МИСЪЛ


Раждането и смъртта са част от живота,
влизаме и излизаме от неговата квота.

Ако в твоя земен път,
си се крил в твоя кът,
ако само си пил и ял-
времето си пропилял.

Ако любов на никого не си дал,
тогава как и защо си живял ?
От живота нищо не си разбрал !

Не си участвал в прогреса ?
Само си гонил интереса!

Еволюцията се прави от хора,
всеки е длъжен да е в отбора !
Всеки трябва да даде своя дан,
ако не с ум, то поне със длан !

Това всеки да разбере,
много преди да умре,
че който няма мисъл,
не вижда в живота смисъл !

Published in: on Dezember 14, 2011 at 19:13  Kommentar verfassen  

ЛЮБИМИ


Когато си до мен,
щастлив е моят ден!
Когато теб те няма,
с мен нищо не става,
някак, не ми върви,
нищо не ми спори.

Чакам те на телефона,
или на домофона.
Това е някаква магия,
от никого не я крия,
невероятна съм с нея,
омагьосана живея.

Ти магьоснико мой,
далеч от мен не стой,
с теб чувствам, че живея,
радост голяма и се смея.
Не искам само миг,
не за това е моя вик.

Ако не ме обичаш вече,
кажи ми го човече.
Трудно, но ще се постарая,
за теб повече да не мечтая.
А, как ще се измъчвам,
назад да не се обръщам..

Чувствах те като награда !
Ще сложа край на тази сàга.
Насила не искам да те имам,
на съдбата си намигам,

отново поднесе лоша шега,
„Ще прживееш и това.
Ако искаш опитай пак,
но не с някой глупак.
Някой само да те оцени,
за чувства не мисли“!

Кой мъж исински обича?
Дори в най мило да се врича.
Заблуждават жените докато,
се докопат до нейното легло.
Всички слова са предтекст,
мислят само и само за секс,
за това жената е обект.
Лъжа е другия обèт !

Published in: on Dezember 14, 2011 at 19:12  Kommentar verfassen  

УЧЕНИЧЕСКА СРЕЩА


Привет мили другари,
от годините ни млади!
Май, нямаше злобари.

Хайде, да се повеселим,
за отсъстващите да потъжим.

Да върнем лентата назад,
за хубавите спомени, все пак
бяхме по своему щастливи,
но времето не сме оценили.
Деца със дълго детство,
живеехме като семейство.

Подхвърляхме си барети и шапки,
преписвахме от чужди тетрадки,
подсказвахме си,за да се спасим,
фаталната тройчица да уловим.

Все още необременени,
в ученическите си премени.
Всеки има спомени добри,
нямаше повод за кавги.

Ние, от нашето поколение,
имахме морално поведение.
И не само, всеки от нас,
спазваше вечерният час.

Кой ти е мислил сериозно тогава,
шеги, закачки, майтапи, до забрава.
Заедно пораснахме и поиграхме,
в стрес, и напрежение не живяхме.
Имало е и кръшкане в страни,
но не сме правили големи бели.
Учителите имаха големи права,
над младежката ни свобода.
Бяха много строги,
и все някой мърмори.
За най малката дреболия,
се вдигаше олелия.

При директора заставаш
и вината си признаваш.
Имаше дърпане на уши,
и от пръчка да те заболи.
Не смееш да противоречиш,
така беше, само си мълчиш.

Но в сравнение със сега,
ние сме били слънца !
Ученици… мечта!

Да върнем времето, е невъзможно,
живота се оказа нещо сложно.
Морето ни се виждаше до коленете,
после ни стигна до раменете
и всеки пое своята пътека,
която се оказа не лека.
Да се държим на повърхността,
независимо грабнали болестта.

Много ни мина през главата,
кой в чужбина, кой в страната.
С не малко грешки….
съдби човешки….

Вече побеляхме….
поостаряхме….
пооредяхме….
Но добре, че се видяхме!

Да запазим дух младежки !
До нови ученически срещи!
Неможем да си го обещаем,
но поне да помечтаем!

Published in: on Dezember 14, 2011 at 19:11  Kommentar verfassen  

НЕПОНЯТНО


Коварство и любов !
Сега любовта изчезна,
за всички така полезна.
Но коварството остана
и какво…война настана.

Всеки гледа да те прецака,
за това акъла им щтрака.
Или ти прави мили очи,
някак си да те заблуди.

След това ти се подсмива,
че с топлина си го дарила.
Ликува и потрива ръце,
с ледено, студено сърце.
Ако не успее, се цупи,
че лъжите няма кой да купи.
Заблуждава се,че е щастлив,
прави се на прозорлив.
Но твърде рано злорадсва!
Не мисли,себе си наказва.
Прави крива сметка,
дори за своята съседка.
Най често тя подава ръка,
независимо как и каква.

Коварството е лош знак,
за твоя подмолен мерак!
Има си закон неписан,
природен – вече си орисан!
Като бумеранг се връща,
не пропуска никоя къща.
Сполетява те беда,
за жалост не една.
Със здравето не си добре,
много скъп твой ще умре…
Започва всеки да те подритва.
И се чудиш от къде ти идва?
Вече ти е непонятно,
защо ти е хладно?
Готовност си видял,
и с нея си се подиграл!
От твоята собствена измама,
друга причина… няма!

Ако искаш в тунела светлина,
изгони дявола от твоята душа.

Истински приятел няма!
Защо е така, какво става?
Лошотията побеждава!
За държавите, за Човека,
това е истина от много века!

Published in: on Dezember 14, 2011 at 19:10  Kommentar verfassen  

Дом за деца


Защо е -Дом майка и дете?
Нали там е само дете,
а,майката е… на море!
Да, по точно деца,
без майка и баща.

Девойката невръстна,
а,иначе много чевръста,
иска само момчето,
но не и детето.
Какво да прави с това бебе?
За нея това е голямо бреме!
Иска да се оттърве!
В кофата? Не е добре!
На кого да го даде?

Ако,момичето беше наясно,
щеше да бъде прекрасно,
още едно същество,
в нашето общество.

След като го изостави,
иска бебето да забрави,
но не става, ей така….
Някои ги гризе съвестта.

Може тайно да плачат,
но свободата си тачат.
Както и да си веят косите,
не са им щастливи дните.

Ако, нехайно го изтърси,
няма да го потърси.
Ако, след години замилее,
за рожбата, може да залинее.

Загубила е безвъзвратно,
няма връщане обратно!
Може да е в чужбина,
или друга алтернатива:
Защото има и такива,
които за майки ги бива.

Добре е, при майчица добра,
(а, тя кураж за това не събра).

Забранено е да се казва,
коя фамилия намазва.
И е по добре,
да не разбере.
Без да се прости,
много ще заболи.

Неразрешима дилема –
на момичето расте корема!
Не осъждайте децата,
подвластни на играта!
Не са виновни,разберете!!!
По – добре ги научете –
„Като се сдобиеш,
с рожба дето криеш,
ако не искаш да видиш,
изобщо нейните очички,
дай я, в нечии ръчички.
Нямаш майчино сърце,
има протегнати ръце,
които много искат дете.
Веднага ще го поемат,
вместо теб ще го отгледат!“

Слаба информация!
Болна нация!

Published in: on Dezember 14, 2011 at 19:08  Kommentar verfassen