СЪН


Сънувах те – както си красива,
като истинска самодива,
с необятна млада сила,
с хубави, искрящи очи,
осветени от звезди,
с хубави одежди,
поглед с надежди,
с обич заредена,
радостна, извисена,
с чувство на нетърпение,
и тайно вълнение,
с неистов копнеж,
за бъдещe сремеж.

Какво не бих дала,
което си мечтала
и което ти предстои,
да се осъщетви.

Да имаш хубава професия!
Жалко,светът е към регресия.
Много се страхувам за теб,
защото живееш в лош век.

С вълшебен воал бих те покрила,
от лоши погледи бих те скрила.
Oт завистта добре да те опазя,
от опасните сили и омраза,
никой нищо лошо да не ти стори.
Бих посипала пътят ти със рози!
Бих те поставила на пиедестал,
на който още никой не е стоял!

Бих се опълчила на всеки,
така,че да ме запомни навеки,
който дръзне да те нарани,
твоето его да повреди.

Бих те предпазила от злите езици,
които са добри „математици“.
Защото те, знаят кога и къде,
отровната им стрела да те убоде.
Или да сринат твоята репутация,
с фалшива информация,
или нечестна манипулация.

Не бива в живота да навлизаш,
със скептицизъм да се навличаш.

Добрите се намират трудно,
ако се запазят такива, е чудно !
Да бъдат на твоята вълна,
да ти дават свобода.
От твойта красота,
да се възхищават
и да се запленяват.
Душичка да те наричат
и много да те обичат,
никога да не се отричат.
Да имаш приятели честни
и много, много верни !
Повече от живота си да залагат,
с нежни чувства, да те даряват.

Да плуваш в спокойни води,
никой пътя ти да не отклони.
Да нямаш ненужен стрес,
това е на душата протест.
Да се бориш до край,
да откриеш своя рай.
В ума ти огънче да пламти,
щом e нужно, да се възпламени.

Промяната е главоломна,
но ти чаровнице скромна,
трябва да си силна и горда!
(скромността краси човека,
беше преди няколко века)

Самоувереност да придобиеш,
да не се плашиш, да не се криеш.

Мислите ми са винаги с теб,
където и да си … навред!
Не искам да живееш в кафез,
твоите желания, имат превез.
Дарявам те с любов и топлина,
от цялото си сърце и душа!

Published in: on Februar 9, 2012 at 23:08  Kommentar verfassen  

ГЪЛЪБЧЕТО


Гълъбчето когато лети,
не му се виждат краката,
закриват се от крилата.
Но се вижда, като върви,
че неможе да се държи,
липсва му крачето,
попаднало под дръвчето.

Няма лечение,
за това мъчение.

Кой се грижи за хвъркатите,
които нe стоят на дланите?
Трудно се доближаваш до тях,
защото от хората ги е страх!

За животните сме страшни!
Всичко животинско, ящни!

Published in: on Februar 9, 2012 at 23:07  Kommentar verfassen