Първата любов


Звъня от много далече,
и се чудя дълго вече,
как ти беше името скъпи?
Повтарях го на ден по 100 пъти,
но май само първата година,
а от тогава толкова време мина.

Стреснах се от твоя глас,
а някога бях в захлас.
Исках да проговоря,
но реших да затворя.
За миг онемях
и се осъзнах.

В живота ти да се бъркам,
мислите да ти обърквам?
Упреци не ми се слушат,
а там… те да се гушат.

Достатъчно сама се борих,
мъжките страници затворих.
Аз не съм същата..
Друга ти е в къщата.
Ако не ти е на сърце..
съдбата е в твои ръце.

Всичко се промени,
времето ни раздели.
Имало е навярно сълзи,
сигурно е оставило следи.

Имах не малко премеждия,
от много неща лишения –
оставаш в моята номинация!
Но дали аз съм твоята грация?

Не знаем нищо един за друг,
само, че не си мой съпруг.

Да сме мислили на време,
сега ще бъде само бреме.
Да останем с хубавите спомени,
пуснали в душите ни корени.

Защо ли се лети,
по чуждите страни
и Родината се замени?
Българското се измени!

И така, ни риба ни рак,
но с голям мерак!
Без много да се умува,
на кого ще се слугува.
Не е ли това саможертва?
Наистина ли се напредва?

Къде ти е хвърлен пъпа?
На там ти е пътя!

Родината,
е като първата любов!
На компромис си готов!

Другото е измама!
Друга любов няма!

И колкото и да си настрани,
все за нещо ще те заболи!

Доверието се загуби.
Вековната
примиреност ни погуби!

Живеем с мисълта,
за готова свобода,
но не става без борба!

Published in: on Juli 1, 2012 at 03:24  Kommentar verfassen  

ДВЕ ГРУПИ


Когато дойде свободата,
развързаха се крилата.
Който много силно е мечтал,
шокиращо бързо е успял,
недостижимо високо е полетял.
И върви нагоре, нагоре,
зграбил всичко твое.
Слага дебелата врата,
да не подушиш мисълта.
В лъжите си е гениален,
към другите не лоялен.
Някой – е измамен!
Да е врата и главата,
другите – в краката.

Който поначало е заспал,
какво става не разбрал,
от къде идва, не видял,
как някой е забогатял.

Как се правят пари,
с ум или хитрини?
Защо си бедняк,
мързел или глупак?

Групите са две
и са си врагове.
Не си помагат,
и се избягват.

Няма с честен труд,
да получиш изумруд!

Published in: on Juli 1, 2012 at 03:23  Kommentar verfassen  

НАДЕЖДАТА УМИРА


Лоша система на образование,
тогава действай по призвание.
Ако това е възможно и лесно,
ще ти бъде забавно, интересно.
Приспособяване в живота,
да влезеш в неговата квота.

Но в никакъв случай да убиваш,
да крадеш,да мамиш и измъчваш.
Това вече е лошотия,гадория,
дори от злоба или немотия,
неможе да се определи.
Дали някой ще прости?

На медала обратната страна,
е, ако духът е на свобода.
Има ли го в нашата страна?
Ако вървиш в една посока,
непривична за теб насока,
с голяма мъка я следваш,
битието си повреждаш.

Ето ги днешните млади,
с въдушни мечти, крилати,
голяма доза глуповати,
без нужното възпитание
и слободийно държание.
Проблемно поколение,
тъжно е, без съмнение.
Що за мода демонстрират?
В бедна страна се намират!

За непристойните си облекла,
да спечелят внимание, хвалба?
Ура, на престижните халтури!
Срамота за техните матури!

Длъжници, спонсори, има,
да угодят на щерка си мила,
възможно е да има поболели,
пародията на красота видели.

Рекетьорчета необуздани,
очевадно развратни,
настървени, объркани,
викат като побъркани,
с кичозното си зрелище,
станаха за посмесище.

Търси ли се вина за това?
Имаме собствена съдба,
но и нахални господа,
които ти нареждат,
и живота ти подреждат.

Днешните костюмари,
са бившите ни другари.
настоящи консуматори,
пренеприятни диктатори,
командерят парите,
заграбват земите.

Пълноводната река от гняв,
се превърна в поточе – от страх.
Защо тогава се гласува за тях ?
Усмивката е само на плаката,
подмолно нагла е лъжата.
С обещанията си ги бива,
лицемерието им прелива.
Закона ако не се спазва,
смътно е кой се наказва?

Навсякъде, по целия свят,
дали си беден или богат,
има строги правила.
В България – е лъжа,
една измислена игра.
Вековнотото покорство,
е най-голямото удобство.

Залъгваме се, че живеем,
в магия за хубаво лелеем,
следваме повелята наша,
мъчение в Страшна каша.

Кой слуша старото поколение,
опитът им остава в забвение.
Младите не искат да знаят,
тотално за нищо нехаят.
Прокарват ли свой път?
Само лошите се множат!

Бавно става еволюцията,
трудна е революцията.
Душата не е свободна,
мисълта ни е покорна.

Да дишаш е позволено,
но строго е определено,
мръсният въздух за раята,
а, чистия само за господата.

Не ни обиждат с тези думи,
но ни мислят за баламури.
Иначе как ще са командири,
разгеле, масрафа си надвили.

Не само в миналото и сега,
за каквото надигнеш глава,
струпват се сто полицаи,
и бият кой, когото свари.
За горите,
за тревите,
за реките,
за морето и язовири…..
Къде не са се проявили?
Пътища и магистрали,
а народа кучета го яли.

Към бедните съжаление?
Няма такова намерение!
Плячката е от значение,
невалидно е друго мнение,
действа се по осмотрение.
Спечелиха отчуждение.

Не е ли срамота,
нашата родна земя,
на търг да се продава!
И така тайно се решава,
опозицията ли позволява?

Системата винаги печели,
не хората глава навели,
измамниците богаташи,
управниците – уж наши.

Малко нахъсаните млади,
веднага получиха шамари.
Е, дано нещо се оправи,
но без подкрепление,
каузата е без решение.
Струва ли си да се борят,
могат ли нещо да наложат?

Без тях се тъпче на место.
Свити в собственото гнездо,
много са дребните душици,
спокойно живеят като мушици,
равновесието да не се наруши,
и така до последните им дни.

Смелите бунтари изчезнаха,
„промените“ пренебргнаха.
Но на запад няма прошка,
имаш българската брошка.

Останалите са игнорирани,
проблемите замаскирани.
А, народа едва крета,
брои всяка монета,
нали, дори на места,
има на хляб и вода,
за този век – срамота.

Депресия и отчаяние!
В богатите няма покаяние.
Имитират „активно“ участие,
в българското нещастие.

Успяват или заблуждават,
както искат- управляват.

Няма надежда, тя умира,
нагло закона не се сезира.

Няма сили за аплодисменти,
дори за хубави моменти.

Мръсотия- не само в страната,
рибата миреше от главата.

Published in: on Juli 1, 2012 at 03:22  Kommentar verfassen