ХИГИЕНА НА ЖИВОТА

   Веднага ще си помислите, сега какво е това?
Всеки, ако пожелае да има хигиена на живота, включва няколко неща. Грижи за хранене, спорт, душата, облекло.

   Най- важна е хигиена на храненето! И това съвсем не е да си мием ръцете или да бъде чисто в кухнята, а с какво се храним. Не всичко, което се предлага от търговците на храни, трябва да е на масата ни. Най- важно е да знаем какво и как да консумираме. Разбира се, че това си е цяла наука, но не е необходимо да я изучим цялата, за да разберем, кое е полезно и кое не до там вредно. Ако това успеем да научим децата от малки, е най- големият успех, който ще постигнем при възпитанието, защото е първата стъпка към следващите важни неща от хигиена на живота.
   И защо е най- важно храненето? Защото е най- важно за здравето! Нима не си пожелаваме винаги на първо място, здраве. А как ще го постигнем, ако сами не се грижим за него. Не са малко храните, които предизвикват хранителни отравяния, готовите храни със стари мазнини, за които няма човек да не знае, за канцерогенното им действие и не винаги, веднага с видим признаци, а като червейче, което изяжда вътрешността на дървото, затлъстяване, диабет и др.
http://www.az-jenata.bg/a/5-zdrave-i-krasota/24037-nai-kancerogennite-hrani/
   Това, че светът се върти около масата се вижда на всички сбирки, празници, ежедневно. Вярно е, храната ни дарява живот, но неправилното хранене води до неправилен метаболизъм- обмяна на веществата, а това към сърдечни проблеми, дискомфорт…, тялото реагира с болести, с които трябва след това да се борим, понякога цял живот, болести, които сами сме си причинили, с безразборно и неполезни храни. А колко е по- лесно предварително да знаем, как да се храним правилно, не да натоварваме организма си, а след това, да го спасяваме, което е по- трудно. И защо са учените, които се занимават с науката – Правилно, здарвословно хранене, ако не са ни в помощ. За оправдание, че се грижат за качеството, предлагат еко храни, на които гледаме скептично.
   Не по-маловажни са лекартсвата, които понякога с лека ръка приемаме, без да сме информираме за тяхното положително и отрицателно въздействие. Няма такива лекарства, които да са само с лечебен ефект, дори антагонистите не се знаят и от самите лекари, при това главоломно развитие на фармацията.

   Хигиена на здравето, зависи не само от храненето, а и от спорта! Движението е
важно за правилното храносмилане дори и на правилното хранене. Защо гимнастичките имат изящна походка, стойка, излъчват красота. Не е необходимо да сме точно като тях, но всеки спорт има принос към здравето. Тялото ни ще е благодарно и на една продължителна разходка или минимални, дори без усилия, движения за деня.Зависи от възрастта! Активният спорт разбира се е най- удачният вариант и гаранция за хубава фигура, за каквато всеки си мечтае, закалка, устойчивост, важни против голям брой род болести. Но дори да не е със състезателна цел, важно е да се спортува, да се започне навреме, от малки, не след като е наложително, постиженията са много трудно успешни.
   Обездвижването е вече голям враг на нашето тяло! „Ръждясва“, „скърца“….

   Душеваната хигиена, тя най- трудно се постига. Ако няма хигиена на храненето и здравето, духът ще страда. Здраво тяло, здрав дух! Хигиена на душата, дали тя не е най-важна? И от старо време се знае, че много болести са на „нервна почва“. Това не се е променило и до днес. Нарушената психика наистина е причина за сериозни заболявания, сърдечни, мозъчни. Ако сме в стрес здравето ни е застрашено! Спасението е в самоконтрол, игнориране на хора, събития, от които очакваме не положителни емоции. Душата е неразгадаема, като вселената. Какво е да си отвориш душата, да си искрен, получава ли се или се постига, сам със себе си. Мисленето ни за добри взаимоотношения към близките, приятели, в обществото, не идва от само себе си, това се възпитава от детска възраст.
   Трудно се избира правилният партньор, но ако спазваме гореспоменатите хигиени на живота, вероятността е по- голяма, да го преосмислим правилно. Защото вече имаме ред и контрол над живота си. Родителите и хората, които добре ни познават, помагат правилно в избора ни, защото знаят нашите възможности, значимост! И без сантиментални пристрастия, а като личност, човек. Подценяването както и надценяването са лош съветник в избора на прятели. Критикуване, неодобрение от наша позиция, но дали този, когото нападаме е имал равнопоставени условия на живот, нашето възпитание, образование, морал. Получил ли е семейната обич или бури и ветрове, и по пътеката – училище, следване, работа, любов… Струват ли си усилията за промяна или направо замяна.

   Хигиена на облеклото. И да напомня, не става въпрос, дрехите да са чисти, а какви. И не до там цветово да си съвпадат- нека има контраст, но коя дреха ни отива на фигурата. Да се научим, да имаме усет, да не изглеждаме смешни в очите на околните. Иска ни се да носим дрехи, които ни харесват, но те съвсем не са за времето, събитието, фигурата, възрастта. В магазините има само търговци, но не и дизайнери, които биха помогнали, ако сами не умеем да се справим и си пълним гардероба с неправлен избор. Да прояваваме естетика в облеклото, която ни показва какви сме.По дрехите посрещат,по акъла изпращат!
   Тук е мястото и на козметиката, толкова индивидуална и така променяща нашата визуална представа за личността.Това вече е изкуство, да изглеждаме красиви, повече отколото сме, за необходимото ни самочувствие.

Това са най- важните грижи за всеки, който иска да има хигиена на живота си. Може би ще си допълните и други показатели, всеки за себе си, кое му е важно.

Published in: on August 30, 2016 at 10:21  Schreibe einen Kommentar  

ОБИЧАМ ТЕ, ДА

   Няма по- хубава думичака от Обичам те!
  Само майката обича децата си, безпрекословно! Няма лъжи, няма измами, няма комерсиални цели. Така е устроено майчиното сърце, то не може да мрази децата си каквито и да са те! Може да се ядосва, да търпи обиди, да плаче от отчаяние, да изпадне в немилост, но обичта към децата, няма да намалее и никога няма да изчезне.
  Децата може да се доверят само на майка си! Тя никога, никога няма да ги предаде, каквото и да й коства, животът би си дала, но би ги защитила. Те са нейната душа! С отрязването на пъпната връв, връзката на майката с децата не се прекратява. По неведоми пътища тя им дава здраве, сила, увереност. Тя усеща, когато не са добре.
  Когато децата злоупотребяват, игнорират майчината обич, сила и подкрепа, те стават слаби, лесно манипулирани, неуверени, дават „хляб“ на враговете си, беззащитни.
  Не със същата майчина всеотдайност, но обичаме и своите роднини.
  Обичаме и най – добрите си приятели, истинските, честните.
  Не е необходимо, когато си честитим празник, рожден, имен ден, да си казваме баналните пожелания, достатъчна е думичката, Обичам те. Тя съдържа всичко, да сте здрави, щастливи и най- вече, че може да се разчита на нас, при всички обстоятелства. Което е много важно в живота, да имаш увереност, че не си сам, че си на някого на сърцето, да имаш протегната ръка, съпричастност, подкрепа, при хубави и тежки моменти от съдбата. От това имаме необходимост. Това ни дава някак си крила. По- хубав и по- лесен е животът.
  Ако наистина обичаме, трябва да кажем.За да сме убедителни, има
хиляди начини да я изразим, а ако споделена е чудесно, превъзходно!
Хубава е и думичката -Да. С нея, изразяваме нашето съгласие, нашият положителен отговор. При сключване на гражданси брак, това е съдбоносната думичка. Както и при развод.
  Когато чуеш думичаката Да, означава, че са съгласни с теб. Че мислят като теб, че си намерил сродна душа, разбират те без многословия. И все пак зависи от кого може да очакваме отговора Да. Трябва да познаваме човека, че той не привидно е съгласен, а мисли точно така и не ни подвежда.
  Да – е позитивна думичка. Дори и моментно хубаво въздействие да има, тя ни радва. За най- дребните, до най- важните неща в нашият живот. Но тази думичка не е лесна за казване, тя носи отговорност!
  Всеки иска да чуе думичката – Да, за споделяне, за хубаво, за обич!

Published in: on August 30, 2016 at 10:19  Schreibe einen Kommentar  

КОЯ СЪМ АЗ

Аз съм една от многото разведени майки, която е отгледала сина си сама. Която не получи нито материална, нито морална подкрепа от бащата на детето си. Който се криеше като мишка, за да не даде мизерните, за времето 15 лв. издръжка. Един път не ме попита, как се справям.
Какви ли не дългове се налагаше да направя, с моята акушерска заплата, за да плащам наема в София, да осигуря един достоен живот за детето си. Благодарна съм на колежките, които винаги ми разрешаваха, след нощна смяна да изляза малко по-рано, за да бягам да го събудя за училище. Те бяха съпричастни, помагаха ми. Защото е дете, само, може да не чуе часовника. Това е моето безпрецедентно чувство за отговорност.
И въпреки всички трудности, аз успешно се справих със задачата, която си поставих, да бъда достойна майка, да отгледа и възпита детето си. В борбен дух, да може да се справя с всички трудности, както съм го постигнала аз. Бях пример за сина си, как трябва да отстоява на всички негативни предизвикателства, за да запази своето Аз. Да е добър, да е честен, да печели уважение с поведението, дори с появяването си.
По мой модел синът ми успя. Аз съм щастлива, защото това е моят успех!
Аз вече не живея в България, но присъствах на абитуриентското празненство на моята внучка, от сина ми.
Пристигам в уреченият, вече запълнен ресторант. Не ме представиха. Гостите не ме познават. Не се свих на кълбо, не седнах веднага на мястото за мен. Не оставих гостите да се сръчкват и да се питат коя съм. Лично поздравих всеки гост и се представих.
За моя неприятна изненада, бащата на сина ми. По инерция му подавам ръка.Той нагло ме попита, коя си ти?
Коя съм аз? Аз съм майката на сина ти, глупако! С който ти нямаш право да се гордееш и да се правиш на велик. Защото нищо не си направил за неговото възпитание, за неговото израстване. Защото благодарение на мен, той е станал достоен човек. Защото е трудно за една самотна майка, без подкрепа, да опази детето си от хулиганско влияние и подражание.
Аз съм майката, на която трябва да целунеш ръка, да се извиниш за отсъствието през всичките години, безразличието, незаинтересоваността… Това е непростимо! Появяваш се наготово и се фукаш с моите успехи.
Аз съм била и за майка, и за татко! Ти за миг не се присъства в живота ни.
Аз съм жената, на която да благодариш, че съм го опазила с майчините си криле от всички бури и ветрове. Аз го научих да лети, а не да пълзи!
Това съм аз! Майката, в правото си достойно да кажа, това е моят син!
А ти, ти кой си? С каква съвест се появяваш? Ти си господин никой! Трябва да се скриеш под масата, а не с нахално, господарско поведение на тържеството. Защото си един от многото бащи, които скъпернически треперят за собствения си живот и забравят, че имат дете.

Published in: on Dezember 2, 2015 at 19:27  Schreibe einen Kommentar  

ЖИВОТЪТ НИ Е ПОДАРЪК

Не всеки човек си задава въпроса, какъв е смисълът на живота. Но който го прави, означава, че мисли съзнателно за това. С приятели да разискваме по темата, да, но да вървим по улиците, да питаме писатели или каквито и да са, меко казано, е глупаво. А, да ходим, като мисионери по паланки, да обесняваме на хората къде и какъв е смисълът на техният живот, още повече, и е загуба на време. С какво право, на тези хора ще се налага мнението на „умните глави“, какъв е смисълът на живота. Те си имат свой смисъл, свой създаден ритъм, не е необходимо някой да го нарушава.

Ако не ти искат помощта, не я давай!
Да оставим този въпрос на някой от глобалните мислители.
А за нас обикновените хора остава, не да търсим отговор на този въпрос с повишена трудност, а да си осмисляме живота посвоему. Едва ли ни е скучно на днешно време, за да ни обсеби мисълта и за това.
Който не вижда в живота смисъл, той няма мисъл.
Нали сме хора, човеци, имащи способността да гледат, да четат, да пишат…, да мислят. Да си задават въпроси, от най-различен характер, да си намерят отговори, има толкова различни начини, информация, за да го направят и да си намерят свой отговор, за себе си, лично.
Няма на света толкова единомислещи хора, за да се напише като правило, с едно изречение, да е валидно за една група хора, камо ли за цял народ, за цялото Човечеството. Винаги ще има за и против. И за нас остава златната среда. Победа!
Мнението на всеки е от негова позиция и не допада на другия.
Във всяко нещо, което вършим в живота си, има смисъл. Ежедневните.
Ще пия чай, кафе, защото искам да съм събудена, бодра. Ще спортувам, за да съм здрава. Ще изпера, ще изгладя, да е чисто, спретнато, ще пазрувам, направя храна, да посадя цветя, дърво и т.н., ще си помислите- елементарно. Но това ми доставя удоволствие, да виждам, че хората около мен са доволни от това, което правя за тях, че има смисъл да съм жива, да съм до тях.
Ще имам дете, то ще ми донесе радост, ще наследи евентуално мои качества, ще го направя добър човек, че кой не го иска.
Ще прочета книга, ще отида на кино, ще науча нещо, ще ми е полезно, за оформянето на мирогледа. От всеки човек, от всеки прочетен ред, може да се научи по нещо. Не сме всезнаещи, всеможещи.
Ще посетя някое местенце, където ще видя по- различно нещо от моето гнездо. Ще се забавлявам.
Ще стана лекар, за да лекувам хората. Ще помагам на някой нуждаещ се.

Ще изобретя машина, която ще произвежда ..еди какво си и т.н., и т.н.

Мисълта за осъществяването на поставена цел, това осмисля живота.
Всеки мислещ човек, според способностите си, според разбиранията си, сам намира себе си! Това, което ни доставя радост, удоволствие, дали за себе си или за другите около нас. От най- елементарните, до най- сложните неща, които съществуват по Света!
Не е необходимо кой знае колко да си учен, мислител, за да намериш своя си смисъл. По свой си начин да преживееш, без да се задълбочаваш, без да се затормозяваш, без да ти се прокрадват дори мисли, защо са на този свят. За да ти остане време да си изживееш живота, който приеми като подарък!

Да – Животът ни е подарък!
Но не подарък, който ще сложим на масата или в някой ъгъл.
Този най – голям, личен подарък сме длъжни да държим в ръце, да го обичаме със цялата си същност, да му се радваме, да го пазим от всички бури и ветрове, защото е единствен и неповторим, като една безценна, кристална сфера!

Да го приемем, като филм сериален, с хубаво начало и безкраен. С много артисти и безбройно много статисти. Играеш само в един сериал, не зависи как и какво си играл. Няма репетиция, но ти е нужна добра кондиция. За това, преди да влезеш в сериала,трябва да те подготви мама. Тя, този подарък ни подарява, но как да го съхраним, наша грижа остава.
Никой втора роля – втори живот, втори подарък, не получава, колкото и да настоява!
На едни се пада самар и пуфкат като самовар, други за ролята си, получават Оскар! Ще е честно, на всички да е лесно! За това мисли много добре, кой роля да ти избере.
Но когато ги раздават, няма да ти се кланят. Бързо, бързо реагирай, перфектната за теб намирай!
А, ти каква роля си избра? Или стоя настрана…

Животът ни подарък, е в нашите ръце, да го изживеем със сърце!
И колкото да ни е понякога свита душата, важно е да има мир на Земята!
( Колкото и тривиално да звучи)

Published in: on August 5, 2015 at 13:37  Schreibe einen Kommentar  

ИЗТРЪГНАТО СЪРЦЕ

 
Майката е най-великото чудо на Природата! Най-ценното, което може да се даде на този Свят – Живота, е от майката. Както за някой можем да кажем човек с голямо „ Ч“, за майката трябва да е с голямо „М“. Осъзнаваме ли това? Какво огромно значение има, майката. За да ни има на този Свят, благодарение на кого е? Майката е повече от светица! Майките заслужават да бъдат обожавани, повече от всичко друго на Света. Mайка – това звучи гордо!
Една майка отгледала сама децата си, не може да се сравни с тази, която е имала опора – мъж, приятел, родители…Самотната майка прави какви ли не гимнастики, шпагати, за да се справи с живота. На какво ли не е способна. Да не усещат децата, че с нещо са ощетени. Това са мъжки майки. За майка и за татко. Това е толкова трудно! Да действат с мъжката си енергия. Чудодейна сила има майката.

Да предпазят децата,
да не им се наранят крилата,
да не се изцапат перата.

Като лъвица да се бори, да се доказва всеки ден, че е силна. Няма право да се предава. Поела отговорността, да бъде Майка. Да трепти за децата, да забрави себе си.
На майките със синове е по-трудно, от женските майки. Дъщеря, все нещо ще ти помогне, може да ти е и приятелка. Бъдеща майка, има вродено чувство.
Повече съпричастност можем да очакваме от дъщеря.
Какво става със самотната майката, която има син. Преживявали са заедно, делили са стотинката и филийката, радости и несгоди. И всичко това се забравя, след появяването на „неговото момиче, жена“. Майката е аут! И не защото е по-образована, с качества над майката, по-стойностна и, и…
Защото е живяла с мама и татко, нищо не й е отказвано, липсвало. Иска да продължи живота си, без да се съобразява с нищо, с никой. Иска да има и мъжът, с който ще живее, само за себе си. Само Тя, да съществува за него. За това го откъсва от майка му, която той много обича. Майката е силна. Успяла е сама. В никакъв случай, не трябва Той да прави сравнение. Може да поиска нещо и от нея, а тя не иска да се бори. Иска да има съпруг, който е научен на всичко, а тя да получава цялото внимание. Както е било, така и да бъде.
Снахата щастлива, има мъжът на мечтите си, но не иска майката. А нали благодарение на нея – Той е такъв, какъвто тя го харесва!
Ако се мисли за „голямото добро утро“, какво прави при този мъж? Или такива по- лесно се обработват.
В повечето случаи, силните мъже отстояват по мъжки на натиска, на жените си. Не забравят мама. Най- важният, най- близкият човек, който са имали и искат да имат. Да споделят, да си отворят душата, да бъдат изслушани, за радост и за болка.
Така както майката ще се радва на успехите, ще тъжи при тежките мигове,
никой друг няма!
Когато властните жени успеят, при мунчовци- слабите мъже, слагат ги под чехъл..и послушни на „новата любов“ – забравят дори за съществуването на майка си.
Любов? Ще си даде ли косите, както се описва в старите песни, зъбите, бъбрека…?

Майката, сърцето
и живота би си дала за детето.
Мили сине,
Ако някой, колкото мен те обича,
с букет от рози ще го окича!

Майката е не само обидена, наскърбена, малко е да се каже. Объркана, съкрушена, не се израдва на успеха си – детето й е вече мъж. Тя е ограбена, откъснали са единственото цвете, изтръгнали са й Сърцето!

Обичайте си жените, но не забравяйте никога, ама никога, майките си!
И тук не става въпрос за надмощие. Всяка майка заслужава обич, уважение, респект, благодарност… Любовта към майката е една, несравнима с друга.
В сърцето ни има място за много обич, стига само да сме широко скроени, тактични, етични, толерантни, за да умеем да я покажем, да я докажем.

Къде е сбъркана схемата? Защо се е скъсала връзката между майка и син? Защо от силната майка, е станал един неустойчив син, слаб мъж? Нима не му е давала пример какъв боец е самата тя? Трябва ли майката да се моли за трошичка обич? А смисълът на нейният живот, къде е ? Дето бе се вторачила само в неговия. И накрая, няма право дори да го види и децата му също. Това ли е отплатата? Не материална, а моралната. Как се чувстват такива майки?

Само най-големият идиот, обръща гръб на майка си!

Published in: on März 31, 2015 at 12:07  Comments (1)  

Познаваме ли приятелите си?

На приятелите се доверяваме, разчитаме.., обичаме се. Без тях няма сбирки, празници, задушевни разговори, споделяне…, без тях няма живот. Да си спомним, с кого споделихме за първата си целувка, за първия секс, за приключенията с любимите – не с майка си, нали. С приятелите  разбира се. Когато не върви нещо в семейството, да не тревожим родителите, отново звъним на най-близките си приятели. За хубаво и лошо, винаги са до нас.Те са ни повече от роднини. И това е известно, че роднините неможе да си избираме,но приятелите-отволе.

Приятелка ми разказа  за сина си, живее в чужбина, идва си в България, но тя не може да му се нарадва, защото е през цялото време с приятели.

Това не е единичен случай. Което ни показва, че дори понякога пренебрегваме родителите, заради приятели.

Много често сме неразбрани у дома. Не мислят като нас- това е друга тема, намираме отново отдушник- приятел.

Смята се за приятел, този на който можеш по всяко време, когато имаш нужда, ако и през нощта, може да разчиташ. Също така,че не бива да са повече от пръстите на едната ръка. Дали е още в сила, приятелите на моите приятели, са и мои приятели. Някак си става като под общ знаменател. Не трябва ли в такъв случай, сами да се убедим, преди да ги присъединим към компанията. Не е ли опасно, когато нашата тайна знаят повече от двама.

Наистина, познаваме ли добре приятелите си, на които сърдечно и искрено се доверяваме? С които споделяме най-съкровените си тайни.

Ще кажете, що за въпрос, разбира се, да.

Не се ли предоверяваме? Как си избираме приятелите? По симпатия, еднакви интереси, еднаква съдба, използвачески подбуди, от състрадание…Познаваме ли ги достатъчно добре, за да си оголваме душата? Ако те стоят срещу нас с палта, ръкавици и ушанки, ние не трябва да си мислим, че са готови на приятелство.   Това е също както да си мислиш, че едно момиче, момче, ти е гадже, но тя,той,  не знае.

Казват, трябва да изядеш една торба сол с един човек, тогава да го приемеш за приятел. Да, това е стара приказка, може би да се прилага и сега. Но не е актуална. Днес, при това светкавично развитие на събития и живот, кой има време да я спазва.

Приятелството е като цвете, трябва да се гледа и от двете страни. Не може, едната да го тори а, другата да го дои, да го прецака. Познавайки ни най-добре, да използват слабите и силните ни места. Нашите тайни да стават оръжие срещу нас.Забиват ни нож в гърба. Стават приятели- предатели. От завист, която ще унищожи света.

На едно парти, най-големи приятели се сбиха до кръв и край.

Истински приятелки не могат да разделят един мъж и приятелството се разваля. Женското приятелство е по-кратко. Има завист, ще й вземе мъжа, особено ако е разбрала, че има хубави качества.

Затова не хвалете мъжете си!

По-отстъпчиви са мъжете, те казват, заради жена няма да се караме.

При тях приятелството от казармата си остава до гроб. Може би е заради торбата сол, това което заедно са изживяли… кой знае.

С една приятелка си дадохме клетва, че дори и да се скараме, няма да си издаваме тайните. Видяхме се след години, спомнихме си за клетвата. Нямаше смисъл да се питаме, дали си държим на думата, защото не излезе наяве нищо, от споделеното.

Как да постъпим, когато се скараме, по някакъв повод и нашата тайна, вече не е тайна. Ако не сме си дали подобна клетва? Ако е така и не се спази. Това всеки решава, според ситуацията, в която е поставен. Застрашени сме, ако става въпрос за нещо което кардинално ще промени нашият живот.

Трябва ли да се предупреждаваме, ако добре се познаваме? Но кой, питам аз гарантира, че познава на 100 % приятелите си? Тези за които мислехме, че е така, се стрелят, за пари, за надмощие, от страх да не бъдат предадени…. Ама как, нали са приятели от години, повече от братя. Има ли граница доверието?

Има ли истински приятели, които искрено, сърдечно ще се радват на успехите ни.   Ако имате такива, вие сте най-големите щастливци!

Няма да се съхраним, ако всичко споделим. Да си оставим  своя тайна, иначе получаваме, майна. Както за под юргана, важи и за армагана. Ако си успял, забогатял и приятел би ти завидял!

Published in: on Januar 17, 2015 at 15:54  Schreibe einen Kommentar  

Да повторим ли брака?

Има безброй мнения, но отговорите са два, не или да. Въпреки, че е много е индивидуално, допитваме се до приятели, които са в подобна ситуация. Е, не е както при първият път. Повече премисляме, узрели, препатили, изплашени, душевно ограбени, опустошени. Материалната страна също не е за подценяване. С много перипетии минава разводът. Остава трайна следа за всички в семейството.

Нормално всяка майка при развод да иска децата да са при нея.Чух една адвокатка да казва – Не се борете за децата си, оставете грижата на бащите. Дали е правилно? Зная че като лъвици майките се борят за правата над децата,сигурни че ще ги отгледат по-добре. Не си мислят за трудностите.И това е така, това е нейната природа да се грижи дори и за мъжа си. Нали сте чували, че някои жени прибавят мъжа си към бройката на децата.

За майка с деца, вторият брак е доста комплициран. В усилията да ги изгледа, забравя себе си. От страх дали ще се чувстват добре с новият татко. Тя трябва да дели мъжа с децата си, появявава се ревност и от двете страни. Всеки се чувства ощетен.

Когато мама и татко се целуват децата са спокойни, обичат се. Но с чуждия и една прегръдка, за тях е неморално.Сърдят се, бягат при другия родител. Между чука и наковалнята. Необходима е голяма доза търпение.Много е изтощително трудно, за това и много опити за втори брак с деца са неуспешни.

Имаше един филм – Търси се съпруг за мама. Може да има такива деца, които искат мама да не е тъжна и сама. А и тя иска да има някой до себе си.

Понякога майките търсят мъж, който ще свикне първо с детето, да го приеме като свое. Себе си слага на второ място. Щом не ми обичаш детето, няма да ми спиш до дупето.

Едно момче в пуберитета ми сподели- По-добре майка ми да си намери някой, така ще ме остави на мира.

В повечето случаи жертвайки се за децата, майката остава сама. След време при някои ситуации, получава упрек от децата, че това било нейна воля.Нейна ли? Да, че не е мислила за себе си. На кръстопът. Не може да се угоди. Като малки проблемите са едни, но като големи, може да е късно да мисли за втори брак .

Мъжете при вторият брак са готови да се покажат повече като истински кавалери, мъже. Има една поговорка – първата живеела като магарица, втората като царица.

При всеки следващ брак, урокът се научава все по-добре. С по- голямо внимание, осторожност, да не сбъркат.
Да си нащрек всеки ден, не е лесно. Но ако сте решили защо да не се опита, може и да се получи.

Published in: on Januar 17, 2015 at 15:53  Schreibe einen Kommentar  

НAЙ – ГОЛЕМИЯТ ПОДАРЪК


Нова Година! Подаръци!
Желания и възможности. Тези две понятия се разминават най-много по празниците. И специално за този най-голям. Празнуват всички, всеки очаква нещичко, но какво да е то. И добре, че са търговците с толкова много стоки, с такъв голям избор. Всичко има. Да, но желанието ми да бъде хубаво, да не отбивам номера, противоречи на възможностите ми. Това да подариш нещо малко и да го вземат само като внимание, вече не важи. Въпреки, че вкусовете ни са различни, търсим подарък, който да ни хареса, да не се компрометираме. Ако знаем нуждите и претенциите, може и да улучим с подаръка.
Изкарах безсънни нощи да мисля от какво да се лиша, за да купя подарък за сина си. За него зная всичко, затова ми беше още по- трудно. Не исках да се повтарям. Нещо оригинално, да греят звездички в очите му, когато го види.
Ох, мили сине, толкова те обичам, бих ти подарила целият свят!
Не успявах с никакви варианти. Не бях доволна от себе си, отчаяна всеки ден се връщах с празни ръце. И след като обиколих незная колко, хубаво украсени новогодишни магазини, предложенията ми се видяха еднообразни с цени безобразни.
Времето ме притиска, аз съм още в невидение.
При разходката за лов на така желания подарък, погледът ми се спря на една много красива картичка. Еврика! Това е.Един хубав текст и съм готова.

Мили сине, аз първа те видях и щастие ти пожелах! Исках те на всяка цена! Да имам рожба в ръка и аз да усетя майчината Душа. Родих те жив и здрав! Отгледах и възпитах те в доброта, сама. Не е лесно в този Век, да станеш исински човек. Лишенията и трудностите оставих за себе си. Щадях детството ти от моите сривове. Всеотдайна до безумие. Изтривах нощната сълза, за да те събудя с усмивка и милувка сутринта.
Времето не съм си пропиляла, с теб се гордея и съм щастлива, че те има! Продължавай в същития дух, за теб да има само добър слух! Че ако някой те нарани и мен ще ме заболи. Не разрешавай кризата на съвремието да наруши твоето вътрешно равновесие. Живей в благоденствие! Болести, лошо настроение, да са в забвение. Да си силен и здрав като стомана, така както те роди и обича мама!
Това е моят подарък – Твоят Живот!

Аз съм силна жена, мога и сама.За себе си искам, това което не получаваме достатъчно в нашите земни дни, обич и уважение. Да не оставим Нашето време да се изплъзне между ръцете ни, без да се обичаме. Няма по-хубав подарък за една майка! Благодаря ти, че си част от моят живот! Да направим всичко възможно, да не съжеляваме за нещо несбъднато, да не отлагаме срещите за отвъдното.

Мама

Published in: on Januar 10, 2015 at 22:46  Schreibe einen Kommentar  

Папките на живота



Започнах обучението си с копютър. Първо, за да има ред,трябваше да се правят папки, в които да се подреждат всички данни.
Реших да си направя мислено папки за живота. Папката за децата беше препълнена. Тогава си казах, ще я разделя по години. Старата папка с детските години оставих отдавна. Спомням си за нея рядко, но с умиление.
Актуалната се допълва непрекъснато. Тогава реших, че трябва да я разделя на добри и лоши събития. Но като че ли не ми остава време, да си мисля за хубавите. Повече време отделям на неудачията. Как да се разрешат, кой има предимство от помощ. Проблемните деца получават повече внимание.
Това е като в кошара с агънца. Грижата е повече на това, което е със счупено краче.
Но при децата има ревност. Те не умеят да различат, кой има нужда от повече обгрижване. Искат да получат равностойно.
Всеотдайно, стриктно спазвах всичко, папката за децата, за домакинството.
Моята лична папка остана настрана, празна, непопълнена, неотворена.Но не може така. Трябва да спазя установения си мой ред. Да изоставя ли детската папка или поне да не я поглеждам всеки ден, за да отворя моята? Не, това не е алтернатива. Не ми хареса.
Реших. Ще поглеждам всеки ден и моята папка. Трябва, иначе ще се окажа неспособна майка, да следи детската, за домакинството.

Децата са устремени и съсреточени с тяхното израстване. Аз сама трябва да помисля за моята същност, като жена и майка. Те няма да разберат и да усетят моите потребности, моето остаряване.

Радостна съм от решението си. Почувствах се човек. Може да не е всеки ден, но отварям и попълвам моята лична папка.
Децата, те няма да направят такава за мен.
Имам един приятел, който ми се оплака. Плащал всички разходи на сина си – семеен, с 2 деца, добре материално. Един месец отказал -„Нямам пари“. „ Но си си купил обувки“ – реагирал сина. Беше съкрушен – „Бос ли да ходя“.
Това е. Нашите папки трябва сами да си отваряме, попълваме…, но

Published in: on Dezember 6, 2014 at 00:18  Schreibe einen Kommentar  

ДИАЛОГА

Целият ни живот е една какафония от неизяснени отношения. Е, ще кажете никъде няма перфектни. Да, разбира се, че е така, но от кого зависи това. Нали е от самите нас. Защото е по- лесно да вдигнем ръце, отколкото да водим диалог.
Защо, нали не сме животни, само да си махаме с лапи. Нали сме говорящи същества. Даденост имаме да говорим, а не да мълчим. Само да мислим, че другият до нас, е на нашата вълна, но не се разбираме.Не, не знаем какво има под шапката на другия, докато не го чуем. „ Оставете го “! Не, няма да го оставим, ще говорим, най-важната отличителна черта от животните. Това е най- голямото ни предимство пред тях. Изглежда, че заприличахме на животни. Или си мълчим, или се лаем. Да направим разликата. Когато разговорът премине в обиди, с накърняване на егото, жлънчност, викане… прилича на злобен животински лай, това е вече кавга, а не диалог.

Когато се карат хората,
си изливат злобата.
Обиждат се с цинизми
и стават „катаклизми“.
Обидата преглъщаш
и гръб обръщаш.
Искаш с думи да преправиш
и всичко да забравиш.
Но не става ей-така,
обидата натежа.

Когато си нервиран,
действаш като опериран.
Не мериш своите слова
и с никого,
не излизаш на глава!
Земята ще обърнеш,
но ще си го върнеш.
Когато те обидят,
трябва да решиш,
как ще се държиш.
Дали да врещиш,
нервите си да трошиш,
или да си мълчиш.
Да си трупаш на главата,
или да си отваряш устата.

Ако на човека държиш,
трябва да се освободиш,
от скруполи разни,
покажи, че не те дразни.
Дали да простиш
или да се разделиш.
Това е то бедата,
че не може по средата.


Дори в семейството липсват достатъчно разговори, за да се изяснят проблемите. Многобройни са причините за разводите. По статистика 80 % съжеляват, че малко време са отделили на партньора за контактуване. Да си кажат чувствата, потребностите, да си споделят всичко, като приятели. Афектирани можем да си кажем много неща, за които след това съжеляваме. Епидермалните- повърхностни разговори не са достатъчни. С добро желание, ако искаме да спасим семейството си, ще направим от невъзможното, възможно. Да оставим тези приказки „ счупена стомна не се лепи“. Има много хубави лепила – компромис, такт, толерантност… По шестобална система, може да се наредим с четворка. Защото и без това шетица в семейството няма! И да не чакаме принца на белия кон! Ако някой иска да опровергае, значи лъже. За единият партньор всичко е ок. Но не знаем другият, дали не стиска зъби, само и само да бъде така. За да не оставим да се счупи стомната, да не прелива чашата. Това не става между другото, докато подготвяме вечерята, или гледаме телевизия. Да проведем диалог, в спокойна атмосфера. Подготвени – какво искаме и очакваме. Без дразнители, които да ни отвличат вниманието, подходящо време и настроение т.е. романтичната вечеря. Колко от нас го правят? След развода остават неизяснени неща. Свидетели сме на публични неразбории и особено за децата. И си мислим, защо не са го направили това – защо не са провели този, така необходим разговор за всяко човешко същество. Но при много от тези случаи става монолог. Единият партньор говори, другият не го чува, или не иска да го чуе. И всеки си мисли, че има право. Всеки има право да бъде изслушан. Но нали не сме в къщи като на събрание, за да говори само единия, а другият да си мълчи. Умеем ли да се изслушваме?
Ако не искаме мир, ако не искаме да дадем на партньора си втори шанс, ще намерим хиляди причини и кусури.

Имаше един френски филм в две части. В едната семейният им живот през погледа на жената, а другата през погледа на мъжа. Пълни противоположности. И това е семейство, и те живеят заедно, всеки мисли за другия по някакъв изкривен, за себе си начин. И не си казаха, кой какво желае, какво мисли и се разделиха. Заради недоразумения, които можеха да се оправят. От инат, от гордост, от какво не намираме сили да го направим. Друг случай, цял живот жената е давала средата на хляба на мъжа си, а той обичал крайчето. Но си мълчат. Диалога, а не мълчанието е разбирателство.
За да роди дете, съпругата в едно семейство направи дълги, мъчителни лечения.
Жените на какво ли не са готови. Един мъж никога не би се подложил на такива изпитания. И добре, че от жените зависи продължението на Света! Наложи се да лежи за задържане – превантивна медицинска грижа до раждането, бременната да остане на легло. Всичко мина благополучно. Момченцето прилича на таткото, като две капки вода. След няколко години се разделиха – развод. Той никога не е искал дете, не обича децата. Обаче не е показал, не е казал преди това – нищо.Това е фрапантен случай за липсата на диалог.
Има такава песен „говори, говори, има думи добри,малки думи със сила голяма“
Отношенията между деца, приятели и роднини е пълен хаос, отново заради липсващият диалог. Нямаме време ! Не ни разбират. Е как, като имаме информация от странични, тоя казал, оня чул, докато стигне до нас новината е толкова изопачена, че губим нишката, скъсана ли е, истина ли е. Да не мислим, че и ако нарочно, с цел се прави, за да ни развалят отношенията. Когато се доверяваме на уж достоверни източници. Да не слушаме кой, какво и как е говорил, лично да „пием вода, директно от извора“.
Чували сме след после т.е., когато е безвъзвратно късно, „ съжелявам, че не намерих време да си говорм по-дълго, или по- често, да кажа, обичам те “. И защо за най-важните неща нямаме време?

Караници и разправии между съседи е много често явление, още от времето, когато хората започнаха да живеят заедно в една сграда, под един покрив.
Нанася се новодомец, поглежда си съседите и решава, че не са от неговата черга. Започва да ги гледа враждебно и търси най-малката причина, да им даде да разберат, че приятелство, няма да стане. Още не сме говорили с него и го игнорираме. А той може да е добър човек, но не го познаваме. Съседа трябва да ти е повече от приятел. Та нали ако не ти работи тел., и се налага да се обадиш за линейка, че не можеш да отидеш на работа, на важна среща…. Кой първи ще ти се притече на помощ, ако не хората, които живеят до твоята врата, най- близо до теб. Не, след години да установим, че е бил готин човек, че сме имали прекрасната въможност, да си прекараме заедно поне някоя вечер.
И за хубаво и за лошо, трябва да има диалог. Той помага и на самите нас. Да си „ сравним часовника “. Да чуем на глас, как изглежда нашето Аз. Едно е да си го мислим, но като го кажем, да го чуем е друго, как звучи нашата мисъл.
Разбира се, едва ли не интонацията е на първо място, от която много зависи, как ще ни разберат. По -лесно се пише, но при диалога, тона с който говорим, мимиките, ръкомаханията .. помагат за смисъла на темата. Защо хората се повтарят при диалога, или искат да им се повтори, защото сме разсеяни. Питаме се, „ ти чули ме“, или „ей, къде си, аз ти говоря“.
Да водим диалог, да си говорим, да контактуваме, с най- близките си, с приятелите, познати. Да поздравим непознатия, един самотен човек, би бил щастлив, ако някой говори с него. Станахме затворени, отдалечихме се.
Да се въоръжим с търпение, компромиси, да се изслушваме. Това е успеха на всички комуникации между хората. Да си кажем всичко преживе. Не да ридаем и говорим на гробищата. За обичта, която не сме си казали. За грешките, за които не сме се извинили и простили. За всичко недоизказано.

Published in: on November 23, 2014 at 19:57  Schreibe einen Kommentar