ПОЛЕТ

„Летиш ли?“
„Да!“
„Но защо не усещам?“
„Защото си на крилото ми и търся облаци,през които да мина без да те нараня.“
„Нали преди минавахме също през облаци, но усещах твоя полет.“
„А, не видя ли какво стана докато си лежеше? Летях с всичка сила и едното крило се счупи..“
Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво му се е случило. Малко неудобна ситуация се получи тя да не каже нещо последна.
„ И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоя на едно место, така можем да паднем!“

Полетът беше успешен.Бяха достигнали облаците.Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо.Но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят.

Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване.И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше опастността да се счупи и другото крило.
Не и каза. Очакваше тя да се сети. Но мисълта  за все по-нагоре не й се освобождаваше да мисли- за нищо друго.

Изведнъж той усети силен трус. Докато разбере какво става я видя да лети пред него. Беше успяла да се хване за здраво съседско  крило, което летеше до тях.
„ Почакай, с кого отлиташ, нали с мен летеше?“
„ Немога с теб, твоите крила са счупени!“

„ Но нали заради теб…“

Падайки неможа да й каже, че заради нея няма крила. Но и без това тя отлетя и нямаше да го чуе.

Тя се рееше в Небесата.

Той лежеше на Земята.

Говореше несвързано за облаците, за полета. Видя в мираж- жена надвесила се над него. Тя не разбираше какво говори той.
В следващия миг той се осъзна и като видя, че наистина това е жена,забърза да каже„ Аз немога да летя, аз нямам вече крила!“

Жената го хвана за ръката.
Повдигна го от Земята,
и той си стъпи на краката.

„Аз искам с теб да вървя,
а не на високо да летя.
На Земята ще те оценя.“

Приказака небесна,
а, може би и днешна,
но със сигурност не е смешна.
Звучи ви невероятно?
За мъжете е – приятно!

След тази еманципация,
стана объркация.
Кой, кого, издържа,
или морално поддържа,
вече не се знае,
но да го получи
Всеки Мечтае.

Published in: on März 27, 2010 at 19:11  Kommentar verfassen  

The URI to TrackBack this entry is: https://mamaleone.wordpress.com/2010/03/27/polet-2/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden /  Ändern )

Google Foto

Du kommentierst mit Deinem Google-Konto. Abmelden /  Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden /  Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden /  Ändern )

Verbinde mit %s

%d Bloggern gefällt das: