ЗАЩО ?

Защо на живота се чумериш,
със сигурност ще намериш.
Може би твоята изгора,
или някоя опора.
Кой кавото търси!
И ако се оттърси,
от скруполи разни,
започва- да се мазни,
или дела безобразни.

Създателю кажи,
или ми напиши!
Защо не ми върви?
Нещо там смени!
Аз вече бях добряк,
дай друг пътен знак !

Werbeanzeigen
Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:43  Schreibe einen Kommentar  

НЕ ИСКАМ !

Не искам твоите ръце!
Не искам твоето сърце!
Всичко искащо,
нищо не даващо!

Света е устроен така.
Майка — Деца.
Може, има изключения!
Нямам тези намерения!
Да ги търся.Не съм от тях!
Боли ме, ставам за смях.

Да се разкъсвам не мога,
не искам да съм ти подлога.
За теб, мога трошички.
Вимето, за моите душички.
Само секс и до тука,
но не който ми почука.

За децата — парчета,
те са моите врабчета.
Програмирана съм така,
от нищо да не се боя!
Още от моето детство.
Може би по наследство.

Мъжът и жената
са от различно тесто!
Това е на първо место!
Че ще се промени..
това са само лъжи!

Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:42  Schreibe einen Kommentar  

ПРАЗНИКА НА МАМА

Днес е празника на Мама,
но за нея поздрав няма!

Остава ми да се усмихна,
на иронията да намигна,
на моята написана Съдба-
Да те отгледам без баща!

Примерът ми е само за глупачки.
Ще имат неблагодарности на пачки!

Но ще дойде ден,
и за мен благословен!
Ще се завърти колелото,
ще си сменим местото!

Моята частица ще е оздравяла.
Но аз вече ще съм остаряла.

Ако още ме има на този свят,
тогава ще ме попиташ как?
Ще имаш нужда от рецептата,
но няма само да е ментата !

Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:29  Schreibe einen Kommentar  

СВОБОДА

Алооo, чухте ли новинатаaa?
Колко ми е добре на Душата!
Чувствам се съм на 10 –то Небе
и кръвното ми е добре!
И като новородено дете,
което от радост реве,
че е свободно от мама,
а аз от ямата голяма!

Ееей, Хора, разберете,
бяха ми взели крилете!
Погубих си Живота,
изпуснах неговата квота!

Всеки може сам да се сети,
но ето и моите съвети:
По инерция не върви!
Ценно време не губи!
Духът си освободи!!
Своя път в Живота избери!
Навреме веригите срежи!
На свобода полети!!
Насилствено не живей!
Без шапка, перчема вей !

Не чакайте дълго време,
като мен дявол да го вземе!

Слагай недоносените на местò,
никакава жал за тяхното тегло!

Мъжете не са ви Деца,
това да ви е за обица!

Да плача не смея,
само да пиша одисея.
За една глупачка,
с име— Добрячка!

Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:28  Schreibe einen Kommentar  

АЗ съм ЗЛАТНАТА КОКОШКА!

Гласувам си недоверие сама!
А вие защо не вдигате ръка?
Да,… вече разбирам, така
на вас съм ви удобна,
много, много изгодна.

Аз съм златната кокошка!
Имах и такава брошка.
И златната ви рибка!
Желания изпълнява.
Всичко, каквото
на ум ви минава.

Но разберете,
друг изберете!
Колко мандàта,
съм ви в главата?

Аз вече не снасям яйца,
останах и без крила,
нямам дори пера.
Проскубана кокошка,
дето няма и трòшка.

А, рибката отплува,
не иска и да ви чува!
И твърдо заяви —
няма да ви се яви!

Гласували, въздържали?
Важно е – всеки ме забрави!

Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:27  Schreibe einen Kommentar  

НЕ ВЕЛИЧАЙТЕ МЪЖЕТЕ !

За мен беше кристал!
Сложих те на пиедестал!
От там отлетя,
та се не видя.

Здрави са ти крилата,
отнесоха те в небесата.

Все нагоре гледам,
но не откривам,
дребната ти Душа.
Как да се утеша?

Прикривам си тъгата.
Какво да кажа на децата?
Открадна ми времето,
остави ми бремето!
Замествам татко,
станах обещавко.

Отворих ти широко очите,
осъществих ти мечтите.
Научих те да летиш,
как да не грешиш…

Чувствам се предадена.
Като жена измамена.
Като майка изоставена.

Не величайте мъжете!

Водата само до коленете!
Много ще ви струва,
aко може да плува.

А, умението да лети,
и с наниз от лъжи…,
носи страшни беди!
Надежди не хранѝ!

Това е ! Финал!
Семеен сериал!
Без скандал!

Published in: on Oktober 26, 2010 at 15:12  Schreibe einen Kommentar  

НАСИЩАНЕ

С теб нямам насищане,
не се нуждая от отпущане.
Непрекъснато те желая,
за друг не си мечтая.
Страхувам се от замяна
не желая промяна,
така ми харесва,
при теб съм бясна.

Всичко се получава,
така както трябва
или както го искам,
поривите си не подтискам.
Не се срамувам от теб,
да ме погледнеш отзад, отпред.

Но погледа ти ме влудява,
да се любим искам до забрава.
Моля те, не ми отказвай,
страсти към друга не показвай.
Ако ти омръзна почини си,
но след време за мен спомни си.

Ще те чакам, ще се моля,
с желанията си ще споря.
Мисля си – ще отстоя,
спомена няма да разваля.
Някак си ще си налагам,
чувсвата си да запазвам.

Ако обещанието наруша,
или малко, нещичко сгреша,
повярвай ще бъде само секс,
ще мине като питие на екс.
Само за да не ме обвиниш
и табелка чакаща да ми закачиш!

Published in: on Oktober 17, 2010 at 12:50  Schreibe einen Kommentar  

МАЦКА

Жената се заблуждава,
когато мъжът я ухажва!
Мацка нежно я нарича
и във вярност й се врича!

Той търси само секса,
а тя вярва на текста!

Появява се дете
и няма на къде –
остава на главата,
познайте -на жената!

Мъжът хуква към новия обект,
намира го и върви напред.
Но, трябва да плаща алименти,
при всички моменти!
Остава без пари – защото,
преди не му е мигало окото!

Къде си татенце?
Да видиш твойто маценце,
че от децата не се отрича,
защото Майка се нарича!

А, ти гониш твоя нагон!
Не получаваш пагон?

По природния закон,
майката се задължава,
въпреки че не получава,
това — което заслужава!
И така до края на Света!
Няма да има оправия,
в тази мъжо -женска олелия!

Децата за нищо не мислят,
докато в мама се притискат!
Но някога отлитат-
на мама и татко приличат
и историята се повтаря
и в същия дух продължава!
Момченцата като мъжете!
Момиченцата като жените!

Published in: on Oktober 17, 2010 at 12:49  Schreibe einen Kommentar  

МАГИЯТА ИЗЧЕЗВА

Задаваме ли си въпроса, защо Хората се карат, не се разбират, като започнем от фамилията.Но преди да се появи тя и малкия Човек, да направим заедно една разходка и проследим трънливия им път.
На времето мъжете се деляха на гаджета и приятели. Имаше разлика в отношенията и от там думата. И така мъжете гаджета са тези, с които имаш интимна връзка, обичаш ги, а другите са ти приятели. Сега тази дума почти не се използва и е на мода да имаш
приятел. Да ама не! С думата приятел малко се злоупотребява, както и със съдържанието. Сега приятела може и да ти е предател т.е. не е това, за което се използва думата. Малко се избързва и един познат ти е станал приятел. Приятел ти е човек на който можеш да се довериш, да разчиташ, да се жертваш, дори когото обичаш и т.н. Но от негова страна да е същото. Разбира се не да се слага кантар, но ако се излъжеш в приятела си, то е защото ти го смяташ за такъв, но той теб не. За него ти си само познат. Не е минало познанството през изпитания, за да прерастне в приятелсво. Къде е приказката за една торба сол да изядеш с един човек, тогава сте приятели. Измеренията на нашето време – да те почерпи едно кафе, да изпиете по една ракия, да ти сподели нещо, не дай боже да преспите заедно и го смяташ за приятел. Малко е наивно, но ако си в такова състояние, че имаш в момента нужда от една подадена ръка, може и да прекрачиш набързо границата познансто- приятелство.И когато се разочароваш,
обвиняваш себе си, че си се доверил, че си го смятал за приятел, а то е защото нищо не е проверено и магията приятел изчезва. Да, наистина да имаш приятел е една магия, която те кара да се разсъбличаш. Лесно може да се познае, ако Човека срещу теб стои с ушанка и ръкавици, но в момента ти си в магията-приятелсво.
Имах една позната продавачка, при нея стоеше всеки ден друга жена, която смятах за нейна приятелка. На въпроса ми, защо не я замества, когато отиде за малко някъде , тя ми отговори ,че и е позната от 20 г.,но не и приятелка. Странно е нали? Но тя е успяла да не прекрачи познанството в приятелство.

Не пий, не пуши,не люби,
само работи, работи,работи!

Ако ти падне тухла на главата,
ще ти се разкаже играта.
Може и смески вулканични,
или думи неприлични.
И то от приятели,
които смяташ за доброжелатели.

Приятелсвото е като цвете,
трябва да се гледа и от двете!
Но ако от моята страна,
не го поливам само с вода,
а си прибавям и тор,
корените му се унищожават,
от най приятелския пор.

Каквито и съставки да прибавяш,
след твоите усилия установяваш,
Че цветето не вирее —
то започва да линее.

Всичко може да те убие,
интересно, понякога не се крие.

За много неща не доумяваш,
себе си или приятела не познаваш !

Може роднина да ти е и да си остане само познат, без дори да ти е приятел, ако ги няма компонентите за приятелство. Не задължително двама братя да са приятели. Те са два различни човека. Няма никакво значение, че са от едни и същи родители. Може би сте чували, макар и рядко майка ми беше и приятелка, баща ми беше и приятел. А при лоши – така да се каже, отношения между деца и родители, е точно това, че те не са приятели. Остават си формално едни роднински нишки, които се късат лесно, ако я няма топлата приятелска атмосфера. Ако и там се съобразяваш какво ще си кажеш,
до къде ще се „поразсъблечеш не можем да търсим обич. Няма я !
Имах гадже или приятел, точно не си спомням как съм разсъждавала тогава, със сигурност не какато сега. Имах мъж на който давах всичко от себе си. И защото съм такава всеотдайна, наистина всичко. И сега като ми дойде акъла, който бях загубила,
ми идва да си счупя главата. Въпреки, че съм си повтаряла, че ще обичам само този, който заслужава. Но това е, не знаем как, защо и кого да обичаме. Срещаш някого в неподходящо време и на неподходящо място, прибързано, необмислено, и става крах. Наистина една сляпа,незаслужена,опорочена,осквернена, пагубна и какво ли още не, обич.
Една баба ми каза, че любовта трае 3 или 5 г.,аз не и повярвах.
Мислех си, аз съм изключение ще го обичам цял живот. Никога няма да ми омръзне и няма да ми стигне времето. Живеех в някакъв мираж и не исках той да свършва, като че ли бягах от реалноста. Не исках никой нищо да ми разказва, как еди кой си…, еди какво си…,не,
не чувах нищо, само присъствах. Бях с моите мечти и вътрешно се борех, и защитавах моята обич, с нея нищо лошо няма да се случи. Бях глуха. Но не само , ами и сляпа. Точно сляпа обич.
Имахме си ъгълче на което се срещахме. Аз винаги бях първа,
нямах търпение. Два часа както казва А.д.С.Егзюпери,преди срещата, сърцето ми започваше да бие силно, в приготовления, в очаквания, че ще видя моята любов. Винаги облечена с нещо по-различно от предната среща, което в последствие разбрах, че не се е забелязвало изобщо. Подготвях си тема за разговор, за да бъда интересна. С една дума робувах на женската суета, за онова време. Спомням си когато се разхождаме, той се заглежда в други жени. На въпроса ми защо го прави се измъкваше с отговора, да ме сравни с другите и да види, че няма по-хубава от мен. Тогава му повярвах, защото той може да си ги гледа и когато не е с мен, значи сега е за сравнение. Ох, как се чувствах, нали знаете на 7 то небе !
А когато срещата щеше да се състои в моята квартира…Тогава бе най- голямата радост за мен. Да украся всичко, едва ли не като за празник, че то си беше за мен така. Подаръци, ядене, пиене…
Чистих, разтребвах, оправях всяка гънка на покривката, която гладех по няколко пъти, преди да я сложа, че да я избирам и по цвят…
Подготовки, като че ли царя ще идва. Но исках и правех всичко
перфектно, нали така ще се запази любовта. Да няма никакви грешки.
Да няма забележки. Стараех се да угодя на всички капризи. Себе си не
гледах толкова, за мен оставаше, че обичам. Омагьосана от Магьосницата Любов ! Така минаха пет години.
И защо не повярвах на бабата за времетраенето на любовта, ами се оженихме. След малкото тържество около подписа, ще живеем в моята квартира. Той нямаше нищо. Та, отиваме си и след затварянето на вратата, след нейното хлопване, нещо ми стана. Тогава осъзнах, че
той повече няма да си отиде, винаги ще се завръща тук и аз няма да бъда сама.Това ме ужаси! Да си мечтая, да си чета, да си строя въздушни кули, все едно, обичах да бъда понякога сама със себе си. И сега тази възможност ми се отнемаше. Но нали това беше моята любов? Как може този момент да ме промени тотално?
Страхувах се да го споделя и така започнах да си имам мои тайни. Тайни има всеки. Душата си не разкрива пред никого и за нищо. Но, този момент не ме оставяше на мира. Чувствах се като в затвор, а някъде отвън беше останала моята магия.
Неможах да си отговоря и до ден днешен, но магията изчезна.
Мразех тази врата. И всеки път, когато я гледам, зная че тя я развали.
Ужастно, страшно, непонятно! Но, освен че не отиваше при майка си, винаги беше на чашка. Как е успял да скрие алкохолния си проблем? Защо за толкова години да видях в него- алкохолика, мързеливия, лъжеца, подлеца, неудачника…
Всичките лоши качества, които може да притежава един Човек!
Защото баща ми беше без пороци и съм си мислила, че всички мъже са като него. И как мога да си помисля, че има в един мъж толкова лошотия, събрана на куп и да се падне на мен? Голям късмет !
Лиши ме от срещите, при които тръпнех, от женската суета, да изглеждам добре. Да подредя, защото можеше да ме изненада, от вечерните разходки, при които исках всички да ме видят колко съм щастлива. Лиши ме от цялата тази игра.
И това не е ново – не разваляй любовта с брак, и на него не повярвах.
Започна се един монотонен живот, битови неща без които не можем, но това не исках. Напиваше се. Веднага видях друг мъж. Не искаше да излизаме, толкова различен, дори си мислех, че има двойник. Отивах на нашето ъгълче на срещите, спомените ме връщаха в онова време на тръпнене, очакване…Разхождах се сама, търсех моята магия, но тя така се беше скрила или избягала от мен. Мъчех се,исках да се чувствам щастлива както преди.Такава ли бях? Наистина ли бях щастлива? Виждах щастливи двойки, завиждах им. Мислех си дали ще им се случи същото?
Чувствах се ограбена! Мразех дамата, която ми подаде химикалката за подпис. Не е честно, затова ли са тези съвети за гр. Брак, да отнемат на Хората любовта, вярата в любовта, в полета…
Само аз ли съм нещастна, самотна, изоставена. Разхождах се в парка сама, не ми се искаше да се прибирам без да съм я намерила. Започнах да си мисля, че ме е изпреварила и вече е в къщи. Леко затварях вратата да не ми избяга, търсих я във всяка стая – не, не, не.
Той, както всяка вечер пиян, но аз търсех другия мъж, когото обичах.

Обичаш Човека !
Но той не се развива,
от пам ти Века!
И му обесняваш,
защо го забравяш!
Любовта я няма вече !
Ракията акъла ти опече!
Не разбираш ли човече?“

И като свърши този капител, като че ли свършва Живота !
И така, вървяхме по пътеката на любовта, но я оставихме пред вратата, не я пуснахме да влезе. Без нея започна сивото ежедневие, от което винаги съм се страхувала.
Кому е нужна отвън ли ?
Затова търсим любовта отвън нашата врата! Намираме ли я ? Да!
Но не е същата.Повярвайте ми. Това вече е друга любов! След голяма любов и разочарование приемаш всичко с Резерваако предприемеш изобщо следваща крачка, ако посегнеш към друга магия, ако се „излекуваш ако имаш време, енергия, желание…A,колко милиони Хора не са изпитвали чувството Любов, не са били омагьосвани, защото са оперирани по рождение от такива чувства. И ако попаднеш точно на такъв, както е моя случай.Защото той обичал по свой начин . Моля ? Какъв е този начин неразбираем от нормални хора.Или ще си крием любовта, защото не сме способни, не знаем как да я поднесем.
Не трябва да казваме, за да не пораснат крила на другия?
Нали тези крила са ти необходими, да летиш като обичащ, но и обичан Това наричам катастрофа, неизлечима.
Така ли е ? Това ме успокоява! Защото не само моята магия е изчезнала! На много като мен, магията изчезва, по една или друга причина. И започва да я търси. Затова са изневерите. Но всъщност на кого изневеряваш, след като вече любовта я няма? Реално погледнато всеки е с правото да живее с обич, и това че си подписал с някого, да не ти дава това право? Не! За това смятам, че ще си
намеря еднаквомислещи, независимо жени или мъже.

Не е лесно да живееш сам!
Без топлинка и без плам!

В крайна сметка всеки има различна нужда от тези неща, а и нали се развиваме. И ако намериш тази топлина, обич, внимание, уважение… някъде, неминуемо ще се разведеш. Защото ако се мъчиш да спасяваш, нещо което си изгубил или го е нямало, вървиш срещу вятъра, по точно казано губиш си времето, стоиш на едно место.
Ако всеки премине през детектора на лъжата, преди да влезе в брак, само новопридобитите лошотии ще са наша вина.

Появи се ново човече, от вече изчезналата любов!
Ето я, новата ми любов! Тази любов ме спаси, възвърна ми желанието за Живот!
Наистина този нов Живот ме прероди !
Новият Живот те преражда!
Независимо, че неговото пиянството, не му разрешаваше да има други приоритети в Живота. Не ни забелязваше. Но това е негов Живот.
Моят е друг! Моята цел се разминава, пресича, отвлича цялата ми същност.

Със семката добре улучи!
Но не се интересуваш,
какво се получи!
Домат да посадиш,
с колче ще го подкрепиш!
Затова съм за Двама!
Аз за татко, аз за Мама!
Published in: on Oktober 17, 2010 at 12:46  Schreibe einen Kommentar  

ПЪТУВАНЕТО си е ИНТЕРЕСНО !

Чакат българските юнаци,
на спирката като ахмаци,
нещо да мине да ги вземе.
И не отиват на време,
на работа, на среща.
GSM- а ги подсеща,
хайде забрави ли ме,
или не ти дреме.

Тъмни облаци,
предвещаващи големи бури.
Автобуса събра много люди.
Лица мрачни, навъсени,
облаците по тях изписани.

Бурята влезе в душата.
Свити са сърцата.
Като в синхрон,
газят се без пардон.

Нормално го смятат,
всички да се мачкат.
Парфюма усещаш,
или…нали се сещаш.

Каква олелия!
Майко мила!
Раздават се цигари,
тук са си другари.
Отвсякъде вряви.

Кой за парното се кара,
кой за изневяра,
всички в надпревара.

Ако билетче случайно нямаш,
глоба или защита получаваш.
Едните са за контрольора,
другите за народа.
Може и бой да настане,
ако кавгата не престане.

Природата се укроти,
небето се разведри.
Но те продължават,
своето да налагат.
Няма разрешение,
само недоразумение.

На различни места скачат,
в разни посоки бягат,
от този малък свят,
в който за кратко,
бяха си – братко.

Близо един до друг,
като жена със съпруг,
но само в превоза,
после всеки в коловоза.

Веднъж закъсал мотора,
намерил своята изгора
и така в автобуса,
направил няколко курса.

Който няма семейство,
пътуването си е интересно!
Цяло приключение.
Голямо постижение,
да останеш невредим,
необиден, недостижим.

Приятно пътуване !
Приятно общуване !

Published in: on Oktober 9, 2010 at 10:20  Schreibe einen Kommentar