МЪЖЕ, ГОТОВИ ЛИ СТЕ


Когато мъжът се разболее,
жената го гледа като бебе!
Обратно ако се случи,
жената червен картон,
може да получи!

Toй иска, тя да е здрава,
много добре прибрана,
да пазарува, да готви
и леглото му да топли!
Тя да си мълчи и козирува,
Той на изморен да се преструва!

Тя искаше къща и кола,
но не стана така,
както ѝ обеща.
Подлъга я и се подигра,
за да влезе, в неговата игра!

А, тя каква била –
да ражда деца,
да стои на крака,
да го гледа като майка,
незачитана за другарака.

Ако трябваше мъжът да ражда,
колкото и да му се угажда,
нямаше да има на този свят деца,
ще се откаже още през бременността.

Мъже, готови ли сте,
да поемете отговорността,
за децата, за жената,
за тъщата, за къщата ?

Published in: on Januar 26, 2012 at 00:01  Kommentar verfassen  

ОГОЛИ СЕ ПАЗАРА


Мислите ни най- различни,
понякога доста неприлични,
и добре, че никой не ги знае,
така да се каже, не са на яве.
Всеки сам себе си знае,
какво в главата му витае.

„Какво си мислиш за мен?“
„Ще ти кажа – друг ден“

Трябва да преспя,
мислите да подредя
и тогава ще реша,
от кой да се лиша.

Да сложа всеки на кантара,
и за най-малката измама,
ще помисля как да наказвам,
и какъв картон да показвам.“

Ако дадем втори шанс,
бумеранга е при нас.

Каквото и да решиш,
винаги можеш да сгрешиш.

Другият отсреща,
иска нова среща.
Ти със себе си се бориш,
с вътрешният глас говориш.
Ако го пратиш на майната,
това е стъпка крайната.

Себе си съжеляваш,
защото все ти прощаваш.
Той се смята за победител,
но ти да си покровител.

Не се сърдете,
когато разберете,
че гръб ви обръщат,
по тоя начин ви го връщат.
Не се прави скандал,
никой не е разбрал.
Обърни се и ти,
по пътя си върви.
Раздели се интелигентно,
днес дори е модерно.

Няма нужда от нападение,
за неговото поведение.
Неможеш го убеди,
защо с него се раздели.
Когато сам не е усетил,
че другият е наранил
и той не е простил,
обясненията са излишни,
а, обидите, лични.

Няма ги кварталните приятели,
с които бяхме мечтатели.
Няма ги ученическите срещи,
за спомени младежки.
Няма ги приятелите от отбора,
които си смятал за опора.

За всеки те боли,
разпръскваш искри,
огънят им отново гори!

А, пламъче на мен кой ще даде?
Има ли кой да ме разбере?
Не гледат на мен с добро,
не съм от тяхното тесто.
Може би съм извънземно,
неразбирам всичко земно.
Да не съм от чужда планета?
Или изстреляна от комета?

Но няма смисъл да гадая,
за някой друг свят мечтая.
Там на мен ръка да се подаде!
Тук, страхливци, без сърце,
крият своите ръце.

За помощ вдигат ръката,
помагаш и после, по местата!
Що за дребни души,
всеки търчи настрани.

И така,оголи се пазара,
препълни се с омраза.

Нови, приемай със резерва,
очаквай лоша маневра.
Гледай ги през голяма лупа,
че на нахалника не му пука,
колкото и да гази лука.
Сваля шапка…,
с приказки шашка.

Не приемай с отворено обятие,
настрани, от твоето мероприятие.
Нека да е в невидение,
за твоете намерение.

Опитът ми го показа,
безброй пъти се доказа.

Published in: on Januar 25, 2012 at 23:56  Kommentar verfassen  

УСТРЕМ


Реката бърза устремена,
по брега e успокоена.
Пръски весели, кръжат,
неистово крещят,
„ ура, скачайте със нас,
има нещо и за вас,
морето ни зове,
там било добре!“

„ Не се лъжете, не,
тук на нас ни е добре,
за патките, за жабите,
за старците и бабите.
Това са нашите води,
от древност, от дедѝ.
А, ти къде речице малка?
За акулите си залъгалка!“

Бушува реката,
напуска страната,
в морето се вля,
никой не я видя….
обезличи се,
замърси се…
страшни животни и хора,
плуват дъски от стобора,
заприлича на клоака…
жалко за мерака.

„ Защо не си стояхме, малката река,
защо е този устрем, към света?
Какво ни обеща морето?
Не се радваме,
всеки ти бърка в нослето,
всеки си топи, гъзето.“

Оградиха спокойната вода,
красят патките брега,
останаха рибарите,
най вече другарите,
жабките и бабките!

Всички са доволни,
не приемат околни.
Пазят си територията,
не – на главоболията.

Published in: on Januar 25, 2012 at 23:26  Kommentar verfassen  

ЗВЕЗДА


Всеки на света,
има една звезда!

Открийте,
своите звездички,
не стойте самички,
като гургулички!
Не умувайте много,
не гледайте строго!

Не търсете само добро,
във хората има и зло!
Кантарчето –
да е почти на едно ниво!

Няма как, трябва да се примирим,
от скрупули да се освободим,
собствената вина да признаваме,
за нещичко да се самообвиняваме.

Самокритиката е добре,
направи я, никой да не разбере.
За себеси да си на ясно,
тогава ги хващаш на тясно.

Да не скачаме за всички грешки!
Големите да, но малките са смешки!

Published in: on Januar 25, 2012 at 23:24  Kommentar verfassen  

АНГЕЛЧЕ


Ангелче мое, къде си ти ?
Зная, пазиш моите земни дни.
Имаш ли други братя и сестри,
че много хора сме на земята,
всички гледаме към небесата.
Търсим в теб спасение,
тук сме във забвение.

Published in: on Januar 25, 2012 at 23:20  Kommentar verfassen  

ИМЕНА


Добрината се ражда с Душата,
а не с Имената!
Но,
както и да се казваш,
трябва да се доказваш.
Kакто и да те наричат,
важно е, от теб да не се отричат.

Както го направиш,
без да се покажиш,
се знае много добре вече-
дали си добро или лошо Човече!

Може ли да се разчита на теб
или трябва да стоят нащрек.
С иметo да се покажеш !
С дела да се докажеш!

Поклон пред Имената,
които различават Лицата!
Не по – малко и Сърцата!
Непременно Добрината!
Способностите!
Възможностите!

Published in: on Januar 8, 2012 at 23:28  Kommentar verfassen  

Календар


Всяка Година,
откъсваме календара,
още една жълтичка на пендара!

Усещаш ли я като хомот?
Във този забързан живот!
Всеки има свой код.
Ако объркаш числата,
не ти се отваря вратата,
оставаш извън играта!

Докато си още опиянен,
от хубавия вчерашен ден,
играчите схемата смениха,
много не се затрудниха,
всичко останало присвоиха!

А, ти труд полагаш,
от залъка спестяваш,
паричките си уважаваш,
не ги разпиляваш,
както да ги натаманяваш,
проблемите не решаваш !
За подаръци нямаш!

Ала, добро сърце,
но и то иска да яде !
Така се раждат всички организми,
без храна са немислими.

Бързо се събуди,
календара смени,
добре си помисли,
за Новата година,
и която си отмина.

Хубаво си пожелай,
пред себе си обещай!
Да има повече настроение!
Въпреки, че няма разрешение.

Published in: on Januar 6, 2012 at 20:30  Kommentar verfassen  

ИМЕН ДЕН

Имен ден наближава !
Веселба ще става !
За нея мислим всеки ден,
тя ни служи за мехлем.
И не, че всичко лекува,
но на нас ни се лудува !

Ще празнуваш ли кажи,
ако ли не си премълчи.
Ако нямаш настроение,
или си с друго намерение,
само хубавото си спомни.
Който към теб греши,
не го кани,
ако все пак решиш,
името си да почетеш.

Често всички се напиват,
може и да се сбиват,
празникът да развалят,
дано накрая се подобрят.

Да вдигнем тост за всички именяци !
Да им пожелаем да са юнаци!
Да са здрави и много щастливи!
Майната на всички завистливи!
Поне на този хубав ден,
да мисли някой за мен!

Published in: on Januar 6, 2012 at 20:25  Kommentar verfassen  

ЖИВОТ ЛИ Е


Не е лек живота, видяхме,
заедно не остаряхме.
Дори не опитахме,
в страни не залитахме.

Всеки по своя път,
уютен, домашен кът.

През пролетта цъфтяхме,
през лятото узряхме,
а, през есента…,
чакаме смъртта.

При кого ще дойде първа,
не ми се мисли тепърва.
Няма значение кога,
добре е, да си мълча.
Другият да не разбере,
да си мълчим по добре
да живеем с мисълта,
че при теб не е дошла есента,
само е отминала младоста.

Като млади сме заблудени,
че от болести сме защитени,
не се представяме като остарели,
изобщо не чувстваме умора,
пречат ни старите хора.

Едва ли не, вечно ще живеем,
за нищо не милеем,
чувствата пилеем.

Със всички е така,
такава е младостта.

И както си летиш,
не виждаш кога грешиш
и докато се завъртиш,
вече живота е отлетял,
за промяма не си посмял.

След теб е празнота,
дори да си бил на висота.

Имаше ли те на този свят?
На кого си бил познат?

Дано някой да те жалее,
да поплачи, ако умее!
Така си отиваме всички,
лошички или добрички.

Published in: on Januar 6, 2012 at 20:24  Kommentar verfassen  

ИСКАШ ЛИ


Искаш ли с мен в гората,
да чуем как расте тревата?
Хайде стига на кревата
и аз искам на земята.
Само да не ти боде,
казват никак не е зле.

Животинки ще ни заобиколят,
на любовта ни да се насладят.
Не ме осъжай за това,
аз нямам никаква вина,
такава е моята душа.

Утеха в мислите си не намирам,
лудорията немога да стопирам.
Кой каквото да мисли за мен,
живея като последен мой ден!

Published in: on Januar 6, 2012 at 20:23  Kommentar verfassen