ИСТОРИЯТА на една ЕМИГРАНТКА

Интеграция — Напасване

На времето бях много луда глава. В уч-ще ако избягаме от час, знаеха че аз съм инициатора.Казваха ми байрактаря.Понеже не е имало жени да носят знамето, не се казва байрактарка, а и не е благозвучно.Ако бях живяла през онова време, сигурно аз щях да го нося. Спорех с учителите, негодувах, гонеха ме от часовете… не излизаха с мен на глава.
Когато започнах работа, бях почти всеки ден при шефа. Беше много доволен от работата ми, но ми казваше „ Много си устата, няма ти да оправиш Света“. Не гласувах, разказвах как БКП ще се раздели на малки партийки, все за правдата и свободатa на словото. Заплашваха ме с Белене. Нямах явни съмишленици.

С мен съгласни,
а пред шефовете неясни.

Исках да се махна от страната, но интернираха фамилиите на избягалите и никой не знаеше къде изчезваха. Не исках заради мен да страда никой. Не бях излизала от страната, но знаех, че на запад хората живеят по – добре.Исках сама да видя -любопитно ми беше, как изглежда този „ Рай “.
На митинга на СДС -90г. ме видя мой познат и ми каза, че не ми е тук местото – а да си грабвам шапката и … на някъде.
Ето, най-после! Сега е момента!
С една екскурзия се озовах във Виена. Автобуса паркира на Пратера – на Виенското колело. Леле Боже, сънувам ли? В Рая ли попаднах? Не вярвах на очите си! Не знаех на кой Свят съм. Гледайки очудено увеселителните атракции, за миг си представих моето дете щастливо на тях.
Твърдо реших да остана. Исках заради мен, то да изживее всички тези удоволсвия, тук да израсне, да живее истински, в Страна с големи възможности.
Всички се насочихме към лагера за eмигранти – Трайскирхен. От най-хубавото (на времето шокиращо впечатление) на най-лошото място! Но няма друг начин да се остане легално -законно.
Огради, полиция, лошо отношение. Всъщност само по тона го разбирахме, никой не говореше немски език.
От цялата необичайна ситуация, всички гледахме като втрещени.
Така изглждаме и на снимките, които ни направиха. Не бях виждала лагер, дори и на филм, а сега трябваше да го преживея.
За да направя малко ведра обстановката им казвам „Нали сте в Трайскирхен – трайте си“ – трай – на български диалект е – мълчи.
Някои не издържаха и се върнаха.
След като ни взеха интервюто, отпечатъци и снимки, ни изпратиха в пансиони. Аз имах късмет за Виена – така казваха и че съм акушерка веднага ще имам работа независимо, че не зная езика. Имали нужда от медицински персонал.Така ме окуражи преводачката.
Да, ама не! Получавайки разрешението да работя като помощник акушерка от Министерството. Започнах да я обикалям тази хубава Виена и околностите, но без резултат!
Въртях се в един омагьосан кръг! Мястото, което намирах искаха да защитя дипломата си с изпити, така наречената Нострификация, а за да го направя— искат да посоча мястото на работа. Така и не успях да изляза от тази въртележка!
Филипинките работят без Нострфикация на дипломата. Правителството им подписало договор с Австрия, но ние сме мнооого далече от Европа.
Реших че няма да се преборя и се отказах.
С „ Их зухе арбайт“ -Аз търся работа – не исках да се показвам никъде. Ами отговора ? Нали ще ми кажат нещо, как ще ги разбера. Отказах да бъда на най-ниското ниво. Нашата Българска гордост!
Трябва да понауча езика и тогава ще търся работа, така реших.
Един месец денонощно учих.Ама че език, казваш имам нещо, а до края на фразата вече си го отрекъл- аз имам…нямам, или чакаш края да знаеш какво да правиш. Бях много упорита и като за начало се справих добре. Като върша нещо искам да е перфектно или поне да съм доволна от себе си.
Работата беше на бяло – с документи и на черно без такива. Не успях да я намеря тази „бяла работа “. Ами… тогава ще работя на черно, всъщност тогава за мен нямаше никакво значение, важното беше да работя. Нали останах заради детето си, а не за мен. Като се въоръжих с тази мисъл и списък на всички хотели в града тръгнах на „лов“.
След два месеца улучих „зайчето“. Бях много щастлива. Попаднах на коректна ( плащаше ми редовно) шефка и не ме изгони. От страх да не го направи – работех като луда. Не разбирах само, защо не ми даваше обедна почивка? Мълча, само работя, нищо не питам. Аз да мълча! Леле Боже – да не ме види някой познат от България, че да ми се смее, да ме пита какво ми е станало.

Понапàснахме си с шефката ми и не исках да я сменям. Като слушах за разни случаи, тя ми се виждаше „ ангелче“. Само дето това „ангелче“ не искаше да излети до арбайтзамт- бюро за регистрация, да ми направи документи. Доста дискусии имахме, но не успях .( 10 г. на черно при нея, но поне на едно место, свикваш с изискванията на шефа си, капризите и т.н. )
Стрес – чужда страна, език, работа, не спиш, не ми беше и до ядене, детето ми не е при мен…отслабнах за 8 мес.дузина кила.
От експлозивна бомба в България, станах… обезличих се.
Болно, тъжно, срамно за самата себе си ми беше.

Не смея да кажа какво ми е на Душата,
а в България бях най – устата!

През тези години ми е било най – трудно. Бях на кръстопът – да остана или да се върна в България.

Сам си решаваш!
Никого не обвиняваш !
Съвети не даваш !
Акъли не приемаш.
Oбъркан Живот !
Ни тука, ни там.
Накъде? И аз не знам!
Нали исках да избягам,
а сега се разколебавам.
Кое чувство да надделее ?
Желанието ли да преодолее ?
Истината трябва да изтлее !
В такъв Важен момент,
сам си си опонент
и толкова си раздвоен !
На кантара слагаш,
трябва бързо да решаваш,
нищо да не забравяш.
Как е тука, как е там ?
Съдбата ти е на План !
И не Моята само,
че нямам Носталгия –
НЕ Е ВЯРНО !

Детето ми на 2 г. – остана в България. Трябваше да измисля как да си го взема. Нямала съм статус да моля ч.кръст, за това.
Доведоха ми го до границата, видяхме се. Ревах, тръшках се, не разрешиха полицаите да си го взема. Не беше вярно, че нямам право
на детето си, защото имаше конвенция за събиране на семейства. Полицаите не се съобразиха с това. Тяхната цел е по-малко хора да влизат в страната им.
Сърцето ми се късаше! Можех да се върна, но целта е той да остане.
След 8 мес. за една „кошница пари“ ми го доведе чехкиня, като нейно дете. Пише им в паспортите децата, без други данни и все едно, че е нейно. Само това знаех – че по този начин ще си получа детето. За нея нищо.Така и не я видях, такъв беше регламента. Какви ли мисли не ми минаваха през главата. Треперех,но всичко мина добре! Сега за мен – това е лудост, можеше никога да не го видя!
От ,92 г. имах право да си пътувам за България. И от тогава като помъкнах едни багажи. То не бе помощ, не бе чудо. И все искат и вечно недоволни. С по десет чанти в автобуса – тогава нямаше ограничение. По 3-4 пъти в годината съм пътувала.
На четвъртата година получих разрешение да работя на бяло –
с документи.Повикаха ме с писмо. Е, браво! Данке! И точно сега ли, когато детето ми ще бъде първи клас.
Нямаш право да си оставяш детето само в къщи. Трябва да го водиш и да си го вземаш от училище. Ако не спазваш закона, Югендамт- организация за защита на Деца- ти го взема. После върви си го връщай. Държавата винаги има право!
Е, сигурно! Толкова мъки преживях за него, че да не спазя закона.
Правихме диктовки, учихме заедно – отличник. Но всеки ден проблеми. Завиждаха му, биеха го, чупеха му ученическите пособия. За капак на всичко му счупиха пръстчето на ръката. Беше на 8г.
Как не… тогава някой, сега незная. Карах се с директора, който никакви мерки не взе. Смених училището.
Борбата не беше лека. До 11 клас в гимназия с негативно отношение – защо чужденец да бъде добър ученик.
На петата година имах право да подам документи за гражданство. За да имаш право на работа и край на визите за престой .
Измъчваш се докато събереш всички документи.
Опашки, чужденци, но става бързо. Наближавам и чувам Дамата, защо си върши бързо работата. Тя им казва „ Вие няма да получите гражданство“ и чужденците с документите си отиват. Идва моя ред – и на мен същото. Този път реших да не мълча – питам „ Извинете, Вие ли давате Гражданство? Вие сте само чиновник, моля приемете ми документите и ги изпратете на необходимото място или аз сама ще си ги отнеса“. Така успяха и други след мен. Е, върна си го, защото чаках три години да ми се разреши. След много разправии и тичане – успях. Станахме австрийски граждани!
Голямата промяна не настъпи! Не е необходимо да си правиш всяка година виза и ти олеква джоба с 2000 €.
Отношението на всички към теб е същото, дори на този факт не обръщат внимание. И ти приемаш нещата каквито са.
Но за детето ми ще бъде добре, няма да има никакви пречки да учи, да работи – да живее тук. Винаги първото поколение на емигрантите е „ жертва,“ за следващото.
Най-сетне успях малко да поработя на бяло. То си беше същото, само че с документи. Че преди като беше излязал закона и неможех да се възползвам беше само за „брой до три “ – за кратко време. А в пансиона, в който работих 10 год., твърдо отказваше да ме регистрира.
Интеграция — означава- обединение в едно цяло.
С австрийците не съм се обединила. Това да имаш жилище, работа, пенсия, социал и някои привилегии като гражданин на страната, да спазваш законите и т.н., за мен не е интеграция.
Най – важно е да се чувстваш добре! Няма ги роднините , приятелите, отдалечихме се. Разминаваме се тотално!

С австрйците не се сближихме,
с българите се отдалечихме!
И забравяш своята Родина,
щом живееш в чужбина !

Австрия е – като нови, лачени, лъскави обувки, но стягат, неудобни и чакаш с нетърпение да ги събуеш. Да ходиш бос.
В България ходя боса.
За мен по -точната дума е напасване, натъкмяване. Трябва да се влееш в този живот. Неможеш да останеш в страни.
Сега не се двоумя дали да се върна. Късно е за връщане!

Българио мила,
всичко ти е прекрасно и чудно,
но в теб се живее трудно!
Измъчи ни…и..разпиля,
по всички краища на Света!
А, отново да ни събереш,
трябва мноого да дадеш !

20 години се боря, да доказвам себе си. Нищо не остана от мен – такава каквато бях преди да дойда тук – борбената, устатата – такава се харесвах, такава ме харесваха. Аз съм вече друга!
Принудена съм да остана тук! Но не си мълча, както в началото.
Работя към Червен кръст, на свободни начала. Прави ми удоволствие. Най -после в работата ми да има нещичко от медицината, която ми липсваше – 20 г.
Искам да съм полезна на Хората! Да имам чуството,че някой има нужда от мен! Това за мен е върховното усещане,че живея!

Ако през твоя Живот,
за Хората нищо не си дал,
предварително си умрял!

Около 30 г. съм работила като акушерка. Дарявала съм много живот, помагала съм много на хората.
Майка ми работеше към червен кръст. Ние сме 4 деца, и въпреки голямата ни фамилия, тя гледаше една и сляпа, и глуха жена. Все съжеляваше и помагаше на хората, не се караше с никого. Това отклонение си разрешавам, защото когато някой е убиец, се питаме от къде идва това? Какви са родителите? А когато е нещо добро в Човека, не се търси корена.

Помните ли сляпата и глуха Баба Гина,
която отдавна се помина?
Знаеше ни имената,
защото майка и ги пишеше на ръката.
Помагаше и за всичко, без да иска отплата.
Беше добра горката!

Тези си качества майка ми вижда в мен и буквално ме набутва в Медицински Институт за акушерки. Без да ме пита тя ми изпраща документите, ушива бели престилки и ме поставя пред свършен факт. Аз оправдавам доверието й и станах нейната гордост, осъществих мечтата и.
Длъжна съм на Австрия. Прие ме, ползвам привилегиите на австр. гражданин. Въпреки неудачите, доволна съм, радвам се, че живея тук.
За такава уредена Държава, в много неща, другите страни, могат да мечтаят. Едно от запитванията в европейски мащаб къде най – добре живеят пенсионерите – на първо място е Австрия. Истина е!
Аз съм една от тях, коментара е излишен.
Неможе само да се взема, трябва и да се дава в този Живот!
Е, това аз много добре го зная, казвам го за незнаещите.
Моят Живот прилича на „Приказка за стълбичката“ на Хр.Смирнески. Ако сте забравили – колкото се изкачва нагоре по стълбичката тръните му се виждат рози. За мен тръните бяха българите, които ме доведоха до просешка тояга, обидиха, нараниха…

В България си бях
и на всички помагàх.
И си мисля накрая—
„Ура! Ще ида в Рая!“
Но мойта помощ, криво се разбра!
Къде сгреших? Немога да разбера!
На никой не му дожалява,
че съм в Чуждата Държава!
Ей, Хора вие сте се променили!
Не сте си вече един на друг мили.
Може би и в мен промяна има,
но Родината ми е мила!

Но аз се изкачих на стълбичката и казвам „ Колко е хубаво в
Австрия, обичам я! Никой не иска от мен, само ми дават.“

Въпреки всички неудачи,
с полуизпълнени задачи,
твърдо заявявам,
че тук се установявам.
За австрийка не минавам
и не се отказвам,
от моя Венец,
с надпис Чужденец!

Казваха ми- „Ти си забравила какво е в Б-я, ти няма да можеш да живееш тук“. Мислех си, защо не, както за другите, така и за мен. След 1 м. престой устанонових, че имат право.
Аз поддържам и разбирам защо австрийците не искат чужденци.
Зная как изглеждаше този град преди 20 г., за хигиена, за сигурност… мисля че съм ясна – стана по – лошо. Е, ако имаш гости които ти замърсяват и крадат ще искаш да им покажеш вратата- нали? Лошото е, че заради едни страдаме всички. Трудно ще им докажеш, че не си лош, да те допуснат до себе си. Когато разговарям с един местен – долу горе е добре, но щом са няколко, придобиват смелост и започват да ти дават съвети да си отиваш. Да обиждат всички емигранти под общ знаменател.

Негативното си отношение всячески да покажат.
С обиди Душата ти да накажат!

За 20 години, никой от двете страни не ме попита, как се чувствам, като че ли нямам такива. Има ли на какво да се посмея – това май изчезна. Рядко ще видиш усмихнат емигрант, а и ние сме Хора! Имаме същите потребности както всички останали. Обречени на много, много лишения, борщи се за по – добър Живот! На кого дължим нашите мъки? На България! Безкрайно много сме и благодарни!

Намират ли се приятели
или са само предатели?
А, да запазиш душевно равновесие,
при такова отношение—
никак,ама никак не е лесно!
Да се самозащитаваш —
за да оцеляваш!
Неможе да не се промениш,
а някъде и да сгрешиш!

За себе си – съжелявам, че съм останала, заради професиятаси, която много обичам, но нямах право на нея.
За детето не! Той няма да има нужда да си нострифицира дипломата…и няма моите „ български терзания “.
Целта ми е изпълнена – той има по – добър Живот!
Стана PС специалист, но като мен иска и той да бъде в по-голяма полза за Хората и затова продължава с Биотехнология. Тя ще му даде
познания да работи върху нови лекарства, имунизации, генни изследвания. Иска научна работа, високи цели! Радвам се, но не съм постъпвам като майка ми, той сам иска това.
Toва е, червената нишка в моята фамилия продължава…

Точна си е приказката— „От всяко дърво свирка не става.“
Не всеки ще си „развали рахатлъка “, защото само предполага какво трябва да преживее. Много са емигрантите, но всеки попада в различна ситуация и с различни неща трябва да се пребори.
Това да им свикваш на ма нталитета, е почти невъзможно. Колкото да знаеш езика, да не му теглиш една майна по български, си е мъка.
Да платиш тока и парното не е било никога проблем. Но това съвсем не е достатъчен повод да си щастлив!
По тази тема се разминаваме тотално с българите, които живеят в България. За тях това е проблем номер 1- защото си е така, но за нас това е елементарно. Стойностите на Живота са ДРУГИ!
Един съвет към българи, които живеят в Чужбина – търсете си правата, борете се за тях. Задълженията всеки ще ви каже. Но се пазете от фалшива информация! Препоръчително е да се сменят „ изворите от които пиете вода“!
Не се отказвайте, ако сте решили да имигрирате! Всяко начало е трудно! „ Успехите, задоволствата, идват малко след после!“

ТРУДЕН Е ЖИВОТА КАТО ИМИГРАНТ !!!
Затова, много, много умувайте!
Тогава ( не ) имигрирайте!
На никого не го желая!
За Родината си мечтая!
Published in: on September 4, 2010 at 22:33  Kommentar verfassen  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2010/09/04/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%ba%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google Foto

Du kommentierst mit Deinem Google-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: