НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ

Отдавам се на размишление,
за новото поколение.
Понеже по-добре от нас живеят,
мисля,че времето си пилеят.
Само гледат да им е добре,
и чакат мама да даде.
Създаваме им добри удобства,
въпреки, че много ни коства.
Треперим им, без да са заболяли,
правим ги лентяи,
дори добре забогатяли.

Кога съм стояла цял ден,
да си мисля само за мен?
Трудиш се от малък,
да изкараш своя залък.

Признаваме ли, че сгрешихме?
Но ние сами това решихме!
Ако обърнем другата страна,
ще бъдем най-лоши на Света!
Благодарността е същата,
дори и да си дадеш къщата.
Отхвърлил хомота,
прехвърлил имота,
отгледал рекетьорчето,
оставаш на дворчето.

Не е късно да го променим,
проблемите си да разделим!
Най-важно е —
на труд да ги научим,
преди да ги изучим!
На трудности и лишения,
не само и само забавления.

За тяхното поколение ще е трудно!
Тогава ще им се вижда чудно,
как сме се оправяли
и с всичко сме се справяли.

Немогат ли да си представят,
че новости като се появяват,
е положен голям труд!
Труд, труд и пак труд,
това е темата тук.
Без него няма да вървим напред,
не стига само да си четем стар и нов завет,
а да запретнат и те ръкави,
че този път,
без тях не можем се оправи!

Published in: on April 25, 2010 at 20:10  Kommentar verfassen  

КРИЗАТА

Какво да кажем за метериологията? Много ли е важна за Света?
Вече всички знаем 4-те годишни времена и какво е времето през тях.
От хилядолетие си е все така. Дали времето днес ще се промени и ще вали, вместо да има слънце- няма абсолютно никакаво значение.
А, да ето дори не винаги познават какво ще бъде времето.
Погнозите не са дългосрочни, които можем сами да видим, или най-добре “лятно време с абичка, зимата и с ръкавичка “ както казва поговорката. Moже да се вярва на народните предсказатели – те по-
малко грешат.

Поради земетръсите напоследък, Сеизмологията е по-важна.
Безспорно по-трудна. Нали- за времето от небето, а за земетръса от Земята. Така или иначе вече има космонавти, летят самолети, пространството е свободно, разбрахме.
А загадка е все още Земята? Така изглежда, щом предваритено никога нищо не се чува т.е. прогнози. Сигурно има някакви предположения, но 100% сигурност трябва да имат, за да съобщят такова нещо. Защото ако вали дъжд и ме намокри, а са потвърдили слънце- нищо, ще изсъхна. Но за земетръса трябва да се изселиш и ако не стане – какво става…не ми се мисли.
От война също е застрашен Света. Само с едно натискане на копчето.
Никой не знае кога.И тя е непредвидуема.И при нея убити и разрушения-трагедия!
От трите най- страшни, засега— земетръс,война или криза,мисля че всеки би предпочел последното.
Кризи е имало и много преди нас, има статистика, който иска подробна информация.
И така сега ние трябва да се справим с това, което ни е дошло на главата.Който не си е разпускал коланчето до последната дупка,
не е живял ден за ден – както ромите, за него няма криза. Вярвам че има такива!
Кой „ плаче“ най много? Останалите- те са и по голям %.
Това означава, че за масата народ са необходими, както аз съм ги нарекла – Финансографолози. Финансисти, които да правят графика,
поне за предполагаеми години на кризата, може и да има , но тези данни не са стигнали до хората. Е, за какво ги правят тогава, за себе си?
Идваме до момента, че трябва да се казва на Човека как да живее.
Ако отречете това, тогава си мълчете за кризата.
Последствията се виждат – фирми, строежи, без познания се правят и сега няма възвращаемост.Сега всички искат помощ.
Знаете ли че Червен Кръст е основан през 1859 г., от швейцарски търговец. Той е бил само на 30 г. Като е минал през бойното поле на Солферино е помагал на всички ранени войници, независимо от коя армия са. Дюнант не е бил лекар, само Човек!
Къде са сега дюнановците, в нашето време ?
Има, чуват се- кмета на …село раздава пари на хората си за хляб,
Нана Мускури се отказва от пенсията си, изпращат се смс-и, за болни,
но това е капка в морето- както се казва. А голямата помощ я няма.
Ето, от къде – както от преди 150 г. от Швейцария. Защо им са на българите милиони в тамошните банки, като един ден ще се разкрият и ще им ги вземат. Не е ли по-добре сега да се спаси нацията?
Така или иначе тези пари ще отидат в поколенията му. Той не може да ги харчи. Скришом сложени. Какво, с парите на криеница не става.
Това не е детска, забравена игра!
Всеки има покрив над главата си, някои и повече— вила,къща, хотел,
мотел, ресторант, магазин, ниви, лозя…! Ох- да изреждам ли още?
И така – няма убити, няма разрушения… нито сме на война, нито сме гладни и жадни… какво толкова. Ще мине и това! Всяко поколение, докато се научат Хората как да живеят, ще преминава през трудности!
Защото Човека наистина не знае как да живее ! Това е друга тема.
Кризата ! Сега е нашия ред!
Тя е част от еволюцията на Човечеството !

Published in: on April 25, 2010 at 20:03  Kommentar verfassen  

ИНТЕГРАЦИЯ

Не е лесно да скъсаш синджира…
„А, сега накъдe?
Дали някой ще те прибере?“

Срамувах се, незная защо,
но бях с наведено челò.
Виновна ли съм за нашето тегло?

Не знаят где е нашата Държава,
която на нас не е държала.

Бехьорде те отпъждат,
защо си дошъл те осъждат.
Няма кой да те разбере,
че в Страната ни, не е добре.
Не им дожалява,
че сме в чужда Държава!

Или си грабваш куфара,
или семейството ти е буфера.
Затова много се разделиха
и децата си опечалиха.

Бях предупредена!
На черно-може да бъда заловена.
Или да получа изненада –
да ме изгонят, за награда,
да не ми платят –
само да ми „ благодарят“
Възпитани Хора,
да им работиш без пари
и без умора!
Така нареченото уволнение,
без предупреждение.

Ако се оплача,
ще си взема белята,
ще ме изгонят от Страната!
Ей, че хубава Държава,
да работиш за Слава!

Сама кураж си давах
и си повтарях:
„Трябва да издържа,
започнала съм, ще продължа!
Да не съм страхлива,
завръщането, не е алтернатива!“

Не се признават дипломите,
не ги интересуват трудностите.
Никой не те пита –
Какво си учил?
За кого си се трудил?
„Искаш ли да останеш в Страната?
Тогава грабвай метлата!“

Това добре разбрах
и времето си повече не пилях.
Насочих се на там,
за което в България ще ме е срам.

Като акушерка добра,
можех да оправям и легла.
Затова успях в пансиона.
„Ура, спечелих – милиона!“
Щастлива, че съм се уредила,
вървях като, че съм се напила!

Започна се работа по 12 чàса,
от сутрин до след здрача,
но изпълнявах всяка задача.

Доказвах моята прилежност,
голямата ми доза честност.

Вечерта от умора залитам,
но за следващия ден – питам.

Работиш ден за ден,
незнаеш – кога ще си освободен.

Шефката ми доволна,
че си намерила като мен,
да работи нощ и ден.
Показа се добра,
и в пансиона ме прибра.
Защо било – после се разбра.
За да и бъда 24 чàса под ръка.
От проверки да ме скрие,
от данъци да се прикрие.

Стаите да почистя,
снега да изчистя,
баланса да приключа,
бюрото да заключа…
Постарах се – Всичко да изуча!
За каквото се сети, бях аз момиче
и в бяла престилка ме облече.

Нямах минутка свободно време,
но не показвах, че работата ми е бреме.

От трудности и стрес за 8 мес.-
дузина кила олекнàх,
но 1 ден не се разболях.
Нямах право на това,
ще ме замени с друга жена.

Ако можеш оцелявай,
но не се разболявай!

Имах ключ за всяка врата и кàса,
но никога не седнахме на една маса.
Отсъстваше по месец-два,
тогава бях- шефка сама!
Защото, добре ме видя,
че не обичам да лежà,
а да работя с отговорност,
и труда е мойта себестойност.

Десет години не ме замèлди!
Питам- „ Докога? “
А тя, само вдига рамена!

За българите,
бях като работна пчела,
с много силни крила,
на молбите, неможех да устоя.
През граница пренасях прашеца,
с голяма радост медеца,
от пàша целогодишна,
пѝта доста прилична.
Но не беше в кошера мой,
затова е празен той!

Сестрата в Чужбина,
има яка гърбина,
да работи за двамина.
Да е жива и здрава
и пари да дава!

Като търтеи ги оприличавам.
Аз немога повече да давам
и любовта им не получавам.

Нямам сили вече да летя,
самата аз трябва за нечие крило да се закача.
Вместо да се радвам, че живея,
сега гледам как да оцелея.

Но ако трябва за България,
главата си ще заложа,
костите си искам там да положа!
В страната ни е гадно,
но навън е хладно!

В двете страни се пилях,
много горчилки събрах.
Отново- на граничната бразда!
Коя вражда да осуетя?

Нямам намерение,
съвсем да е в забвение,
но България не ме зове.
В Австрия ми е добре !

Мисля си…
Повече принадлежа,
на австрийска земя.

Доста ми мина през главата
и вече приемам страната,
като частица от мен.
Тук е моя утрешен ден!
Ще се справя с моите терзания,
не си правя вече и гадания.
Плувам в австрийски води,
макар и да боли!

Интеграция?
Това е сложна операция!
Без упойка се прави!
Никога няма да се забрави!
Остават неизлечими рани!
Няма кой да те брани!
Може някой да те нахрани.
Със сигурност ще те облече,
без неприятност да ти навлече.

Ако можеш се възстановявай!
Ако искаш Австриец/ka ставай.

Да сме благодарни,
на всички Държави,
които са ни прибрали!
Тежките правила в „ играта,“
зависят от Страната.

И …каквото и да правиш!
Всякак ти помагат да не забравиш,
че си ЧУЖДЕНЕЦ!
Завинаги да ти остане,
като ВЕНЕЦ!

Published in: on April 25, 2010 at 20:00  Comments (1)  

ПРОКОБАТА

Каквато и причина да се търси,
страшната новина Света разтърси!

Има ли прокоба?
Има ли прокобни места,
на Земята?
За Хората?
За Децата?
Има ли прокоба и в сърцата?
Какво е Човека,
без подкрепа?
Даваш от себе си доброто!
И се замисляш…
Защо ти идва Злото?

Прокобата разтърсила Света,
опасна ли е за Мира,
между страните,
започнала още от дедите?

Ще остане ли враждата,
докато Свят светува- на Земята?

Къде е разковничето за Мира,
на Земята,
извън Страната?
Ще получим ли съвет от нашия будител,
създатела на нашата обител?
Къде е Земното кълбо,
с подадените ръце,
с добронамереното сърце?

Каква голяма загадка
е същесвуването на Света!

Получаваме умопомрачение,
в мисията за нашето обединение.
Прокобата посяга на нашето мислене,
за смисъла, в нашето търсене!
Докога ще ни следва
и угрозата преследава?

Каквото и да правим,
това никога не ще забравим!

Има ли прокоба ?
Да!
Тя е на нашата Земя!

Но отговора ни остава по средата,
между Небето и Земята!

Published in: on April 21, 2010 at 19:25  Kommentar verfassen  

ЗЛОБАТА

Замислят ли се Хората
от кога датира злобата?
Дали писмена или гласна,
тя е прозрачно ясна!

Злобата в Човека,
датира от пам ти Века!
Правят си един друг мизерии,
от които стават трагедии!

При война се убиват с мъст!
От къде идва този хъс?

На Паганини късат струните,
концерта да провалят!
На Ван Гог режат ухото,
Живота да съкратят!

В мирно време— Сега,
родители убиват своите Деца!
Накъде отива Света?

Къде си Бог или Всевѝшен?
Направи ни !
Изостави ни!
Забрави ни!
Не виждаш ли какво става?
Такава ли беше твоята представа?
Така ли създаде Човека?
Да лъже, да краде,
да убива, да кълне!

Или ни даде Материалното,
а за нас остави Моралното!

Но не можем да се справим!
Лошото да изпреварим!
До кога ще е все така?
Унищожение грози Света!

Направѝ ни Живота възвишèн!
Не гледай кротко спотаен!

Не ти харесахме… явно,
отиваме си… безславно.

Какво ли друго си измислил?

А за Човека!
Какво си му намислил?

Света като си сътворил,
защо дните си му преброил?
Даваш знак на всяка къща,
Живота ни се преобръща!

Дали възмездието на Природата,
не идва от Човека,
от ЗЛОБАТА?

Published in: on April 21, 2010 at 19:21  Kommentar verfassen  

МОЯТ ЖИВОТ

Хубавица стройна,
за 100 мъже достойна!
Вирех си главата
и не гледах на Земята!

Затова ли така се случи,
че моето токче
човешко л. улучи?
Обувката ми
замириса и натежа-
няма лъжа!
– Къде го намерих ?
И се начумерих!
– Защо на мен да се падне
и обувката ми,
в това л. да попадне?
Камъни се полепиха
и вървежа ми
съвсем затрудниха.
–Помощ!
–Аз немога да вървя!
–А, как исках да летя!

Нямаше кой да ме разбере
и ръка да ми подаде.
–Да си гледала добре!
–Хората се погнусиха
и го заобиколиха!
А, ти – се натресе
и Сама-си го отнесе!

Било е обувките да сменя,
но нямах други под ръка,
а и на тези много държа.

Изпробвах всички препарати,
съветвах се с хора-
от най – различни занаяти..
Измъчих се да чистя,
– но за моя голяма беда-
с това л. не излизах на глава,
че то в обувките ми влезе
и не иска да излезе!

След дълги години мъчение,
стигнах до следното решение-
-Обувките хвърлям
и повече –
ръцете си не мърлям!

Куцук, куцук,
стигнах до тук!
Но най – после се оттървах
и спокойно заживях!

Вече, не си виря главата,
а си гледам в краката
и на Земята!

–Ей, Хора!
–майката му е-
късане, късане и хвърляне–
иначе няма ОТТЪРВАНЕ!

Published in: on April 12, 2010 at 22:14  Kommentar verfassen  

ДЕМОКРАЦИЯ

Наистина Хората,
са като природата.
Преди в дън гората,
стоеше Пашата,
със Машата.
С огради заграден,
от хорски поглед спотаен.

Никой не можеше да го види,
дори и да имаше кокили.
Ако кажеш нещо,
дори и смешно,
Белене те зове неизбежно.

Сега е друга ситуация,
така наречената Демокрация!
Изсякоха горите,
събориха стените!
Можеш да си говориш,
дори да поспориш.
Майтапи да си правиш
и от нищо да не се плашиш.
От близо да го видиш,
ръката му да стисниш.

Но само това е —
от тази Демокрация,
за нашата нация.
Други облаги не дойдоха,
само суматоха.

Вън от страната е хладно,
а вътре е гадно.

Published in: on April 12, 2010 at 16:53  Kommentar verfassen  

ТАЛАНТИ

Талантливите хора са от друго тесто,
те при другите, нямат место.

Смятат ги за луди!
А те – летят като пеперуди!
Трудят се като пчелички,
с ума си, с ръчички!

Имаш ли умение и дарование,
ще получиш признание!
(но не винаги)
Много хора талантливи,
са страхливи,
защото ги критикуват,
а в миналото и убиват.
На кладата са ги слагали,
неправдата са налагали!

Не смеят да се покажат,
за да не ги накажат!
Или да ги сочат с пръст,
да има към тях мъст!
Затова си имат клуб,
да се видят с друг,
който е на тяхното ниво,
не искат те – под ничие крило!

На хората с фантазия,
умения и дарования…
Шапка им свалям
и до Земята им се покланям!
C всички средства,
с които твореца твори,
се запълват нашите Дни!

Ако ги разбираш,
смисъла на творбата
– ще намираш!
Те създават красотата!
Има ли я в Душата –
ще я има – и в делата!
ТВОРЕЦА,
трябва да живее в Двореца!
– Защо по-малко са творците?
Защото, ги няма дворците.
В далечното минало –
е имало повече творци,
защото – са живели в дворци.
По-безгрижно са живели,
затова са творили и пели.

Не са мислили за наема,
за парното, за заема.
Сега, като няма пари,
никой не рискува,
дни и месеци да рисува.
Главата им заета,
с мисли обвзета,
как да задоволи – Жената,
Къщата – Децата !

Да имаш къща с творби –
от най – различни творци!
Това е повече от разкошно,
нищо, че не живееш охолно!

Можем ли без журналистите?
Че без тях кой вестник –
ще прелистите?
За клюката и новината,
от Света и от Страната!
Отварят ви Очите
и вие пак мълчите!

А, писателите?
Каквито и мебели да имаш,
нямаш ли книжка –
още като ученичка –
всичко друго – избледнява
и спомен не остава.
А, книгата?
Светът ти отваря!
Че – без книги –
нямам сили!
Светът без тях-
щеше да е един Крах!
Без книги немога,
Живота да си представя,
всичко – щеше да е – в Забрава!

Композитора твори,
без да мисли, че настроението
– ще ни подобри!
– Можем ли – без музика?
– Не, не, не – кажете!
Всички ме подкрепете!

Художника рисува,
без много да умува!
И който го разбира,
за изкуството,
в къщата место намира.
Как изглежда стая без картина?
Ако я нямаш-
си празен за двамина!

А, Хората на Науката,
от които черпим Поуката,
– за Живота,
– за Звездите,
– за Планетите и Мечтите!
Които ден и нощ работят,
как ресурсите да преработят.
Как да направят по – щастлив
– Живота!
Как по – добре да влезем
в неговата Квота!

Природата !
Тя е за всички Изкуства –
МАМА
От нея се учат!
От нея смучат!
Дали да ги Вдъхнови,
или с нови Сили зареди!

Много я купират,
прилика – намират!
Но – немогат като Нея!
Възхищението си
– на нея ще излея!

Който не твори –
е със загубени дни!
Времето си пилее –
от невежество –
ще се разболее!
Не търси причина друга –
влез в някоя задруга!

Ако нищо през твоя Живот,
за Хората не си дал,
предварително си –
Умрял!

Published in: on April 11, 2010 at 21:09  Kommentar verfassen  

БИГ БРАДЪР

О, Боже мили !
Защо такива деца сме родили?
Става ли ни по—добре,
като гледаме това бойно поле?
Защо българския Юнак,
се е превърнал в простак?

Има ли той нашето одобрение?
Или стоим- в смирение?
Моля ви не – с възхищение.
Като ги гледам — ме боли!
А при вас…надали.

Благодаря, че има цензура,
не ни трябва мензура.
Но и тя вече прелива,
простотията Страната залива.
Важно е,от проблемите,
вниманието да се отвлича.
Ето, това България се нарича!

„Гларуса“ из стаята лети,
децата си неможе да укроти.
Ами, нали виждат,
как майка им обиждат.
Никой не се съобразява,
че свадата пред тях става.
Боряна, ги учи да се молят,
но иначе- ще се изколят.
Децата им под масата се ритат,
показаха, че майка си не почитат.

За Елеонора ми най-жал,
с този мъж— вял.
Тя горката,
е по средата.
Къде момиче подбуяло,
младостта неизживяло,
в такава фамилия се натресе
и куп обиди отнесе.
От майка не получи- възпитание,
от свекърва получава- поругание,
от мъж – незащитена,
от внимание – ощетена.
Как нейната млада Душа,
да се пребори с всичко това?-
Търси подкрепа от чужда страна!

„Красавицата“ Мария,
показа най-голяма простотия.
Няма я при нея красотата,
най—важното, в Душата.
Пред цяла Б-я ме позори,
но на- бе- не ми говори.
Хвърляй обиди по мен веднъж,
аз по теб дваж
и получавам за още кураж.

От Биг Б. кажете, това което,
Ви лежи на сърцето?
Може би само Каменарови.
Те са, засега „ Златарови “!
Но си стоят настрана,
да не стане бела.
Точно — както си е в Обществото,
от града до селотo.

Двойките вътре са ощетени,
от гражданството незащитени.

Простотия и мръсотия,
е заляла Страната!
Мисля си за Децата.
О, Господи,
дано ги е подминало!
Но уви ! И с тях е така!
Установих го с тъга.

Мили, мили, Деца,
обещайте още сега,
че няма да гледате—
най-голямата излагация,
на нашата нация!

И няма да постъпвате така,
някога от вас, да ни е срамота!
На лошото – дайте отпор!
За реакциите си- направете подбор.
Никой, никога не заслужава бой,
независимо словесен ли е той!
Лошотията я има във всеки,
предизвикаш ли я—съжеляваш на Веки!

Published in: on April 7, 2010 at 11:43  Kommentar verfassen  

ЗАВРЪЩАНЕ

ptiza

Завръщам се при теб
като ранена птица!
Аз съм твоята
хубава гургулица!

Ще ми простиш ли ти сега,
че се бъркам в твоята Душа?

Ще излекуваш ли, моите рани?
Нямаше кой да ме брани!

Ще успееш, аз те знам
и на теб ще се отдам!

Покажи се милостив,
обещавам-
с мен ще си щастлив !

Няма време за прощаване-
трябва бързо да решаваме-
Как ще е занапред?
Че всичко да е наред!
И аз да съм отпред !

Published in: on April 2, 2010 at 22:29  Kommentar verfassen