МАГИЯТА ИЗЧЕЗВА

Задаваме ли си въпроса, защо Хората се карат, не се разбират, като започнем от фамилията.Но преди да се появи тя и малкия Човек, да направим заедно една разходка и проследим трънливия им път.
На времето мъжете се деляха на гаджета и приятели. Имаше разлика в отношенията и от там думата. И така мъжете гаджета са тези, с които имаш интимна връзка, обичаш ги, а другите са ти приятели. Сега тази дума почти не се използва и е на мода да имаш
приятел. Да ама не! С думата приятел малко се злоупотребява, както и със съдържанието. Сега приятела може и да ти е предател т.е. не е това, за което се използва думата. Малко се избързва и един познат ти е станал приятел. Приятел ти е човек на който можеш да се довериш, да разчиташ, да се жертваш, дори когото обичаш и т.н. Но от негова страна да е същото. Разбира се не да се слага кантар, но ако се излъжеш в приятела си, то е защото ти го смяташ за такъв, но той теб не. За него ти си само познат. Не е минало познанството през изпитания, за да прерастне в приятелсво. Къде е приказката за една торба сол да изядеш с един човек, тогава сте приятели. Измеренията на нашето време – да те почерпи едно кафе, да изпиете по една ракия, да ти сподели нещо, не дай боже да преспите заедно и го смяташ за приятел. Малко е наивно, но ако си в такова състояние, че имаш в момента нужда от една подадена ръка, може и да прекрачиш набързо границата познансто- приятелство.И когато се разочароваш,
обвиняваш себе си, че си се доверил, че си го смятал за приятел, а то е защото нищо не е проверено и магията приятел изчезва. Да, наистина да имаш приятел е една магия, която те кара да се разсъбличаш. Лесно може да се познае, ако Човека срещу теб стои с ушанка и ръкавици, но в момента ти си в магията-приятелсво.
Имах една позната продавачка, при нея стоеше всеки ден друга жена, която смятах за нейна приятелка. На въпроса ми, защо не я замества, когато отиде за малко някъде , тя ми отговори ,че и е позната от 20 г.,но не и приятелка. Странно е нали? Но тя е успяла да не прекрачи познанството в приятелство.

Не пий, не пуши,не люби,
само работи, работи,работи!

Ако ти падне тухла на главата,
ще ти се разкаже играта.
Може и смески вулканични,
или думи неприлични.
И то от приятели,
които смяташ за доброжелатели.

Приятелсвото е като цвете,
трябва да се гледа и от двете!
Но ако от моята страна,
не го поливам само с вода,
а си прибавям и тор,
корените му се унищожават,
от най приятелския пор.

Каквито и съставки да прибавяш,
след твоите усилия установяваш,
Че цветето не вирее —
то започва да линее.

Всичко може да те убие,
интересно, понякога не се крие.

За много неща не доумяваш,
себе си или приятела не познаваш !

Може роднина да ти е и да си остане само познат, без дори да ти е приятел, ако ги няма компонентите за приятелство. Не задължително двама братя да са приятели. Те са два различни човека. Няма никакво значение, че са от едни и същи родители. Може би сте чували, макар и рядко майка ми беше и приятелка, баща ми беше и приятел. А при лоши – така да се каже, отношения между деца и родители, е точно това, че те не са приятели. Остават си формално едни роднински нишки, които се късат лесно, ако я няма топлата приятелска атмосфера. Ако и там се съобразяваш какво ще си кажеш,
до къде ще се „поразсъблечеш не можем да търсим обич. Няма я !
Имах гадже или приятел, точно не си спомням как съм разсъждавала тогава, със сигурност не какато сега. Имах мъж на който давах всичко от себе си. И защото съм такава всеотдайна, наистина всичко. И сега като ми дойде акъла, който бях загубила,
ми идва да си счупя главата. Въпреки, че съм си повтаряла, че ще обичам само този, който заслужава. Но това е, не знаем как, защо и кого да обичаме. Срещаш някого в неподходящо време и на неподходящо място, прибързано, необмислено, и става крах. Наистина една сляпа,незаслужена,опорочена,осквернена, пагубна и какво ли още не, обич.
Една баба ми каза, че любовта трае 3 или 5 г.,аз не и повярвах.
Мислех си, аз съм изключение ще го обичам цял живот. Никога няма да ми омръзне и няма да ми стигне времето. Живеех в някакъв мираж и не исках той да свършва, като че ли бягах от реалноста. Не исках никой нищо да ми разказва, как еди кой си…, еди какво си…,не,
не чувах нищо, само присъствах. Бях с моите мечти и вътрешно се борех, и защитавах моята обич, с нея нищо лошо няма да се случи. Бях глуха. Но не само , ами и сляпа. Точно сляпа обич.
Имахме си ъгълче на което се срещахме. Аз винаги бях първа,
нямах търпение. Два часа както казва А.д.С.Егзюпери,преди срещата, сърцето ми започваше да бие силно, в приготовления, в очаквания, че ще видя моята любов. Винаги облечена с нещо по-различно от предната среща, което в последствие разбрах, че не се е забелязвало изобщо. Подготвях си тема за разговор, за да бъда интересна. С една дума робувах на женската суета, за онова време. Спомням си когато се разхождаме, той се заглежда в други жени. На въпроса ми защо го прави се измъкваше с отговора, да ме сравни с другите и да види, че няма по-хубава от мен. Тогава му повярвах, защото той може да си ги гледа и когато не е с мен, значи сега е за сравнение. Ох, как се чувствах, нали знаете на 7 то небе !
А когато срещата щеше да се състои в моята квартира…Тогава бе най- голямата радост за мен. Да украся всичко, едва ли не като за празник, че то си беше за мен така. Подаръци, ядене, пиене…
Чистих, разтребвах, оправях всяка гънка на покривката, която гладех по няколко пъти, преди да я сложа, че да я избирам и по цвят…
Подготовки, като че ли царя ще идва. Но исках и правех всичко
перфектно, нали така ще се запази любовта. Да няма никакви грешки.
Да няма забележки. Стараех се да угодя на всички капризи. Себе си не
гледах толкова, за мен оставаше, че обичам. Омагьосана от Магьосницата Любов ! Така минаха пет години.
И защо не повярвах на бабата за времетраенето на любовта, ами се оженихме. След малкото тържество около подписа, ще живеем в моята квартира. Той нямаше нищо. Та, отиваме си и след затварянето на вратата, след нейното хлопване, нещо ми стана. Тогава осъзнах, че
той повече няма да си отиде, винаги ще се завръща тук и аз няма да бъда сама.Това ме ужаси! Да си мечтая, да си чета, да си строя въздушни кули, все едно, обичах да бъда понякога сама със себе си. И сега тази възможност ми се отнемаше. Но нали това беше моята любов? Как може този момент да ме промени тотално?
Страхувах се да го споделя и така започнах да си имам мои тайни. Тайни има всеки. Душата си не разкрива пред никого и за нищо. Но, този момент не ме оставяше на мира. Чувствах се като в затвор, а някъде отвън беше останала моята магия.
Неможах да си отговоря и до ден днешен, но магията изчезна.
Мразех тази врата. И всеки път, когато я гледам, зная че тя я развали.
Ужастно, страшно, непонятно! Но, освен че не отиваше при майка си, винаги беше на чашка. Как е успял да скрие алкохолния си проблем? Защо за толкова години да видях в него- алкохолика, мързеливия, лъжеца, подлеца, неудачника…
Всичките лоши качества, които може да притежава един Човек!
Защото баща ми беше без пороци и съм си мислила, че всички мъже са като него. И как мога да си помисля, че има в един мъж толкова лошотия, събрана на куп и да се падне на мен? Голям късмет !
Лиши ме от срещите, при които тръпнех, от женската суета, да изглеждам добре. Да подредя, защото можеше да ме изненада, от вечерните разходки, при които исках всички да ме видят колко съм щастлива. Лиши ме от цялата тази игра.
И това не е ново – не разваляй любовта с брак, и на него не повярвах.
Започна се един монотонен живот, битови неща без които не можем, но това не исках. Напиваше се. Веднага видях друг мъж. Не искаше да излизаме, толкова различен, дори си мислех, че има двойник. Отивах на нашето ъгълче на срещите, спомените ме връщаха в онова време на тръпнене, очакване…Разхождах се сама, търсех моята магия, но тя така се беше скрила или избягала от мен. Мъчех се,исках да се чувствам щастлива както преди.Такава ли бях? Наистина ли бях щастлива? Виждах щастливи двойки, завиждах им. Мислех си дали ще им се случи същото?
Чувствах се ограбена! Мразех дамата, която ми подаде химикалката за подпис. Не е честно, затова ли са тези съвети за гр. Брак, да отнемат на Хората любовта, вярата в любовта, в полета…
Само аз ли съм нещастна, самотна, изоставена. Разхождах се в парка сама, не ми се искаше да се прибирам без да съм я намерила. Започнах да си мисля, че ме е изпреварила и вече е в къщи. Леко затварях вратата да не ми избяга, търсих я във всяка стая – не, не, не.
Той, както всяка вечер пиян, но аз търсех другия мъж, когото обичах.

Обичаш Човека !
Но той не се развива,
от пам ти Века!
И му обесняваш,
защо го забравяш!
Любовта я няма вече !
Ракията акъла ти опече!
Не разбираш ли човече?“

И като свърши този капител, като че ли свършва Живота !
И така, вървяхме по пътеката на любовта, но я оставихме пред вратата, не я пуснахме да влезе. Без нея започна сивото ежедневие, от което винаги съм се страхувала.
Кому е нужна отвън ли ?
Затова търсим любовта отвън нашата врата! Намираме ли я ? Да!
Но не е същата.Повярвайте ми. Това вече е друга любов! След голяма любов и разочарование приемаш всичко с Резерваако предприемеш изобщо следваща крачка, ако посегнеш към друга магия, ако се „излекуваш ако имаш време, енергия, желание…A,колко милиони Хора не са изпитвали чувството Любов, не са били омагьосвани, защото са оперирани по рождение от такива чувства. И ако попаднеш точно на такъв, както е моя случай.Защото той обичал по свой начин . Моля ? Какъв е този начин неразбираем от нормални хора.Или ще си крием любовта, защото не сме способни, не знаем как да я поднесем.
Не трябва да казваме, за да не пораснат крила на другия?
Нали тези крила са ти необходими, да летиш като обичащ, но и обичан Това наричам катастрофа, неизлечима.
Така ли е ? Това ме успокоява! Защото не само моята магия е изчезнала! На много като мен, магията изчезва, по една или друга причина. И започва да я търси. Затова са изневерите. Но всъщност на кого изневеряваш, след като вече любовта я няма? Реално погледнато всеки е с правото да живее с обич, и това че си подписал с някого, да не ти дава това право? Не! За това смятам, че ще си
намеря еднаквомислещи, независимо жени или мъже.

Не е лесно да живееш сам!
Без топлинка и без плам!

В крайна сметка всеки има различна нужда от тези неща, а и нали се развиваме. И ако намериш тази топлина, обич, внимание, уважение… някъде, неминуемо ще се разведеш. Защото ако се мъчиш да спасяваш, нещо което си изгубил или го е нямало, вървиш срещу вятъра, по точно казано губиш си времето, стоиш на едно место.
Ако всеки премине през детектора на лъжата, преди да влезе в брак, само новопридобитите лошотии ще са наша вина.

Появи се ново човече, от вече изчезналата любов!
Ето я, новата ми любов! Тази любов ме спаси, възвърна ми желанието за Живот!
Наистина този нов Живот ме прероди !
Новият Живот те преражда!
Независимо, че неговото пиянството, не му разрешаваше да има други приоритети в Живота. Не ни забелязваше. Но това е негов Живот.
Моят е друг! Моята цел се разминава, пресича, отвлича цялата ми същност.

Със семката добре улучи!
Но не се интересуваш,
какво се получи!
Домат да посадиш,
с колче ще го подкрепиш!
Затова съм за Двама!
Аз за татко, аз за Мама!
Published in: on Oktober 17, 2010 at 12:46  Kommentar verfassen  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2010/10/17/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%87%d0%b5%d0%b7%d0%b2%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google Foto

Du kommentierst mit Deinem Google-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: