ФАЛИТ на ЛЮБОВТА

Обявих фалит на любовта,
защо се обръщам назад,
защо се обръщаш ти,
 да се погледнем за последно…
трябва да издържим раздялата,
да преживеем, ще оживеем…,
но лесно ли е да се предадеш?

Имам много дългове,
към тялото си, към душата,
за силите си, за моите усмивки,
за вярата, доверието..,
длъжница ли съм цял живот?

 С дългове ли да отида
 при другата любов,
а дали ще я открия?

не, трябва първо да се разплатя,
но назаем нищо не съм  взела,
тя откъсна  парчета,
хиляди парчета от мен,
не успях да се съхраня,

защото изцяло се отдавах,
цялата горях в любовта,
изобилие от чувства,
нежност, внимание….,
всичко необходимо….
дадох себе си,
а иначе какво е,
само едно преживяваване,
та това не е любов!

Немилостива е любовта,
опустошителна!
Тотално фалирала!
Със себе си, примирие,
     спиш цял живот с човек,
     когото не обичаш.  

Published in: on Juni 8, 2017 at 10:02  Schreibe einen Kommentar  

Смелост

Ще имаш ли смелост,
 да погледнеш моите очи,
изпълнени със сълзи
и несбъднати мечти?

Защо бе сине майчин,
по такъв грозен начин,
ме наказваш и обиждаш,
а трябваше да ме боготвориш,
 да ме величаеш и обичаш.

И сега това ли заслужавам,
на Живота да не се наслаждавам?

Ще те постигне моята съдба ,
но това аз няма да реша.
Всеки носи своя кръст,
всеки вика своя мъст.

Спомни си как те обожавах,
за теб на никого не прощавах.
Когато се завърти колелото,
тогава ще прочетеш писмото.

Ще буреняса моят гроб,
тук ще бъде моят стоп,
но късно ще се сетиш,
ако там ме посетиш,

може и да пуснеш сълза,
 няма да премине през пръстта,
до мен няма да достигне,
но окото ми ще ти намигне,
от снимката до теб.
За мен ти бе винаги отпред,
не спала, недояла,

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:15  Schreibe einen Kommentar  

САНИ

За твоят незабравим ден,
поздрав и от мен-

Под снежната покривка
 се показа кокиче,
погалих го,
превърна се в момиче,
заговорих го,
превърна се в приятелка,

 о, Боже и писателка,
моя сродна душа
крила се от мен досега!
Има ли обяснение това?

Да те намеря случайно,
да ми говориш омайно,
смислено, полезно,
интересно, умно,
в облеклото, изтънчена,
в отношенията, възпитана,
точна, нежна,интелигентна,
 кокетна, за мен си перфектна!

На кого да благодаря,
 че съдбата с теб ме събра,
от скука няма да умра!

В многоброя те открих
другите с теб замених,
 щастлива, сега зная
не напразно съм живяла,
щом с теб съм се запознала
щом те имам вече,
теб, добро Човече!

Дружките ли, да ме прощават,
ако искат може и да ме забравят.

Не ти сипя суперлативи,
това са истини, живи
Изрових те изпод снега,
спасих самотна душа.

Сбъдването на мечтите,
си имаме в главите,
вземи ги на плещите,
осъществи ги в дните!

Твоите желания,
са моите послания!

Много здраве пожелавам,
към идеите се присъединявам!
Пред твоя талант се покланям
за щастие те благославям!

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:13  Schreibe einen Kommentar  

Бушона

Жена съм се родила,
майка ми съм заменила.
Затова ли се ражда жената,
да се мъчи с децата?

Дa ги отглежда
 и никой не я поглежда!

Ако изключи „бушона“-
или се включи на други вълни!
Ще скочат от всички страни.
С думи обидни,
погледи ехидни…

Но отбележете –
само от страна на жените.
Мъжете търсят,
такива женички,
които са самички!

Родила е Дете!
 Е, всичко тя ли да даде?
Не е само да яде,
 a то са купища неща,
които се стоварват,
 върху нейната глава!

Но не е изненада,
 че от всяка жена-
 Mайка не става!

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:12  Schreibe einen Kommentar  

Една нежна душа

Разбира ли някой моята душа –
Кой ли вниква в скръбта –
Винаги се боря със съня,
моя мъка през нощта.

Многобройните звездички,
са мои братя и сестрички.
Колкото близки и така далечни,
само те са с мен, вечни.

Говоря си с тях,
за сълзи, за смях

А огромната луна,
тя ми е за майка и баща –

Тъмни облаци ако се появят,
  могат да ни разделят.
И всичко в мрак потъва
и моята душа бушува –

Спасете ме неспящи,
за близост крещящи,
от загуби и неволи,
за радости и крамоли,

подайте ми ръка,
спасете моята душа,
само докато звездичка  светне
и след това ще ми олекне.

Ще имам аз поне една сестричка,
да не е самичка,
 нежната ми душичка.

Каквито сънища да имам аз,
не бих ги казала на глас,
 това е мое приключение,
 за ден и след това в забвение.

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:10  Schreibe einen Kommentar  

ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ!

Отвсякъде ни размахват пръст, заливат ни с информация, на кого да помагаме, да обичаме еди кой си…, да бъдем добри, да бъдем  съпричастни, да даряваме не само материално, като пускаме всеки ден смс- и за болни, за нуждаещи се семейства, но и да дадем нашето време, за да обгрижваме някого и т.н. и т.н.

Е, хайде вече баста! Изморихме се да вземаме функцията на Държавата. Защо няма кой нея да научи, това което на нас ни се втълпява. Защо по този начин нейните задължения се прехвърлиха върху обикновените хора, които и без това трябва сами  да се погрижат за себе си.

Затова защото сме във въздуха и никой не се грижи за нас, трябва ние да се вземем в ръце, да мислим за себе си, да се обичаме преди всички, преди всичко, за да може и другите да ни обичат.

Всичко в живота трябва да има приоритет. Ето го вярното мото, което трябва да се спазва, на първо място съм аз, на второ съм аз, на трето пак съм аз. Означава че съм свободна за някого, след това, след третото място. Повярвайте има хора, които го спазват!

Изобщо не си мислете, че това е егоистично, защото никой няма да ни признае, че сме се жертвали, най- малко децата. Като казвам жертвали, това включва нашето драгоценно време. Това време, което ни е необходимо за самите нас.

Първо, козметични процедури, които сме трябва сами да си направим. Да, длъжни сме да се грижим как ще изглеждаме, за да ни уважат, най-малкото, най-елементарното изискване. Да намерим съставките, изисква време. И се започва, за маска на лицето, само десет минути,  само половин час, за косата един час, за гимнастика един час, грижи които изисква нашето тяло. Е, ами тук пет минути, там десет, половин час, денят не е сто часа. Ами за тоалетите, само за тях колко време ни трябва. За здравето, за доброто настроение- музика ли ще бъде, добри думи ли, хубава книга, филм, ако сме си намерили правилното амплоа и то иска от нас време.

За здравословното ни хранене, рецепти, новости. Ами нали трябва да се образоваме, да четем, да не изоставаме в напредъка, да не ни се подиграват, че нещо сме изпуснали от хоризонта на познанието, с една дума, ако не за пример, то поне да сме в час.

Времето за нашето изграждане не е загубено, то е нашта инвестиция.

Да се грижим за децата си, за най- близките….Е, ще ми кажете ли откъде да се намери време и сили да се отдаваме, да се разпиляваме за други, чужди любови.

Ако не се съсредоточим, да имаме хигиена на собствения си живот, за да изглеждаме добре, да имаме самочувствие, как ще искаме да ни уважават, да ни обичат другите, ако не се обичаме ние, самите себе си

Всичко това, аз не съм направила за себе си. Отчитайки го като грешка, искам да достигне до всички, като апел- Не правете като мен!

Втурнала се да отглеждам двама сина сама, да помагам на кой ли не, да се раздавам…, забравих себе си.

И всеки отива по пътя си, нали съм му помогнала, всеки  вземà  частица от мен. Оставам сама, без да съм обичана, без да съм погалена,  обгрижвана, без радости…през целия ми живот.

Сещам се за всичко това, когато е безвъвратно късно. Животът е минал покрай мен, залисана в грижи за всички около мен, незабелязвайки себе си. Приличам на дърво без листа, без клони дори. Счупиха се от тежестта, която ми се падна в живота или аз сама си поех, без да се замисля, като се правя на силна жена. Оказа се, че съм такава, но не лично за мен. За моето лично щастие.

И какво като си се доказал, като си показал колко си велик, след като си се отказал от себе си?

Щастлива ли съм, ами не. Да се радвам на щастието на децата си, затова ще си помисля. Въпреки че това е моят труд, то не е лично мое щастие. Не е егоистично. Може да съм доволна от успехите си, че не съм се провалила като родителка, но щастлива…трудна е  тази квалификация за щастие. Пълно щастие, такова няма!

Ей, да не си помислите, че обвинявам някой, не, сама съм си виновна Искам само да ви предупредя, да не си пълните раницата с тежки камъни, да не поемате ангажиментите и отговорностите на другите в играта. Сега оправдавам жените, които яхват мъжете си и цял живот разчитат на тях, като моята и много снахи, хитруши. Подучени как да го направят,същински хиени. Но да не се прекалява, не кръвопийки.

На такива възпитани мъже, такива жени им се падат, не научени на смирение, уважение, трудолюбие…егости, без качества и ценности.

Когато си изоставен, тогава виждаш колко си пропуснал, какво си изпуснал. Изплъзнало ти се е от ръцете – Всичко- Животът!

Времето е минало, когато е трябвало да хвана здраво моето – Аз.

Да не ви е опечалена душата – Обичйате себе си! Но не само!

Заблуждаваме се да получим любов от другите, щом сами не се обичаме. Самоотрицание ……

Published in: on Juni 7, 2017 at 18:03  Schreibe einen Kommentar  

ХИГИЕНА НА ЖИВОТА

   Веднага ще си помислите, сега какво е това?
Всеки, ако пожелае да има хигиена на живота, включва няколко неща. Грижи за хранене, спорт, душата, облекло.

   Най- важна е хигиена на храненето! И това съвсем не е да си мием ръцете или да бъде чисто в кухнята, а с какво се храним. Не всичко, което се предлага от търговците на храни, трябва да е на масата ни. Най- важно е да знаем какво и как да консумираме. Разбира се, че това си е цяла наука, но не е необходимо да я изучим цялата, за да разберем, кое е полезно и кое не до там вредно. Ако това успеем да научим децата от малки, е най- големият успех, който ще постигнем при възпитанието, защото е първата стъпка към следващите важни неща от хигиена на живота.
   И защо е най- важно храненето? Защото е най- важно за здравето! Нима не си пожелаваме винаги на първо място, здраве. А как ще го постигнем, ако сами не се грижим за него. Не са малко храните, които предизвикват хранителни отравяния, готовите храни със стари мазнини, за които няма човек да не знае, за канцерогенното им действие и не винаги, веднага с видим признаци, а като червейче, което изяжда вътрешността на дървото, затлъстяване, диабет и др.
http://www.az-jenata.bg/a/5-zdrave-i-krasota/24037-nai-kancerogennite-hrani/
   Това, че светът се върти около масата се вижда на всички сбирки, празници, ежедневно. Вярно е, храната ни дарява живот, но неправилното хранене води до неправилен метаболизъм- обмяна на веществата, а това към сърдечни проблеми, дискомфорт…, тялото реагира с болести, с които трябва след това да се борим, понякога цял живот, болести, които сами сме си причинили, с безразборно и неполезни храни. А колко е по- лесно предварително да знаем, как да се храним правилно, не да натоварваме организма си, а след това, да го спасяваме, което е по- трудно. И защо са учените, които се занимават с науката – Правилно, здарвословно хранене, ако не са ни в помощ. За оправдание, че се грижат за качеството, предлагат еко храни, на които гледаме скептично.
   Не по-маловажни са лекартсвата, които понякога с лека ръка приемаме, без да сме информираме за тяхното положително и отрицателно въздействие. Няма такива лекарства, които да са само с лечебен ефект, дори антагонистите не се знаят и от самите лекари, при това главоломно развитие на фармацията.

   Хигиена на здравето, зависи не само от храненето, а и от спорта! Движението е
важно за правилното храносмилане дори и на правилното хранене. Защо гимнастичките имат изящна походка, стойка, излъчват красота. Не е необходимо да сме точно като тях, но всеки спорт има принос към здравето. Тялото ни ще е благодарно и на една продължителна разходка или минимални, дори без усилия, движения за деня.Зависи от възрастта! Активният спорт разбира се е най- удачният вариант и гаранция за хубава фигура, за каквато всеки си мечтае, закалка, устойчивост, важни против голям брой род болести. Но дори да не е със състезателна цел, важно е да се спортува, да се започне навреме, от малки, не след като е наложително, постиженията са много трудно успешни.
   Обездвижването е вече голям враг на нашето тяло! „Ръждясва“, „скърца“….

   Душеваната хигиена, тя най- трудно се постига. Ако няма хигиена на храненето и здравето, духът ще страда. Здраво тяло, здрав дух! Хигиена на душата, дали тя не е най-важна? И от старо време се знае, че много болести са на „нервна почва“. Това не се е променило и до днес. Нарушената психика наистина е причина за сериозни заболявания, сърдечни, мозъчни. Ако сме в стрес здравето ни е застрашено! Спасението е в самоконтрол, игнориране на хора, събития, от които очакваме не положителни емоции. Душата е неразгадаема, като вселената. Какво е да си отвориш душата, да си искрен, получава ли се или се постига, сам със себе си. Мисленето ни за добри взаимоотношения към близките, приятели, в обществото, не идва от само себе си, това се възпитава от детска възраст.
   Трудно се избира правилният партньор, но ако спазваме гореспоменатите хигиени на живота, вероятността е по- голяма, да го преосмислим правилно. Защото вече имаме ред и контрол над живота си. Родителите и хората, които добре ни познават, помагат правилно в избора ни, защото знаят нашите възможности, значимост! И без сантиментални пристрастия, а като личност, човек. Подценяването както и надценяването са лош съветник в избора на прятели. Критикуване, неодобрение от наша позиция, но дали този, когото нападаме е имал равнопоставени условия на живот, нашето възпитание, образование, морал. Получил ли е семейната обич или бури и ветрове, и по пътеката – училище, следване, работа, любов… Струват ли си усилията за промяна или направо замяна.

   Хигиена на облеклото. И да напомня, не става въпрос, дрехите да са чисти, а какви. И не до там цветово да си съвпадат- нека има контраст, но коя дреха ни отива на фигурата. Да се научим, да имаме усет, да не изглеждаме смешни в очите на околните. Иска ни се да носим дрехи, които ни харесват, но те съвсем не са за времето, събитието, фигурата, възрастта. В магазините има само търговци, но не и дизайнери, които биха помогнали, ако сами не умеем да се справим и си пълним гардероба с неправлен избор. Да прояваваме естетика в облеклото, която ни показва какви сме.По дрехите посрещат,по акъла изпращат!
   Тук е мястото и на козметиката, толкова индивидуална и така променяща нашата визуална представа за личността.Това вече е изкуство, да изглеждаме красиви, повече отколото сме, за необходимото ни самочувствие.

Това са най- важните грижи за всеки, който иска да има хигиена на живота си. Може би ще си допълните и други показатели, всеки за себе си, кое му е важно.

Published in: on August 30, 2016 at 10:21  Schreibe einen Kommentar  

ОБИЧАМ ТЕ, ДА

   Няма по- хубава думичака от Обичам те!
  Само майката обича децата си, безпрекословно! Няма лъжи, няма измами, няма комерсиални цели. Така е устроено майчиното сърце, то не може да мрази децата си каквито и да са те! Може да се ядосва, да търпи обиди, да плаче от отчаяние, да изпадне в немилост, но обичта към децата, няма да намалее и никога няма да изчезне.
  Децата може да се доверят само на майка си! Тя никога, никога няма да ги предаде, каквото и да й коства, животът би си дала, но би ги защитила. Те са нейната душа! С отрязването на пъпната връв, връзката на майката с децата не се прекратява. По неведоми пътища тя им дава здраве, сила, увереност. Тя усеща, когато не са добре.
  Когато децата злоупотребяват, игнорират майчината обич, сила и подкрепа, те стават слаби, лесно манипулирани, неуверени, дават „хляб“ на враговете си, беззащитни.
  Не със същата майчина всеотдайност, но обичаме и своите роднини.
  Обичаме и най – добрите си приятели, истинските, честните.
  Не е необходимо, когато си честитим празник, рожден, имен ден, да си казваме баналните пожелания, достатъчна е думичката, Обичам те. Тя съдържа всичко, да сте здрави, щастливи и най- вече, че може да се разчита на нас, при всички обстоятелства. Което е много важно в живота, да имаш увереност, че не си сам, че си на някого на сърцето, да имаш протегната ръка, съпричастност, подкрепа, при хубави и тежки моменти от съдбата. От това имаме необходимост. Това ни дава някак си крила. По- хубав и по- лесен е животът.
  Ако наистина обичаме, трябва да кажем.За да сме убедителни, има
хиляди начини да я изразим, а ако споделена е чудесно, превъзходно!
Хубава е и думичката -Да. С нея, изразяваме нашето съгласие, нашият положителен отговор. При сключване на гражданси брак, това е съдбоносната думичка. Както и при развод.
  Когато чуеш думичаката Да, означава, че са съгласни с теб. Че мислят като теб, че си намерил сродна душа, разбират те без многословия. И все пак зависи от кого може да очакваме отговора Да. Трябва да познаваме човека, че той не привидно е съгласен, а мисли точно така и не ни подвежда.
  Да – е позитивна думичка. Дори и моментно хубаво въздействие да има, тя ни радва. За най- дребните, до най- важните неща в нашият живот. Но тази думичка не е лесна за казване, тя носи отговорност!
  Всеки иска да чуе думичката – Да, за споделяне, за хубаво, за обич!

Published in: on August 30, 2016 at 10:19  Schreibe einen Kommentar  

КОЯ СЪМ АЗ

Аз съм една от многото разведени майки, която е отгледала сина си сама. Която не получи нито материална, нито морална подкрепа от бащата на детето си. Който се криеше като мишка, за да не даде мизерните, за времето 15 лв. издръжка. Един път не ме попита, как се справям.
Какви ли не дългове се налагаше да направя, с моята акушерска заплата, за да плащам наема в София, да осигуря един достоен живот за детето си. Благодарна съм на колежките, които винаги ми разрешаваха, след нощна смяна да изляза малко по-рано, за да бягам да го събудя за училище. Те бяха съпричастни, помагаха ми. Защото е дете, само, може да не чуе часовника. Това е моето безпрецедентно чувство за отговорност.
И въпреки всички трудности, аз успешно се справих със задачата, която си поставих, да бъда достойна майка, да отгледа и възпита детето си. В борбен дух, да може да се справя с всички трудности, както съм го постигнала аз. Бях пример за сина си, как трябва да отстоява на всички негативни предизвикателства, за да запази своето Аз. Да е добър, да е честен, да печели уважение с поведението, дори с появяването си.
По мой модел синът ми успя. Аз съм щастлива, защото това е моят успех!
Аз вече не живея в България, но присъствах на абитуриентското празненство на моята внучка, от сина ми.
Пристигам в уреченият, вече запълнен ресторант. Не ме представиха. Гостите не ме познават. Не се свих на кълбо, не седнах веднага на мястото за мен. Не оставих гостите да се сръчкват и да се питат коя съм. Лично поздравих всеки гост и се представих.
За моя неприятна изненада, бащата на сина ми. По инерция му подавам ръка.Той нагло ме попита, коя си ти?
Коя съм аз? Аз съм майката на сина ти, глупако! С който ти нямаш право да се гордееш и да се правиш на велик. Защото нищо не си направил за неговото възпитание, за неговото израстване. Защото благодарение на мен, той е станал достоен човек. Защото е трудно за една самотна майка, без подкрепа, да опази детето си от хулиганско влияние и подражание.
Аз съм майката, на която трябва да целунеш ръка, да се извиниш за отсъствието през всичките години, безразличието, незаинтересоваността… Това е непростимо! Появяваш се наготово и се фукаш с моите успехи.
Аз съм била и за майка, и за татко! Ти за миг не се присъства в живота ни.
Аз съм жената, на която да благодариш, че съм го опазила с майчините си криле от всички бури и ветрове. Аз го научих да лети, а не да пълзи!
Това съм аз! Майката, в правото си достойно да кажа, това е моят син!
А ти, ти кой си? С каква съвест се появяваш? Ти си господин никой! Трябва да се скриеш под масата, а не с нахално, господарско поведение на тържеството. Защото си един от многото бащи, които скъпернически треперят за собствения си живот и забравят, че имат дете.

Published in: on Dezember 2, 2015 at 19:27  Schreibe einen Kommentar  

ЖИВОТЪТ НИ Е ПОДАРЪК

Не всеки човек си задава въпроса, какъв е смисълът на живота. Но който го прави, означава, че мисли съзнателно за това. С приятели да разискваме по темата, да, но да вървим по улиците, да питаме писатели или каквито и да са, меко казано, е глупаво. А, да ходим, като мисионери по паланки, да обесняваме на хората къде и какъв е смисълът на техният живот, още повече, и е загуба на време. С какво право, на тези хора ще се налага мнението на „умните глави“, какъв е смисълът на живота. Те си имат свой смисъл, свой създаден ритъм, не е необходимо някой да го нарушава.

Ако не ти искат помощта, не я давай!
Да оставим този въпрос на някой от глобалните мислители.
А за нас обикновените хора остава, не да търсим отговор на този въпрос с повишена трудност, а да си осмисляме живота посвоему. Едва ли ни е скучно на днешно време, за да ни обсеби мисълта и за това.
Който не вижда в живота смисъл, той няма мисъл.
Нали сме хора, човеци, имащи способността да гледат, да четат, да пишат…, да мислят. Да си задават въпроси, от най-различен характер, да си намерят отговори, има толкова различни начини, информация, за да го направят и да си намерят свой отговор, за себе си, лично.
Няма на света толкова единомислещи хора, за да се напише като правило, с едно изречение, да е валидно за една група хора, камо ли за цял народ, за цялото Човечеството. Винаги ще има за и против. И за нас остава златната среда. Победа!
Мнението на всеки е от негова позиция и не допада на другия.
Във всяко нещо, което вършим в живота си, има смисъл. Ежедневните.
Ще пия чай, кафе, защото искам да съм събудена, бодра. Ще спортувам, за да съм здрава. Ще изпера, ще изгладя, да е чисто, спретнато, ще пазрувам, направя храна, да посадя цветя, дърво и т.н., ще си помислите- елементарно. Но това ми доставя удоволствие, да виждам, че хората около мен са доволни от това, което правя за тях, че има смисъл да съм жива, да съм до тях.
Ще имам дете, то ще ми донесе радост, ще наследи евентуално мои качества, ще го направя добър човек, че кой не го иска.
Ще прочета книга, ще отида на кино, ще науча нещо, ще ми е полезно, за оформянето на мирогледа. От всеки човек, от всеки прочетен ред, може да се научи по нещо. Не сме всезнаещи, всеможещи.
Ще посетя някое местенце, където ще видя по- различно нещо от моето гнездо. Ще се забавлявам.
Ще стана лекар, за да лекувам хората. Ще помагам на някой нуждаещ се.

Ще изобретя машина, която ще произвежда ..еди какво си и т.н., и т.н.

Мисълта за осъществяването на поставена цел, това осмисля живота.
Всеки мислещ човек, според способностите си, според разбиранията си, сам намира себе си! Това, което ни доставя радост, удоволствие, дали за себе си или за другите около нас. От най- елементарните, до най- сложните неща, които съществуват по Света!
Не е необходимо кой знае колко да си учен, мислител, за да намериш своя си смисъл. По свой си начин да преживееш, без да се задълбочаваш, без да се затормозяваш, без да ти се прокрадват дори мисли, защо са на този свят. За да ти остане време да си изживееш живота, който приеми като подарък!

Да – Животът ни е подарък!
Но не подарък, който ще сложим на масата или в някой ъгъл.
Този най – голям, личен подарък сме длъжни да държим в ръце, да го обичаме със цялата си същност, да му се радваме, да го пазим от всички бури и ветрове, защото е единствен и неповторим, като една безценна, кристална сфера!

Да го приемем, като филм сериален, с хубаво начало и безкраен. С много артисти и безбройно много статисти. Играеш само в един сериал, не зависи как и какво си играл. Няма репетиция, но ти е нужна добра кондиция. За това, преди да влезеш в сериала,трябва да те подготви мама. Тя, този подарък ни подарява, но как да го съхраним, наша грижа остава.
Никой втора роля – втори живот, втори подарък, не получава, колкото и да настоява!
На едни се пада самар и пуфкат като самовар, други за ролята си, получават Оскар! Ще е честно, на всички да е лесно! За това мисли много добре, кой роля да ти избере.
Но когато ги раздават, няма да ти се кланят. Бързо, бързо реагирай, перфектната за теб намирай!
А, ти каква роля си избра? Или стоя настрана…

Животът ни подарък, е в нашите ръце, да го изживеем със сърце!
И колкото да ни е понякога свита душата, важно е да има мир на Земята!
( Колкото и тривиално да звучи)

Published in: on August 5, 2015 at 13:37  Schreibe einen Kommentar