,
или пъзелът им ще се нареди?

Ако правилно не го подредиш,
с умения и ход не го сглобиш,
ако ще главата си да строшиш,
една малка частичка да няма,
нямаш резервна за замяна.
Подобна да намериш? Забравѝ!
От втора употреба? Сам решѝ!

Отдавна стана така –
правдата е на силната,
а не на умната страна.
Биячите, играчите властват,
за пъзелът – не се стряскат.
На тях винаги се подрежда
и животът им се нарежда.

Забравихме това време,
жената в къщи да дреме.
Заема постовете мъжки,
с действията си дръзки.
Командва земи и океани,
по всички меридиани.
Дали се справя добре,
историята да одобри,
или отрече.

И при тях има мафиотки,
изплъзват се като котки.
Показаха си рогата,
не само в кревата.

Мъжете вече не са интересни,
жените са безобразни, бесни.
От първата страница на печата,
облечени или голи – за „занаята“.
Няма скруполи, ни срам, ни свян,
преправено, оперирано… не е дан.

Политици, жени…,
за никой не ме боли!
Моят пъзел не се нареди!
Той направо изгоря!
Не остана и следа!

Advertisements
Published in: on November 4, 2012 at 17:13  Schreibe einen Kommentar  

Моят роден град


Мой роден град,
ни беден, ни богат.
Разполжен на два баира,
тук спомена се намира,
за детство, юношество,
за младостта,
как летяхме, без крила,
но усещахме свобода.

По прашни улици играхме,
бяхме весели и се смяхме.

Янтра буйна и пенлива,
сега се лее срамежлива.
Рибата ни е била,
основната храна.

Музея,
символът на нашата свобода!
Дворът ни беше за игра,
но вътре си има правила,
оствахме шегата на страна,
почит за войника, с руската душа.

На моста над реката,
не ни млъкваше устата.
Място за ученически срещи
и безброй спорове горещи.
Хвърляхме във водата,
каквото ни попадне в ръката.

Сурови зими, два метра сняг,
не се вижда ничий калпак,
без партѝна,
не мога да мина.
По пързалки от височината,
летеше като стрела шейната.

В малката сладкарничка,
нямаше дори и баничка.
Пийвахме си бозичка,
бъбрим за някоя случка.

Старинният часовник,
строèн от пам ти века
вестител на човека –
той беше ориентир,
не ни е заблудил,
отмерва всеки час
и броим на глас.

Тих, спокоен град,
в който няма вече и парад,
от както си бил много млад.
Каквото и да се случи,
всеки ще го научи.
Буйните глави,които бяха,
много отдавна излетяха.
Но всеки със своя късмет,
е отишъл нагоре, напред.

Дори да не се обновява,
мой роден град си остава.

Published in: on November 4, 2012 at 17:12  Schreibe einen Kommentar