AПРИЛ

Април, Април, Април,
защо те наричат лъжлив?
Не са ли достатъчно,
хората които лъжат,
преди и след като се омъжат?
Затова, с месеците не се съобразяват,
но само теб обвиняват.
И ти горкичкия виновен,
за майтапи джобни,
и милион подобни.

Тàка и вàка се оправдават,
много заседават…
Но лъжата си остава,
Хората заблуждава.
А, те  са като стадо,
от старо до младо.
Лъжат се за какво ли не,
а после всички— олелееее!

Werbeanzeigen
Published in: on März 28, 2010 at 12:00  Schreibe einen Kommentar  

НЕБЕТО

Често гледам към Небето,
не че търся оня дето,
(има ли го или няма),
но за това нямам забрана.
Не ми искат ДДС,
че плащаме за какво ли не.

НЕБЕТО

Единственото чисто место,
далече от нашето гнездо!
Засега е свободно
и не ни е много изгодно.
Но стане ли достъпно
и то ще стане мътно.

Какви са такива Хората,
мразещи Природата?
Трябва много да им се обеснява,
защо трагедията става.

Мили Хора, разберете,
чистота пазете!
Тя е толкова- за Ваше Добро,
колкото -лъчите на  Слънцето!

И така много- Необходима,
както него- Трябва да го има!

Published in: on März 27, 2010 at 19:12  Schreibe einen Kommentar  

ПОЛЕТ

„Летиш ли?“
„Да!“
„Но защо не усещам?“
„Защото си на крилото ми и търся облаци,през които да мина без да те нараня.“
„Нали преди минавахме също през облаци, но усещах твоя полет.“
„А, не видя ли какво стана докато си лежеше? Летях с всичка сила и едното крило се счупи..“
Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво му се е случило. Малко неудобна ситуация се получи тя да не каже нещо последна.
„ И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоя на едно место, така можем да паднем!“

Полетът беше успешен.Бяха достигнали облаците.Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо.Но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят.

Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване.И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше опастността да се счупи и другото крило.
Не и каза. Очакваше тя да се сети. Но мисълта  за все по-нагоре не й се освобождаваше да мисли- за нищо друго.

Изведнъж той усети силен трус. Докато разбере какво става я видя да лети пред него. Беше успяла да се хване за здраво съседско  крило, което летеше до тях.
„ Почакай, с кого отлиташ, нали с мен летеше?“
„ Немога с теб, твоите крила са счупени!“

„ Но нали заради теб…“

Падайки неможа да й каже, че заради нея няма крила. Но и без това тя отлетя и нямаше да го чуе.

Тя се рееше в Небесата.

Той лежеше на Земята.

Говореше несвързано за облаците, за полета. Видя в мираж- жена надвесила се над него. Тя не разбираше какво говори той.
В следващия миг той се осъзна и като видя, че наистина това е жена,забърза да каже„ Аз немога да летя, аз нямам вече крила!“

Жената го хвана за ръката.
Повдигна го от Земята,
и той си стъпи на краката.

„Аз искам с теб да вървя,
а не на високо да летя.
На Земята ще те оценя.“

Приказака небесна,
а, може би и днешна,
но със сигурност не е смешна.
Звучи ви невероятно?
За мъжете е – приятно!

След тази еманципация,
стана объркация.
Кой, кого, издържа,
или морално поддържа,
вече не се знае,
но да го получи
Всеки Мечтае.

Published in: on März 27, 2010 at 19:11  Schreibe einen Kommentar  

ГЛАДНИЯ


От глад едва заспах,
но ме събуди,
празния стомах!
С усилия едва станáх,
за перилата се държах.
След като се осъзнах,
хладилника празен-погледнáх
и тъжно глава извъртях.

Намерих сили да изляза,
облегнах се на перваза.
Загледах се –
в малките врабчета,
те са моите братлета.
Очакваха от мен -трошички,
но празни бяха-моите ръчички!

Published in: on März 26, 2010 at 19:12  Schreibe einen Kommentar