СПОМЕНИ

Гледаш стара снимка-
в черно- бяло,
а сега всичко посивяло !
И какво като сме помъдрели ?
Важно е,че сме остарели!

Като се разболяхме,
тогава осъзнахме!
Колко сме си необходими,
дори само за думи мили!

Няма време за Живот
-на Белова !
Не вижда ли Бог, че всичко е
– на Чернова !

Още един Живот ако ни подари!
Tогава ще види -как ще ни спори!

Werbeanzeigen
Published in: on April 29, 2011 at 14:13  Schreibe einen Kommentar  

ЛЪЖАТА

Ужасяваща Лъжкиня!
Как това през акъла ти мина?

Само за брой до три,
бълваш толкова лъжи,
че кой може да се свести,
за да ти противоречи?
В лъжата се вричаш,
истината отричаш.

И мен ме пращаш за зелен хайвер,
но лъжите ти виждам без окомер.
Другите заблуждаваш,
но при мен не минаваш.

Аз Лъжата мразя!
Тя е голяма зараза!
Ти си била много заразена,
но аз не бях предупредена.

Не те искам за мое другарче,
Ти си най-голямото клюкарче!
Не те пускам под крилото!
Не си ми на нивото!

Published in: on April 29, 2011 at 14:13  Schreibe einen Kommentar  

КЪСМЕТ

Колко е хубаво, ей-така,
да имаш някой на Света,
да мисли за теб,
да ти изпраща Късмет…

Чувствам се като влюбена!
Иска ми се да летя!
Но съм очудена!
Коя е моята мечта?

Published in: on April 29, 2011 at 14:12  Schreibe einen Kommentar  

ОТКРОВЕНИЕ

Няма да се видим- край.
За нас Животът не беше Рай.
Живяхме разделени,
останахме отдалечени.

Опука ни от всички страни
и станаха големи беди.
Той ни наказа жестоко,
нищо,че гледа от високо.

Да си призная ли откровенно?
Никого не съм обичала сърдечно!
Никой не ми заслужи сърцето,
изключение прави детето.

Въпреки,че съм всеотдайна,
налага се да им тегля майна!

Published in: on April 29, 2011 at 14:11  Schreibe einen Kommentar  

МЪЖЪТ който ОБОЖАВАМ !

Не си давам,
устните хладни,
за целувки жадни.
Не си давам лицето,
с него докосвам детето.
Не си давам гърдата,
тя ми е за децата.
Не си давам и ръката,
нямам я свободата.

Искам вече покой,
ще свиря отбой!

Но плътта си отдавам,
на мъжът, който обожавам!

Published in: on April 29, 2011 at 14:10  Schreibe einen Kommentar  

РАЗГОВОР с ДУШАТА

Ало, да!
Замълчете други гласове!
Душата ме зове!
Кажи Душицо моя,
какво мога за теб да сторя?
И все -таки, ме намери?
Моля те, и ти ли се начумери?
На теб, мога себе си да разкрия,
камъчето да изплюя…
Че на гърлото ми стои
и нещо казва – преглътни!

Но не съм от миналия век,
не си свивам Душата на геврек,
нито гълтам жаби,
като нашите пра..баби.

В мойта кожа си останах,
боря се- не се предадoх.
Сама – всичко успявам,
и много преодолявам,
всеки на мястото слагам.
Като ме стегне шапката,
го пращам на майната.

Ако нямах пръчка м-у краката,
досега да съм в небесата !
Разбира се, съм бясна !

Възможностите си познавам,
а трябваше да се съобразявам,
с разни идиоти, паразити,
селяни. И този кретен…
не знае защо са роден ?

Имам лоша и хубава новина
и от двете разни неща,
но ще се изморя,
ако всичко ти изброя-
психически, морални,
физически, материални..

Добре е, че звъниш,
но ти, само мълчиш?

Аз съм като на заточение.
Не, не, не си в забвение.
Как теб да забравя,не, да,
ти на всичко издържа!

Всеки ден си обещавам,
почивка да ти давам.
Знаеш… на теб разчитам,
не, не, не се оплитам…
И за теб ще се погрижа,
не си ми последна грижа,
но преди това…
не, не, не се боя !
Да, не , не се сърди,
за теб най-много ме боли!

Как, мисля си и за теб,
но смятах най-напред,
да, ще дойде и твоят ред!

Загадката на универсума?
Да, да, скоро ще се разбере.
Злобата на хората ли? Не!
Тя е тема злободневна,
може би е извънземна.

Сърцето ли,
да, не беше добре,
е,.. от какво…
не можа да се разбере.
Трудно е да оцелееш,
без да се разболееш.

Ама и аз къде се запилях,
къде се разпилях?
Никой да не ми завижда,
че не всичко се вижда.
С думи не може да се предаде,
никой няма да те разбере.
Трябва да се преживее.
Може и да им домилее.

Когато дъжд вали,
и хоп…престава.
А, когато ме боли-
си мисля, здрава
дали ще остана?
Кой да ме утешава?

Животът е –
докато нямаш задължение,
а,след това –
продължава с примирение.

Никой, никога не ме попита,
колко е голяма мойта пита.
Само искаха, искаха, бяха те
в надпревара, кой повече да изяде.
А, че аз от това, ще огладнея
не им пука, и че ще обеднея.

Да, вярно е, много се раздавам,
но само теб, не давам,
това ти обещавам.

Все за някого съм изгодна.
Да, за теб не бях свободна
Защо са злобни към мен!
Да узная, очаквам всеки ден!

Универсума ще се открие,
злобата не ще се разкрие!
Динозаври – клъц от метеорита.
Зная, учените го откриха.
Но човешката добрина,
е на по-голяма дълбочина,
някъде под тях…
Много я търсих,
ръцете си изподрах.

Да… много се нараних,
но за жалост не я открих!

Вече се усъмних —
да я търся, дали си струва,
дали изобщо съществува!
И в какъв вид и формат,
може би е вече уникат!
Ако я е срещнал астероид?
Да, той е по-голям на вид.
Тогава е тотално унищожена!
Няма откриване и с ръжена!

Дано не е така…,
защото без доброта,
на къде отива Света?

Не, не, не се сърди,
обещавам,
само за теб ще ме боли!

Ти ме знаеш не се предавам,
щом е за доброто дело- се отдавам!
Нали съм на пусто към ч.кръст,
с подигравка, ме сочат с пръст.
Ха, ха, вижте самарянката,
останала й е само сянката.

Не, миличка, не се сърди,
за теб най много ме боли!
Чувам толкова лъжи,
за брой до три!
Че кой може да се свести?
Главата ми се размъти,
прощавах 100 пъти!
Исках отношения чисти,
а не задкулисни…
Да, всички имаха ниво,
но ги завъртя едно колело…
Ненаситни, като риба Тон…,
взеха ми всичко – до бомбон!

Не, не, не,
никой не ме краде.
Аз съм си виновна,
бях много доволна,
че можех да помогна,
но бях много наивна..

Така е да ,
никой не ми звъни !
Нито да ми благодари.
Държанието им е аругантно,
разбира се ми е неприятно.
Не искам да съм на пиедестал,
но брътвежи, кой, какво е дал…

Всички ли са склеротици,
че забравиха моите жълтици?
Не съм ги събирала по дърветата,
за тях съм работила и в мазетата.

Всичко имам с честен труд,
и не спирам до тук.
Докато гледат моите очички,
ще работят моите ръчички.

Но повече не давам,
щом… дори уважение
не получавам.
Нека и те да се потрудят,
а, не само да дуднят!
Постъпиха категорично,
към мен нетактично.
Изсипаха си злобата,
помията,
простотията…

Много ме обидиха,
но не ме промениха!
Аз съм Мариана!
Друга няма да стана!
Това ми остана.
Щом на пук ми правят,
ще се постарая да ме забравят!

Няма ненаказано добро!
Ще го запиша на моето чело!
Не съм на тяхното ниво,
няма да си го връщам,
назад не се обръщам.

Знам, Душицо моя,
аз съм си за боя!
Като не отстоявах
и не се защитавах!

Всичките им грешки
са много, много тежки.
Получават Оскар за сценария!
Излишна е тяхната пледоария.

Е, не, не мога така,
ти си моята Душа!

Искаха да ме унижат,
да ме обезличат…
Да ги уча на добродетел?
Аз не съм им радетел!

С това мозъкопадение,
вече са в забвение.
Със съвест — приспана
или винаги епидермална.

Всеотдайна във любовта!
Не получавам грамота!
Не получавам състрадания,
глухи са за моите ридания.
На вятъра са моите старания!

Протегнати винаги моите ръце!
Изгърбиха се моите рамене.
Сама на пътя си заставах,
Всички козове си проигравах.
Правех се на Герой,
но се оказа, че няма за кой.
Ало, я на страна си стой!

Хукнала съм да ги спасявам,
на велика да се доказвам.
Майка Терезия да ставам.
Поне за нея говори цял Свят.
А, при мен голям обрат,
тежки камъни летят,
Душата ми да наранят.

Не искам да съм в Апогей,
но някой с добро да ме споменей.

Започна се от А до Я,
то се свърши азбукатà.
Програмата ми много тежка,
сега се оказа грешка,
и тема много гореща.
Ау, ще се опари,
я да не влиза в разпрàви.
Не умеят да благодарят,
нито да се извинят!

Манталитета ми е вече друг!
Налага се. Аз съм до тук!
С една дума, не са ми на нивото,
няма да ги държа под крилото.
Прескочиха всички граници,
да живеят с празни раници!
Като им спра кранчето,
ще им е празно канчето!
И всеки си вири китарата
и ми е… мамата.
Упс, голям пардон,
не в моя стил, този жаргон.

Край, край, край,
до тук беше техният Рай.
Всеки се вредѝ и получи пай.
Запушвам двете си уши,
който иска да ме корѝ.

Дойде ми много на главата!
Защо такава ми е съдбата?

Сега, имам добра новина!
Последна мисия… само една.
Да те освободя !!
Ти си моята Душичка!
Ти си моята сестричка.
И не ми искаш паричка!

Използваха моята готовност,
голямата ми доза отговорност.
Недоразумения, голяма рана,
…зейна като яма.
Ами, зарастване — няма!
Не знаеха ли че съм ранима?
Вярата ми като факла изгоря,
ти душичко като струна изтъня!
Стоя като забравен багаж,
не живея в мираж,
но имам кураж.

Като оголен охлюв останах,
да им търча по…, престанах.
От всички страни наранена,
събирам сили съкрушена.

Да! Моя мила, драга,
получих душевна тояга!
И не една а, сто,
от моето потекло.
Това ли заслужавам?
Оправдания – не признавам !
Безсмислено е да си говоря.
Нито имам желание да споря.

Докато събитията не са стари,
ще напиша моите мемоари.
А, за вас щом нямам заслуги,
търсете си други,
спонсори, лихвари,
впускайте се във афери…
всеки, сам да се намери.

Не съм дребнава,
но с моите проблеми
ми се занимава,
че ги бях изоставила,
може да се каже, забравила.

Главата ми дава заето,
това за мен не е прието.
Задушавам се, не мога,
какво още да сторя?
Е, след като обеднях,
добре се осъзнах.

На мира ме оставиха
и ме забравиха.
Какво ли още искаха?
Защо никой не е откровен?
Душата?
Не! Тя си е за мен!

Ще стоя сама,
аз съм силна жена.
Не, няма връщане назад,
имам вече друг занаят.
Ами, облаги от него нямам,
но добре се занимавам,
и много се забавлявам..
Аз не съм вечен двигател,
измислих си нов приятел.

Не трябваше да го позволя,
толкова мъка да ти причиня.
Остава ми да се самоутешавам
бавно и полека да ги забравям.
Трябваше да съм безкомпромиси,
но пустите му отговорности.
На чисто — без користи.
На ти сега, съвест – чиста!
А, то някой да ти я иска?

Саможертвата ми има цена.
И се питам, за коя Душа?
Заблуда в преценката.
Нулева е оценката.
Техните стойности,
не се вместват,
в моите способности.

Успокоявам се с това,
че не съм сама на Света,
от близки наругана,
от сина си закопана.
И мен не ме подмина,
и при мен пуши комина.
С добрината си прекалих,
е, съвсем не се провалих!
А, дали не сгреших?

Миналото не мога да върна,
към него няма да се обърна,
но в бъдеще, спокойствие,
искам и удоволствие!

Този Живот загърбвам,
защото не издържам!
Ти знаеш всичко,
колко съм добричко.
Не ме осъждай за това !
Аз ли имам вина?
Такава е моята Душа!
Чувствата си ще стопирам.
Утеха в мислите си ще намирам.

През известен период,
от всеки Живот,
е необходима равносметка,
кой истински те обича –
и кой по сметка.

Много се извинявам,
ако се повтарям,
но ме развълнува!

И кой от мен се интересува?
Не трябваше да го позволя,
толкова да те нараня…
Tи си потресена?
Аз се правя на отнсена!
Измамена…
предадена…

Успях мъката си да излея,
сега друга песен ще запея.
Нямах застраховка,
нито „облицовка“,
не очаквах томаховка.
С открито чело и гърди.
Да, да, ще ме сполети.
Хайде де, на мен ли?

Сега събрах куража,
да ти го кажа.
Ще се оправя,
да, да, зная.

Много мило, че ме мотивираш!
Все още сили в мен намираш!
Само ти ме оценяваш,
уважаваш, възхваляваш!

Предлагаш ми нов Живот?
Да забравя и този идиот?
Ново мото – не мисли,
а се весели !
С охота подписвам,
без да се замислям!

Ще се боря с ръце и крака,
да променя моята съдба!
Договор – доживотен,
но как ли ще е да си самотен?

Ще го спазвам, ще го пазя,
иначе ще се намразя.
Ако направиш това,
ще викам ура!
Ще пляскам с ръце,
ще е пълно моето сърце.
Поне докато съм жива,
искам с теб да съм щастлива!
Имаш проблеми?
Някой иска да ми те вземи?
Че… то, само ти ми остана,
без теб на смъртта ще престана!

Не ми се сърдѝ,
отново ми звъни!
Не може да стане от раз,
но само с теб мога да бъда- Аз!!

Защо затвори?
От толкова време ми проговори…

Published in: on April 17, 2011 at 15:10  Schreibe einen Kommentar  

ДОКАТО себе си ЗАБРАВЯ !

Котка ми мина път.
на мравката направих
и посоката забравих.

От хорското поверие,
(приех го със съмнение)
от котка да се боя
и трябва да се въртя.
Ако, или не – изпълнявам,
за себе си установявам,
че няма никакво значение.
Нали няма такова учение.

При днешната промяна,
голям обрат настана.
Не да се въртиш,
а котака да обиколиш.

Разни котараци,
с различни знаци.
Колкото е голям котарака,
толкова е голям мустака,
на къде стърчи,
зорко да се следи!

Без да предупреди,
обиколките ще увеличи.
С него се съобразявам,
каприза задоволявам,
с кризата се оправям.

А, мравките?
Нападна ме мравуняк,
това пък що за знак?

Да се въртя, път да правя,
докато себе си забравя!

Published in: on April 17, 2011 at 15:09  Schreibe einen Kommentar  

И двете са ми на сърце!

Слънцето обичам!
Пред него се събличам,
то ми носи здраве,
тенът ми е на яве.

Обичам и луната,
отнася ме в небесата.
А, хилядите звездички,
са моите мечтички.
Като снежинки пърхат
и мислите ми объркат.

Кое ли най-много обичам?
Кое най-много предпочитам?
Двете ми доставят радост
и двете имат своя казус.

Имат си и заслуги,
като никой други.
Не се лишавам,
не ги командвам.

И за двете сияния,
имам мои желания.
Предимство? Няма – не!
И двете са ми на сърце!
И с двете ми е добре!

Published in: on April 17, 2011 at 15:09  Schreibe einen Kommentar  

КЪДЕ Е ПОРИВА МЛАДЕЖКИ ?

Разпалена от луда страст
и всичките в контраст –
да любя, да мразя,
децата да пазя…,
но тялото отказа…
сърцето се сви…
душата се изпепели.

Къде е порива младежки ?
Излетя с годините – тежки !

Published in: on April 17, 2011 at 15:08  Schreibe einen Kommentar  

Повод няма, ей така..

Да сипвам ли, кажи-
на мен две, на тебе три.
Повод няма, ей така…
за моята честна Душа.

От лъжи, заблудени,
от пиене, опиянени,
за малко да забравим,
как сами се мамим.

И да си обещаем,
че като се напием,
няма да се сбием.

Published in: on April 17, 2011 at 15:08  Schreibe einen Kommentar