ИНТЕГРАЦИЯ

Не е лесно да скъсаш синджира…
„А, сега накъдe?
Дали някой ще те прибере?“

Срамувах се, незная защо,
но бях с наведено челò.
Виновна ли съм за нашето тегло?

Не знаят где е нашата Държава,
която на нас не е държала.

Бехьорде те отпъждат,
защо си дошъл те осъждат.
Няма кой да те разбере,
че в Страната ни, не е добре.
Не им дожалява,
че сме в чужда Държава!

Или си грабваш куфара,
или семейството ти е буфера.
Затова много се разделиха
и децата си опечалиха.

Бях предупредена!
На черно-може да бъда заловена.
Или да получа изненада –
да ме изгонят, за награда,
да не ми платят –
само да ми „ благодарят“
Възпитани Хора,
да им работиш без пари
и без умора!
Така нареченото уволнение,
без предупреждение.

Ако се оплача,
ще си взема белята,
ще ме изгонят от Страната!
Ей, че хубава Държава,
да работиш за Слава!

Сама кураж си давах
и си повтарях:
„Трябва да издържа,
започнала съм, ще продължа!
Да не съм страхлива,
завръщането, не е алтернатива!“

Не се признават дипломите,
не ги интересуват трудностите.
Никой не те пита –
Какво си учил?
За кого си се трудил?
„Искаш ли да останеш в Страната?
Тогава грабвай метлата!“

Това добре разбрах
и времето си повече не пилях.
Насочих се на там,
за което в България ще ме е срам.

Като акушерка добра,
можех да оправям и легла.
Затова успях в пансиона.
„Ура, спечелих – милиона!“
Щастлива, че съм се уредила,
вървях като, че съм се напила!

Започна се работа по 12 чàса,
от сутрин до след здрача,
но изпълнявах всяка задача.

Доказвах моята прилежност,
голямата ми доза честност.

Вечерта от умора залитам,
но за следващия ден – питам.

Работиш ден за ден,
незнаеш – кога ще си освободен.

Шефката ми доволна,
че си намерила като мен,
да работи нощ и ден.
Показа се добра,
и в пансиона ме прибра.
Защо било – после се разбра.
За да и бъда 24 чàса под ръка.
От проверки да ме скрие,
от данъци да се прикрие.

Стаите да почистя,
снега да изчистя,
баланса да приключа,
бюрото да заключа…
Постарах се – Всичко да изуча!
За каквото се сети, бях аз момиче
и в бяла престилка ме облече.

Нямах минутка свободно време,
но не показвах, че работата ми е бреме.

От трудности и стрес за 8 мес.-
дузина кила олекнàх,
но 1 ден не се разболях.
Нямах право на това,
ще ме замени с друга жена.

Ако можеш оцелявай,
но не се разболявай!

Имах ключ за всяка врата и кàса,
но никога не седнахме на една маса.
Отсъстваше по месец-два,
тогава бях- шефка сама!
Защото, добре ме видя,
че не обичам да лежà,
а да работя с отговорност,
и труда е мойта себестойност.

Десет години не ме замèлди!
Питам- „ Докога? “
А тя, само вдига рамена!

За българите,
бях като работна пчела,
с много силни крила,
на молбите, неможех да устоя.
През граница пренасях прашеца,
с голяма радост медеца,
от пàша целогодишна,
пѝта доста прилична.
Но не беше в кошера мой,
затова е празен той!

Сестрата в Чужбина,
има яка гърбина,
да работи за двамина.
Да е жива и здрава
и пари да дава!

Като търтеи ги оприличавам.
Аз немога повече да давам
и любовта им не получавам.

Нямам сили вече да летя,
самата аз трябва за нечие крило да се закача.
Вместо да се радвам, че живея,
сега гледам как да оцелея.

Но ако трябва за България,
главата си ще заложа,
костите си искам там да положа!
В страната ни е гадно,
но навън е хладно!

В двете страни се пилях,
много горчилки събрах.
Отново- на граничната бразда!
Коя вражда да осуетя?

Нямам намерение,
съвсем да е в забвение,
но България не ме зове.
В Австрия ми е добре !

Мисля си…
Повече принадлежа,
на австрийска земя.

Доста ми мина през главата
и вече приемам страната,
като частица от мен.
Тук е моя утрешен ден!
Ще се справя с моите терзания,
не си правя вече и гадания.
Плувам в австрийски води,
макар и да боли!

Интеграция?
Това е сложна операция!
Без упойка се прави!
Никога няма да се забрави!
Остават неизлечими рани!
Няма кой да те брани!
Може някой да те нахрани.
Със сигурност ще те облече,
без неприятност да ти навлече.

Ако можеш се възстановявай!
Ако искаш Австриец/ka ставай.

Да сме благодарни,
на всички Държави,
които са ни прибрали!
Тежките правила в „ играта,“
зависят от Страната.

И …каквото и да правиш!
Всякак ти помагат да не забравиш,
че си ЧУЖДЕНЕЦ!
Завинаги да ти остане,
като ВЕНЕЦ!

Published in: on April 25, 2010 at 20:00  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2010/04/25/integrazia/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentHinterlasse einen Kommentar

  1. Pozdravlenia!!!Mnogo pravilno i vav stihotvorna forma!!!!


Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google Foto

Du kommentierst mit Deinem Google-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: